Решение № 688 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. П. при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. П. Гражданско дело № 20252120106770 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от А. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ***, с процесуален представител адв. Й. П.-П., съдебен адрес: гр. Б., ***, срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 3500 лева (1789,52 евро) частична претенция от сумата в размер на 7000 лв. (3579,04 евро) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от воденото срещу ищеца наказателно преследване по ДП № **/**** г. по описа на ** РУ - Б., вх. № ****/**** г., пор. № ***/**** г. по описа на БРП, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането на сумата. Претендират се и сторените съдебноделоводни разноски.

Ищецът твърди, че на **.**.**** г. около **:** ч. на бул. „***“, в гр.

Б. е управлявал лек автомобил, марка „***”, „***“ с рег. № ****. Бил е спрян от полицейски служители за проверка. В хода на проверката бил тестван първоначално за алкохол, като тестът бил отрицателен. В последствие бил тестват и за наркотици, за което бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с фабричен номер ****. Уредът отчел „амфетамин”. Бил му съставен АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и свидетелството му за управление на МПС било иззето като доказателство, ведно с част II-ра от СРМПС.

1

Бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане с рег. № ***/**.**.**** г. Било образувано досъдебно производство № **/**.**.**** г. по описа на ** РУ - Б., вх. № ****/**** г. пор. № ***/**** г. по описа на БРС за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

Ищецът не бил съгласен с резултата от теста за наркотични вещества, поради което му е бил издаден талон за медицинско изследване като бил съпроводен до УМБАЛ - Бургас, където дал проба от урина и кръв за анализ.

Било е изготвено заключение по назначената токсикохимична експертиза, която не установило наличие на наркотични вещества.

Вследствие на горното, с Постановление на БРП от **.**.**** г. наказателното производство било прекратено.

Ищецът твърди, че в резултат на проверката и принудителното му задържане, неоснователното обвинение и извършените действия по воденото срещу него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, срам и стрес. Твърди, че към момента на проверката бил първи курс студент „***“, като в автомобила до него се возил негов колега, като разпространението на тези факти, довело до неприятни емоции и недоверие на състудентите му, както и до влошаване на положението му както в академичната среда, така и в обществото.

Информацията за задържането му бързо се разпространила между приятели и колеги. Твърди, че полицейските органи са предоставили информация за случилото се на интернет страница за новини, което спомогнало за нейното разпространяване, като неговото име било изписано изцяло, а не с инициали. Чувствал се засрамен и пред родителите си – един от които дори полицейски служител, както и пред своите баба и дядо.

Твърди, че временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС довело до значителни неудобства, тъй като той често пътувал с градски транспорт, вместо да шофира личния си автомобил.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за нередовна и оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва претенцията на ищеца за неимуществени вреди, като излага доводи, че твърдените вреди са настъпили изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи по реда на ЗДМР и ЗДвП и то преди образуване на наказателното производство, за които не носи отговорност.

Застъпва се становище, че за евентуално причинени вреди от извършената полицейска проверка при спиране на автомобила, съставения АУАН, отнемане свидетелството за управление на автомобила и контролния талон, ответникът не е пасивно-легитимирана страна. В допълнение сочи, че видно от материалите по досъдебното производство, в хода на разследването, с ищецът не са извършвани каквито и са било действия по разследването и процесуални такива, които да представляват основание за 2 ангажиране на отговорността на Прокуратурата.

Излага доводи, че въведените с исковата молба обстоятелства не сочат на непосредствена причинно-следствена причина между претендираните вреди и дейността на Прокуратурата по процесното дело. Счита за недоказани и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като в тази връзка оспорва твърденията, че обвиненията са станали достояние на широк кръг, довело до накърняване на доброто име и чест на ищеца, тъй като органите на прокуратурата не са давали разрешение за разгласяване на информация във връзка с наказателното производство. В тази връзка счита, че вероятността информацията да е станала достояние на широк кръг лице е именно в резултат на действията на ищеца. На следващо място се сочи, че образуването и воденето на наказателно производство за престъпление от общ характер, в хода на което лицето не е привлечено като обвиняем не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а основателността на претенцията на ищеца се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение, като изразът „обвинение в извършване на престъпление” не следва да се тълкува разширително.

Оспорва претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като навежда доводи, че същата е силно завишена, не е съответна на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, в т.ч. и тази на ЕСПЧ. В тази връзка излага доводи, че обстоятелствата сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, което от друга страна е приключило в разумен, изключително кратък срок от 7 месеца, в хода на който лицето не е привличано като обвиняем, не са му прилагани никакви мерки за процесуална принуда, а делото е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона. Не са налице трайни вреди върху физическото и психическото му здраве.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен, а при условията на евентуалност за уважаване на иска в по-нисък размер.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответната прокуратура оспорва исковете в цялост.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от документацията в досъдебно производство № **/****г., по описа на ** РУ-Б., че същото е образувано на **.**.****г. за това, че на **.**.****г., около **:** часа, в гр.Б., по бул."***", в посока ***, управлявал МПС- лек автомобил „******", с рег. № ****, след употреба на 3 наркотично вещество- амфетамин, установен по 5000/ с фабричен № ****престыпление по чл.343б, ал.3 НК. На **.**.****г. полицейските служители изпьнявали служебните си задължения и около **:** часа на същата дата спрели за проверка лек автомобил „******“, с peг. № ***. В хода на проверката била установена самоличността на водача на лекия автомобил, а именно, че същият е бил управляван от А. Г. П., а до него като пасажер се возил Д. Д. П. Полицейските служители извършили проверка за наличие на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта на водача като техническото средство отчело отрицателен резултат. След това изпробвали водача П. за наличие на наркотични вещества, чрез техническо средство като пробата, отчела позитивен резултат за наличие на амфетамин (АМР), с който резултат П. не се съгласил. Бил съставен и връчен талон за изследване, въз основа на който водачьт на превозното средство е дал кръв и урина за медицинско и химическо изследване. В хода на производството, с Постановление от **** г. е назначена съдебона-химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза, по така предоставените проби за изследване. От заключението не е констатирано наличие на наркотични вещества от извършените изследвания на предоставените биологични проби от свидетелят и водач на лек автомобил А.

Г. П.. Поради това с Постановление от **.**.**** г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление.

Видно от АУАН № ********/**.**.**** г. за нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №**-****-****** от **.**.**** г., е наложена принудителна административна мярка за нарушение на чл.171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" и е отнето СУМПС № *********.

Представена е и Заповед за задържане за 24-часа с peг. № ****/**.**.**** г., видно от която ищецът е задържан до 24 часа. Видно от същия документ ищецът е задържан около **:** часа и е освободен в **:** часа.

Представен е Протокол за обиск на лице peг. № ******/**.**.**** г. , изготвен от ст. Полицай С. Т. към с-р „***“ при ОДМВР гр. Б. и Заповед от **.**.**** г. с което е отменена заповедта за прилагане на ПАМ и Заповед от **.**.**** г. с която е отменена заповедта задържане за 24 часа.

Представено е извлечение от електронната страница на „Флагман“, видно от която е публикуван материал озаглавен „***аджията Сашко, който бе спипан посред нощ на бул. ***, се оказа надрусан“, разказващ за случая.

Видно е, че публикацията е коментирана от множество потребители.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. П. и Р. Р. Т. – приятели и колеги на ищеца, се установява, че през ***** г. ищецът бил спрян за проверка за наркотици докато шофирал, като в колата били ищецът и Д.

Последният в този момент смятал, че няма да има проблем, тъй като ищецът не приемал наркотици и алкохол.Теста за наркотици бил положителен. След това отношенията на ищеца със семейството му се обтегнали и близките 4 загубили доверие в него. Приятелската му спряла да говори с него. Случаят станал достояние на много хора след публикация в ел. издание на „****“, в която била публикувана снимка на ищеца. След случката ищецът се чувствал зле бил унил, затворен в себе си, а дядо му, който бил известен анестезиолог бил засрамен. Колегите му в университета се отдръпнали от него. Поради отнемането на книжката, ищецът нямал възможност да присъства на всички лекции в университета в който учи. След резултатите от кръвната проба, според които ищецът не е употребявал наркотици, настроените на ищеца се нормализирало, но все още някои хора го отбягвали. Заради случката сред колегите на ищеца имало подхилквания и бъзици.

Съдът кредитира в цялост показанията н а свидетелите, тъй като същите са логични, непротиворечиви и съответстват на останалия събран по делото писмен доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.