Решение № 13115 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13115 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110171962 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А срещу З, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 4016,47 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в публично съдебно заседание на 08.06.2026 г./, представляваща застрахователното обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по собственото на ищеца МПС „Тойота Корола“, с рег. № **, в резултат от ПТП, настъпило на 10.07.2024 г., в гр. София, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на МПС „ДАФ“, с рег. № **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.12.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.07.2024 г., в гр. София, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на МПС „ДАФ“, с рег. № **, който при движение в лявата лента по бул. „Александър Малинов“, в посока към ул. „Витошки камбани“, на кръговото кръстовището между бул. „Александър Малинов“, ул. „Витошки камбани“, ул. „Донка Ушлинова“ и ул. „Околовръстен път“, предприел маневра за включване в кръговото кръстовище, като не съобразил разстоянието между управляваното от него МПС и намиращия се в дясната лента на бул. „Александър Малинов“, също изчакващ за включване в кръговото кръстовище – автомобил „Тойота Корола“ рег. № **, при което навлязъл лентата на същия и го ударил в лявата страна, избутвайки го надясно, като дясната страна на автомобил „Тойота Корола“ рег. № **, се ударила в бордюра на пешеходния тротоар. В резултат от ПТП по МПС „Тойота Корола“ рег. № **, били нанесени щети, като увредените детайли били предна броня, преден ляв калник, преден десен калник, преда лява врата, капак ляво външно огледало, заден ляв панел те, задна броня, предна дясна джанта, предна дясна гума, преден ляв шенкел, преден ляв амортисьор, горен ляв опорен лагер, преден ляв накрайник кормилна щанга, долен преден ляв носач. Към датата на ПТП, увреденият автомобил бил в гаранция, като първоначалната му регистрация била от 03.08.2023 г. Ищецът поддържа, че за МПС „ДАФ“, с рег. № **, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /полица № BG/22/123003452099/ при ответното 1 застрахователно дружество, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП.

Поради това счита, че ответникът отговаря за причинените му от застрахования водач вреди. По извънсъдебно предявената му претенция за обезвреда от страна на ответното дружество не постъпило плащане. При тези съображения претендира процесната сума и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно поведение и вина на застрахования при него водач на МПС „ДАФ“, с рег. № **, както и причинно следствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на предпоставките, обуславящи съществуването и валидното упражняване правото на иск следва да бъдат изложени мотиви досежно допустимостта на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ, във вр. с чл. 108 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Така предвидената покана представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска. От изявленията на страните в хода на производството и събраните писмени доказателства се установява, че такава писмена претенция е била предявена спрямо ответното дружество, поради което и повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с осъдителен иск, които намира правната си квалификация в чл. 432 КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат доказани изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, както и размера на претърпените вреди. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца обезщетение, както и да обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: 1/ на 10.07.2024 г., в гр. София, в района на кръговото кръстовището между бул. „Александър Малинов“, ул. „Витошки камбани“, ул. „Донка Ушлинова“ и ул. „Околовръстен път“, е настъпило ПТП между собственото на ищеца МПС „Тойота Корола“, с рег. № **, и МПС „ДАФ“, с рег. № **; 2/ към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „ДАФ“, с рег. № 2

**, сключена с ответника, с действащо застрахователно покритие.

За установяване механизма на пътно-транспортното произшествие е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Според експертното заключение на 10.07.2024 г., около 13:30 часа, товарен автомобил „Даф“, с per. № **, се e движил по бул. „Александър Малинов“, и на кръгово кръстовище с ул. „Витошки камбани“, водачът предприел маневра за включване в кръгово кръстовище, като не оставил достатъчно странично разстояние (безопасна странична дистанция) и реализирал ПТП е попътно движещия се отдясно лек автомобил „Тойота Корола“, е per. № **.

Вследствие на удара, лек автомобил „Тойота Корола“, с per. № **, се изместил надясно и настъпило съприкосновение с намиращия се отдясно бордюр. Експертът заключава още, че всички увреждания по лек автомобил „Тойота Корола“, е per. № **, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с представения механизъм на процесното ПТП.

Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, цени експертното заключение като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като за прецизно възприемане механизма на произшествието са изготвени и визуализации, онагледяващи съприкосновението на двете моторни превозни средства. Доказателствената стойност на експертизата не се опровергава от останалия доказателствен материал или от физичните закономерности. Напротив – изводите на вещото лице са съответни на данните, обективирани в представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП и съдържащата се в него скица, съставен и подписан от двамата участници в процесното произшествие, чието авторство не е оспорено от страните в производството, както и на тези, сведени до знанието на ищеца от водача на лек автомобил „Тойота Корола“, с per. № **, посредством документ именуван „Протокол за ПТП“.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на водача товарен автомобил „Даф“, с per. № **, се явява в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, доколкото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.

При гореизложено, настоящият състав приема за установено, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като се установи пълно и главно наличието на виновно и противоправно деяние, което е довело до настъпването на твърдените вреди.

Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди, 3 настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай претърпените от ищеца вреди са имуществени, под формата на претърпяна загуба от увредата на собствения му автомобил, която е съизмерима с пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск /в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д.

№ 1586/2013 г., II т. о., ТК/. Вещото лице в своето заключение е определило на база средни пазарни цени за вложени нови части и труд към датата на ПТП стойността необходима за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил „Тойота Корола“, с per. № **, на сумата от 7855,54 лева, равняваща се на 4016,47 евро. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за определяне на действителните разходи за отремонтиране на превозното средство към релевантния момент съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за обезвреда е изцяло основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 4016,47 евро. Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква единствено в полза на ищеца. Последният претендира и доказва да е извършил разноски в общ размер на 1126,55 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.