Решение № 5724 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5724 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100509427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20027321 от 05.04.2022 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 41489/2020 г. e осъдил „Б.Е.“ АД да заплати на В. П. Б. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.03.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен; сумата от 3 505,15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.03.2019 г. със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба31.08.2020 г. до окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 7 236,11 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 29.03.2019 г. до 30.08.2020 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 21 708,33 лв., като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- „Б.Е.“ АД в частта, с която са уважени исковете.Въззивникът твърди, че постановеното 1 решение е неправилно и не кореспондира на събраните по делото доказателства.Излага твърдения, че видно от представените епикризи ищцата е изписана в добро общо и локално състояние с тенденция за подобряване.В приложеното към исковата молба ЕР на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАДПлевен е посочено, че тя може да работи по професията, описана в производствената характеристика.След 25.01.2020 г. не са й издавани болнични листове за временна неработоспособност, а при направен личен преглед на 31.08.2021 г. е установено, че същата е напълно възстановена от травмата.През месец август 2021 г. ищцата е преминала курс на обучение в Института по въздушен транспорт с намерение да започне отново работа като стюардеса.По изложените съображения въззивникът-ответник счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и несъобразено с претърпените болки и страдания от ищцата и със съдебната практика по сходни случаи.Твърди, че претърпяната операция близо 6 месеца след злополуката не е била по спешност, а първоначално е предприето консервативно лечение, което е аргумент, че болките и страданията на ищцата не са били с голям интензитет и нетърпимост.Показанията на свидетелката Д., че ищцата е изпаднала в депресия, че е спряла да се храни, а косата й е опадала, са неубедителни и не кореспондират със събраните доказателства по делото, не се и твърдят от ищцата в исковата молба и за тях не се претендира обезщетение.Излага доводи, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства и при овъзмездяване на претърпени болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на вредите при съобразяване на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.При определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид и начина на настъпване на злополуката и действията на пострадалата непосредствено след събитието.Поддържа становище, че в качеството си на работодател е изработил Правилник за вътрешния ред, провежда първоначални, периодични и извънредни инструктажи, както и годишни медицински прегледи.Твърди, че в исковата молба ищцата е въвела неверни твърдения относно фактическата обстановка по време на настъпване на злополуката и е посочила, че същата е станала по време на рулирането на самолета към пистата за излитане, а от събраните доказателства е установено, че по това време самолетът не е бил в 2 движение.Въззивникът въвежда твърдения, че ищцата със своето поведение е допринесла за усложняване на травмата, като е предприела действия по наместване на коляното си.Твърди също, че преди злополуката пострадалата се е занимавала активно със спортове-фитнес и айкидо, които са с високи нива на травматичност и натоварване в областта на ставните връзки и сами по себе си биха могли да допринесат за настъпване на вредоносния резултат, поради което ищцата е допуснала груба небрежност, като въззивникът оценява приносът й на 95%.Неправилно първоинстанционният съд е присъдил и разноски за избор на екип доколкото лечебното заведение, в което е извършена операцията, е разполагало с компетентни лекари в съответното отделение, всеки един от които би могъл да извърши необходимата медицинска дейност, без да се заплаща тази услуга.Не е доказана в пълен размер и претенцията за направени разходи в размер на 1 800 лв. за кинезитерапия, криотерапия и електростимулация.Съдът не е обсъдил и направеното възражение по чл.200, ал.3 КТ.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете в тази част. Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- В. П. Б. оспорва същата.Твърди, че след настъпване на трудовата злополука е била лишена от възможността да упражнява професията си в продължение на почти 10 месеца за периода 01.04.2019 г.-25.01.2020 г., за който период са и издадени 13 бр. болнични листове, а с ЕР на ТЕЛК й е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година-от 01.03.2020 г. до 01.03.2021 г. с противопоказания за системни физически усилия, което ограничава възможността й да работи пълноценно на заеманата преди злополуката длъжност, тъй като съгласно т.1.4 на р-л VII на длъжностната характеристика за заемане на длъжността „стюардеса“ лицето трябва да е физически и психически здраво.Твърди, че от заключението на приетата по делото медицинска експертиза е установено, че ищцата изпитва и ще изпитва инцидентно физически болки през целия си живот, което представлява негативна последица от претърпяната злополука.Оспорва и оплакванията на въззивника за липса на причинна връзка между злополуката и претърпяната операция, тъй като вещото лице е отговорило, че времето до операцията не оказва съществено значение върху протичането на лечебния процес.Изразява становище, че отговорността по чл.200 КТ е обективна и за нейното ангажиране поведението на работодателя е без правно значение.Недоказано е 3 възражението на ответника за съпричиняване, тъй като от приетата медицинска експертиза е установено, че при ищцата е настъпило самонаместване на изкълчената капачка при опит за изправяне на колянната става, което се получава при повече от половината изкълчвания на капачки.Оспорва като недоказани и възраженията на ответника за наличието на причинно-следствена връзка между упражняването на спортни дейности от ищцата преди злополуката и настъпилия вредоносен резултат.Поддържа, че приспадането на получените от ищцата обезщетения от НОИ за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност е допустимо само при претенция за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, не и от други претендирани вреди.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищцата в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 50 000,00 лв. до 70 000,00 лв., както и в частта за отхвърляне на иска за лихва за забава върху тази сума от 20 000 лв. за периода 29.03.2019 г.-30.08.2020 г. в размер на 2 894,44 лв.Във въззивната жалба се възпроизвежда установената по делото фактическа обстановка и се излагат оплаквания, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушена разпоредбата на чл.52 ЗЗД и указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г.Въззивницата-ищец твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че ищцата ще изпитва инцидентно болки през целия си живот и че не са преодолени напълно последиците от настъпилата травма.Съдът не е съобразил и възрастта на ищцата, обстоятелството, че тя не може да води активния начин на живот, на който е свикнала преди злополуката, ограничението на социалните й контакти, извършената оперативна интервенция, от която е останал загрозяващ белег с дължина 18 см., както и инвалидизирането й за срок от една година с противопоказания за системни физически усилия.Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответникът по насрещната въззивна жалба-„Б.Е.“ АД оспорва същата.Излага доводи, че присъденото обезщетение е изключително завишено, че травмата на ищцата не е довела до траен и доживотен дефицит в 4 качеството й на живот, негативните последици са отшумели в рамките на една година и към настоящия момент тя е напълно възстановена.Твърди, че младата възраст на ищцата към момента на злополуката не е обстоятелство, което да се вземе предвид за завишаване на размера на присъденото обезщетение, а й е спомогнала да се възстанови по-бързо и попълноценно.Моли съда да отхвърли насрещната въззивна жалба.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищцата- В. П. Б. твърди, че по силата на трудов договор № 466 от 22.10.2018 г. с „Б.Е.“ АД е работила при ответника на длъжността „младша стюардеса“ в Дирекция „Вътрешно полетно обслужване-Кабинен състав“, като с допълнително споразумение № 8 от 04.01.2019 г. длъжността й е променена на „стюардеса“.На 29.03.2019 г. около 17,00 ч. при работа на работното си място-на борда на самолет, изпълняващ полет FB851 от София за Лондон, преди началото на полета, когато самолетът още не е бил излетял, е претърпяла трудова злополука докато е извършвала демонстрация на аварийно-спасителните средства на самолета, при което тя е стъпила накриво и е усетила изщракване в дясното коляно.Това е било придружено със силна болка, схващане на десния крак и загуба на равновесие, вследствие на което е паднала на пътеката между седалките на самолета.След падането ищцата е установила, че дясното й коляно не е в обичайното си положение-долната му част е извъртяна наляво.Тя е успяла да намести коляното си, при което се е чуло повторно изщракване.Поради настъпилата злополука с член на екипажа, излитането на самолета е преустановено до извеждането й от самолета за оказване на първа медицинска помощ.Първоначално ищцата е била приета в медицинския кабинет на летището, след това е транспортирана с линейка до Спешното отделение на УМБАЛ „Св.Анна“, направени са й рентгенови снимки, от които е установено, че няма счупвания на крака, но травмата на меката тъкан на дясното й коляно е голяма.С разпореждане № 23251/04.04.2019 г. на НОИ-ТП-София град злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО.Ищцата твърди, че по препоръка на лекарите е започнала да носи шина на крака в продължение на 35 дни, правила е и физиотерапия в 5 продължение на 20 дни.Въпреки проведеното лечение чрез имобилизация и физиотерапия положението й не се е подобрило, което е наложило консултирането й с различни лекари-специалисти ортопеди и провеждането на оперативно лечение.На 13.09.2019 г. ищцата е била оперирана в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-гр.Плевен, Клиника по ортопедия и травматология, при която й е поставен имплант.След болничния й престой от 5 дни тя се е придвижвала с патерици и шина в продължение на един месец, а след това само с шина в продължение на още 20 дни.От м.ноември 2019 г. ищцата е започнала да ходи на физиотерапия /кинезитерапия, криотерапия и електростимулация/ във „Физиозона“ ЕООД два пъти седмично.Твърди, че поставената й диагноза е S 83.4-изкълчване, навяхване и разтягане на /външна/ вътрешна/ колатерална ставна връзка на коляното.След злополуката са й издадени 13 бр. болнични листове за временна неработоспособност за 9 месеца и 25 дни за периода от 01.04.2019 г. до 25.01.2020 г. включително.С ЕР № 739/05.03.2020 г. ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАДгр.Плевен на ищцата е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година-до 01.03.2021 г.С разпореждане № ********** на ТП на НОИ-София град на ищцата е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест за 50% трайно намалена работоспособност за периода от 06.03.2020 г. до 01.03.2021 г.Ищцата твърди, че след злополуката търпи много силни болки и страдания, които продължават и до днес, не може да се движи нормално, тъй като дясното й коляно е нестабилно, изпитва силни затруднения при изкачване и слизане по стъпала.Твърди, че към момента болките в десния й крак продължават, има затруднения при сгъването на крака, който в някои дни е скован, което води до затруднения в походката й, има затруднения напр. при пазаруване.Твърди, че злополуката е пречка за завръщането й на работа и че преди това е спортувала редовно-ходи на фитнес и на айкидо, което сега е невъзможно предвид силните болки и затруднения при сгъване на коляното на десния крак, ограничила е и социалните си контакти.След операцията на дясното й коляно е останал белег около 10-15 см, който не може да бъде премахнат.Направила е и разходи за лечение, прегледи, лекарства, изследвания, консумативи, рехабилитация и др.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 150 000 лв.-обезщетение за причинените й неимуществени вреди /болки, страдания и битови неудобства/; 21 708,33 лв.6 мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на злополуката-29.03.2019 г. до 30.08.2019 г. със законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба-31.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; 3 505,15 лв.-обезщетение за имуществени вреди със законната лихва върху него от датата на подаване на исковата молба-31.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.