Решение № 220 от 06.12.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Харманли, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20225630100379 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК **** с предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземанията против Р. В. Ж., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 460 от 01.12.2021г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1214 по описа за 2021г. на Районен съд – Харманли.

Ищецът твърди, че на 21.01.2019г. между него в качеството на лизингодател и ответницата в качеството на лизингополучател бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0006296. В изпълнение на задълженията си по този договор ищецът придобил собствеността върху посочения от ответницата лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра“ , идентификационен номер на рама

W0L0ZCF6921050048, с peг. № **** и предоставил ползването му на ответницата, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от 22.01.2019г.

Ищецът признава, че ответницата е заплатила първоначални разходи по смисъла на приложимите общи условия, като размерът на финансирането бил 2200.00 лева. Всички съществени условия били подробно описани в договора, общите условия и приложения към него, които ответницата била приела. Ищецът уточнява, че ответницата била поела задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.

Между страните бил договорен срок от 24 месеца, изтекъл на 12.01.2021г., съгласно погасителния план към договора за финансов лизинг. Също така между страните бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.16 % съответно размер на месечни анюитетни вноски от 135.99 лева.

Ищецът твърди, че ответницата преустановила плащанията по договора, като последното плащане било на 06.08.2019г. на стойност 135,99 лева.

Към 29.10.2019 г. съгласно договорения погасителен план оставали неплатени - част от вноска №7 с падеж 12.08.2019г. (от нея били платени цялата лихва върху главницата и 1 част от главницата в размер на 70.56 лева от общо дължимите 74.11 лева по главница), вноска №8 с падеж 12.09.2019г., вноска №9 с падеж 12.10.2019г., както и част от вноска №10 с падеж 12.11.2019г., пропорционално на дните ползване до развалянето на договора.

Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения ищецът отправил изявление до ответницата за разваляне на договора, връчено й на 22.10.2019г. чрез трето лице, което било предало и лизинговия актив заедно с принадлежностите.

Според ищецът ответницата била ползвала лизинговия актив до 25.10.2019г., на която дата същият е върнат във владение на ищеца.

На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора общи условия за периода до разваляне на договора за финансов лизинг, ответницата дължала заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от вноска №7 с падеж 12.08.2019г. (от нея били платени цялата лихва върху главницата и част от главницата в размер на 70.56 лева от общо дължимите 74.11 лева по главница), вноска №8 с падеж 12.09.2019г. (главница в размер 76.65 лева и лихва в размер на 59.34 лева), вноска №9 с падеж 12.10.2019г. (главница в размер 79.28 лева и лихва в размер на 56.71 лева), както и част от вноска №10 с падеж 12.11.2019г., пропорционално до развалянето на договора на 29.10.2019г. (главница в размер 42.32 лева и лихва в размер на 27.87 лева) в общ размер от 345.72 лева. в това число главница в размер на 201.80 лева и възнаградителна лихва в размер на 143.92 лева.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска била начислена неустойка в размер на 1.40 лева към 29.10.2019г., както следва: за забава в плащането на част от вноска №7 по погасителен план с падеж 12.08.2019г. - за период от 12.08.2019г. до 29.10.2019 г. - 0.07 лева; за забава в плащането на вноска №8 по погасителен план с падеж 12.09.2019г. - за период от 12.09.2019г. до 29.10.2019 г. - 0.97 лева и за забава в плащането на вноска №9 по погасителен план с падеж 12.10.2019 г. - за период от 12.10.2019г. до 29.10.2019 г. - 0.36 лева.

На основание чл. 15.5 от приложимите към договора общи условия, ответницата дължала неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или в размер на 407.97 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 135.99 лева.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от приложимите към договора общи условия, ответницата дължала възстановяване на ищеца на направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси, а именно: за 2019. в размер на 40.84 лева, които били платени от ищеца по сметка на Столична община, район „Изгрев“.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ищеца, че ответницата дължи 201.80 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.08.2019г. до 29.10.2019г., 143.92 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.09.2019 г. до 29.10.2019 г., 1.40 лева неустойка за забавени плащания за периода от 12.08.2019 г. до 29.10.2019 г., 407.97 лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя и 40.84 лева разходи за данъчни задължения за 2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, ищецът не се явява и не изпраща представител. Подадена е молба с вх. рег. № 8522 от 08.11.2022г., с която се поддържат исковите претенции и моли за уважаването им. Претендират се разноски по делото.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова 2 молба от назначения особен представител на ответницата, с които предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Твърди, че в представения договор за финансов лизинг от дата 21.01.2019 между страните било посочено задължение за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от ответник по настоящото дело със ЗК „Лев инс“ АД. На следващо място набляга на обстоятелството, че уведомлението за прекратяване на договор за лизинг № AG0006296 от дата 22.10.2019 било във връзка с неизпълнение на задължение за плащане на дължими суми, но за ответницата било подписано лицето Н. Т. П. - майка.

На следващо място посочва, че съгласно приемно-предавателния протокол между Н.

Т. П. и Александър Емилов Андреев било отбелязано като други особености катастрофирал - обръщан, а на втората страница - обръщан през тавана, като отново за лизингополучателя се било подписало лицето Н. Т. П..

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото ответницата се представлява от назначения й особен представител. Пледира за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от ищеца на 21.03.2022г., следователно последният ден от срока е бил 21.04.2022г. Исковата молба е подадена на 21.04.2022г. по пощата, поради което следва да се приеме, че едномесечният срок е спазен.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

Доколкото претенциите касаят неизпълнение на договорно задължение, за да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - наличието на облигационно правоотношение между страните с изложеното в исковата молба съдържание и изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, както и, че страните са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя, прекратяване на договора, изискуемостта и размера на неустойката.

Видно от представените по делото писмени доказателства на 21.01.2019г. между страните е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0006296. Съдържанието на процесния договор е подробно регламентирано в представения договор № AG0006296 от 21.01.2019г. и общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование „Мого България“ ЕООД/ с физически лица – потребители.

Посочените писмени доказателства са подписани и от двете страни по делото, като ответницата не е възразила срещу приемането им и не е оспорила автентичността им.

Следователно може да се направи извод, че между страните е съществувало твърдяното с исковата молба облигационно отношение.

Ищецът твърди, че процесният договор е бил развален поради неизпълнение от 3 страна на ответницата. Съгласно чл. 13.5 от приложимите общи условия към процесния договор лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на лизингова вноска с повече от 5 дни.

Правото на страните да развалят един договор е регламентирано от разпоредбите на чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД. При тълкуването им се установява, че развалянето на договора може да бъде осъществено с предоставянето на подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът ще се счита за развален. Изключение от това правило е предвидено за определена категория правни сделки, при които предоставянето на подходящ срок е ненужно с оглед отпаднала нужда от изпълнение или невъзможността такова да се осъществи – арг. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, то е станало безполезно или е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време /фикс сделки/.

Нормата на чл. 87 от ЗЗД е диспозитивна и предвид въведените в позитивното ни договорно право принципи за свобода на договаряне и автономия на волята страните са свободни да се отклоняват при създаване на облигационната връзка от законово правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Възможно е още при договарянето страните да предвидят последиците от неизпълнението на задълженията си и да уговорят разваляне на договора без даване на такъв нов подходящ срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай.

В чл. 13.6 от общите условия е уговорено, че прекратяването по чл. 13.5., т. I (неизпълнение на лизингова вноска с повече от 5 дни) се упражнява с изпращането на писмено уведомление от лизингодателя до лизингополучвателя без предизвестие, като договорът се счита за прекратен от датата посочена в известието.

Видно от представените по делото доказателства ответникът е изпаднал в забава с повече от 5 дни, доколкото и към настоящия момент не са заплатени процесните лизингови вноски с падежи през 2019г. Падежът на вноска № 8 е бил на 12.09.2019г., доколкото вноска № 7 е била частично погасена, следователно на 17.09.2019г. е възникнало правото на кредитора да прекрати договора за лизинг.