Определение № 2657 от 22.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2657 гр. Бургас, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501711 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на Ф. Р. Т. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Стоева, против Определение №463/04.07.25г., постановено по гр.д.№57/23г. по описа на Районен съд Айтос, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на Определение № 293/30.04.2025г. в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба и ищец по иска Н. В. М. не изразява становище по жалбата, чийто препис му е връчен на 23.09.25г., чрез адв. Танев.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по искова молба с правно основание чл.127а от Семейния кодекс – ищецът Н. В. М., чрез процесуален представител адв. Томов, в качеството му на баща на малолетното дете Г. Н. М., претендира съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на другия родител – майката Ф. Р. Т. детето да напуска пределите на Република България. Представено е пълномощно, възлагащо представителната власт на адв. Янков.

В срока за отговор ответницата Ф. Р. Т. е предявила за съвместно разглеждане насрещен иск по чл.127а СК - за предоставяне разрешение от съда, заместващо съгласието на бащата, по отношение на малолетната Г. Н. М., за напускане пределите на страната и извършване на неограничен брой пътувания на детето, придружавано от майката.

С Определение №293/30.04.2025г., производството по делото е прекратено, поради некомпетентност на българския съд да разгледа спора. С определението е оставено без уважение искането на настоящата жалбоподателка за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски, в размер на 1250.00 лева. Съдът е приел, че освен първоначалния е приет за разглеждане и насрещен иск, двете страни имат качеството, както на ищец, така и на ответник, поради което не следва да им се присъждат деловодни разноски.

1

С молба вх.№3227/27.05.25г. Ф. Т. е поискала изменение на определението в частта, относно разноските и присъждане в нейна полза на 1250 лева, от които 50.00 лева държавна такса и 1200 лева – адвокатско възнаграждение. Според жалбоподателката, нейната изначална позиция е била за недопустимост на предявения от ищеца иск по чл.127а СК. В тази връзка е изложила съображенията си в подадения отговор и разноските са направени за защита срещу иска, независимо от това, че с отговора е заявена и насрещна искова претенция със същото основание и производството и по нея е прекратено.

С тук обжалваното определение, съдът е оставил молбата без уважение. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение №3/27.06.2024 г. на ВКС по т. д. №3/2023 г., ОСГК.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението, като се претендира неговата отмяна. Според жалбоподателката, нейната защитна теза е била за недопустимост на предявения от ищеца иск по чл.127а СК и съдът я е споделил, като е прекратил производството по делото. Предявената насрещна искова претенция е била предявена при условията на евентуалност и не е приета за разглеждане от съда.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е основателна. Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото следва да бъде изменено, с присъждане на разноски в полза на ответницата.

Съобразно постановеното в посоченото от съда и страните ТР №3/27.06.24г. по ТД №3/23г. на ОСГКВКС, при определяне на отговорността за разноски в производство по спорна съдебна администрация, следва да се вземе предвид дали спорът (производството) е неоснователно предизвикан от някоя от страните: дали съдът не е неправомерно сезиран с искане за съдействие или дали липсата на извънсъдебно споразумение не се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на някоя от тях. В тези случаи отговорността за разноски се подчинява изцяло на предвидените в чл. 78 ГПК правила.

Така според ВКС, „В производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато молбата до първоинстанционния съд е подадена след като правоотношението между страните е вече уредено (със спогодба или влязло в сила съдебно решение) и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат намесата на съда, както и когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя.“ Съобразно нормата на чл.133, вр. чл.131, ал.2, т.3 ГПК ответникът следва да заяви становище по допустимостта и основателността на иска, иначе губи възможността да направи това по-късно. Така в настоящия случай по отношение на претенциите по чл.127а СК, основната теза на ответницата Т. е била, че производството е недопустимо поради некомпетентност на българския съд. Тя е заявила, но при условията на евентуалност – ако възражението й по допустимостта не бъде прието - и становище за неоснователност на иска и насрещна претенция по чл.127а СК.

В крайна сметка производството по предявения иск е прекратено поради неговата недопустимост, поради което не се е сбъднало процесуалното условие да 2 бъде разгледан и предявения насрещен иск по чл.127а СК. Така, съобразно тълкуването на закона, направено от ВКС, следва да се направи извод, че ищецът недопустимо е сезирал съда с искане, което не му е подсъдно, като така е принудил ответницата да направи разноски за отблъскване на това недопустимо искане. Ето защо следва да понесе разноските на ответницата за това.

По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК е основателна.

Първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което прекратителното определение следва да бъде изменено в частта, относно разноските – 1250 лева, от които 1200.00 лева – адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – държавна такса.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №463/04.07.25г., постановено по гр.д.№57/23г. по описа на Районен съд Айтос, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ГПК Определение №293/30.04.2025г., постановено по гр.д.№57/23г. по описа на Районен съд Айтос, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Айтос, обл.Бургас, ул.”Христо Ботев” №1, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сума, в размер на 1250.00 лева - съдебно – деловодни разноски.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3