Решение № 54 от 17.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501606 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 сл. от ГПК.

С решение от 20.06.2022г по гр.д № 14041/2020г. на Софийски градски съд 1-10 състав е обявен за относително недействителен на осн. чл.135 ЗЗД сключеният между В. М. Я. и Д. П. Я. на 12.04.2017г. брачен договор в частта му относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент в гр. ***, СО, район ***, ведно с прилежащия към него апартамент и 4,48% ид.ч. от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж върху терена, по иск на Д. Х. Р. против Д. П.

Я. и В. М. Я..

Решението е обжалвано от ответницата В. М. Я. с оплаквания за неправилност.

Конкретните доводи са против изводите на съда, че по отношение на процесния имот не са налице предпоставки да се признае трансформация на лично имущество. В тази връзка се сочат процесуални нарушения на съда, изразяващи се в неправилна преценка на всички доказателства, включително даване превес на определени свидетелски показания пред други, без ясна обосновка с подробно изложени съображения в тази връзка. Твърди се, че съдът не е преценил гласните и писмените доказателства по отношение на съществени елементи от договора за покупко—продажба и в нарушение на закона дал предимство на показанията на св.Г., които се явявали и недопустими на осн. чл. 164 ал.1 т.2 ГПК. Изтъкват се като неправили решаващите изводи на съда, че 1 имотът не е станал собственост на ответницата в момента на придобиването му, а по силата на брачния договор от 12.04.2017г, и поради това вторият ответник е увредил ищцата, като се акцентира на факта, че не е отчуждил имущество от патримониума си.

Против решението е постъпила и въззивна жалба от ответника Д. П. Я. с оплаквания, че искът се явява недопустим, евентуално неоснователен, тъй като с него се оспорва брачен договор, а той не е сред изброените в чл.135 ал.1 ЗЗД действия в приложното му поле. Неправилен също бил извода на съда, че брачният договор е безвъзмездна правна сделка. Твърди се още, че решението е и явно необосновано, тъй като анализът на документи показвал, че ищцата е била наясно с нотариалния акт за закупуване на имота и поради това не е имало как да бъде увредена. Сочи се и че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждането и кредитирането на гласните и писмени доказателства с изложени подробно съображения. Иска се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска.

В срок е постъпил отговор на жалбите от насрещната страна – ищцата Д. Х. Р. с възражения за неоснователност и подробно изложени доводи, акцентиращи, че твърденията на ответниците за трансформация на лични средства в придобиването на спорния имот по чл.21 ал.1 СК са останали недоказани, и че правилно съдът не е придал доказателствена сила на показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели, защото е отчел заинтересоваността им изхода на делото.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са искове с материално правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищцата Д. Х. Р. е изтъкнала като правопораждащи факти качеството си на кредитор на ответника Д. Я., произтичащо от запис на заповед за сума от 20 000евра, признато за установено с решение по гр.д. № 17 543/2013г на СГС, I-5 състав, който с цел да избегне принудително изпълнение сключил на 12.04.2017г. следбрачен договор с втората ответница В. М. Я. – към този момент негова съпруга и в него били обективирани изявленията им, че придобитият по време на брака недвижим имот – самостоятелен обект в сграда в гр.***, район Подуене, е лична нейна собственост на осн. чл.21 ал.1 СК, и че този договор е увреждащ за кредитора, поради невъзможността да удовлетвори притезанието си от стойността на притежаваното от длъжника имущество. Въз основа на изтъкнатите факти е поискала съдът да обяви за относително недействителен сключеният между ответниците на 12.04.2017г. брачен договор в частта му относно процесния недвижим имот.

В срока за отговор ответниците Д. и В. Я. са оспорили исковете по основание с 2 подробни възражения, акцентиращи, че към момента на придобиване на спорния имот през 2009г чрез покупко-продажба същият е станал собственост на В. Я., поради трансформация на лично имущество, съответно - липса на съвместен принос, и че с брачния договор е направено признание, отговарящо на действителните отношения на страните.

По фактите пред първата инстанция не е било спорно, че ответниците /вече бивши съпрузи/ са сключили брачен договор от 12.04.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 12555/12.04.2017 г. и съдържанието с рег. № 12556/12.04.2017 г., в който е обективирано изявлението на страните по него, че придобитият по време на брака им недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ***, намиращ се в гр.***, район Подуене е изключителна собственост на В. Я., поради закупуването му с изцяло нейни лични средства, получени преди сключването на брака.

Не е спорно и че процесният имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр.***, район ***, ж.к. *** с площ от 81,40кв.м. е придобит по време на брака на ответниците чрез договор за покупкопродажба, сключен между С. Г. Г. като продавач и ответницата В. Я. като купувач, оформен с нот. акт № 22, рег. № 756, н.д. №20/2009г на нотариус К. К. срещу продажна цена от 71 200лв, получена изцяло от продавача преди подписване на договора.

Сключеният между ответниците на 12.04.2017г брачен договор следва по хронология възникване на задължението на първия ответник Д. Я. към ищцата Д. Р. в размер на 20 000 евра, произтичащо от запис на заповед от 11.03.2009г и съдебно признато за съществуващо с решение по гр.д. № 17543/2013г на СГС, ГО, 1-5 състав.

От тези безспорно установени факти правилно първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че ищцата има качество на кредитор на съдебно признато вземане, с което е осъществена първата от предвидените в чл.135 ал.1 ЗЗД материални предпоставки и че сключеният след възникване на вземането брачен договор представлява увреждащо за кредитора действие. В тази връзка в доктрината е прието, че увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, което може да стане чрез намаляване имуществото на длъжника (напр. чрез безвъзмездна сделка) или увеличаване пасива (напр. с поемане на чуждо задължение). Възмездността и безвъзмездността имат значение в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД във връзка със субективния елемент – знанието на третото лице – съдоговорител се изисква само ако действието е възмездно. Съгласно трайната съдебна практика не е необходимо длъжникът да съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието да е знаел, че има кредитори и че действително ги уврежда. Неоснователни са доводите в жалбата на Д.Я., че брачният договор не попадал в приложното поле на чл.135 ЗЗД, доколкото 3 увреждащ за кредитора е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили изпълнението на кредитора спрямо длъжника.

Точно такъв характер има сключеният между ответниците брачен договор от 12.04.2017г., в чиято установителна част е обективирано изявлението, че процесният имот е придобит с лични на ответницата Я. средства и е изключителна нейна собственост на осн. чл.23 ал.1 СК.

Брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, на които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени отношения, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. Ако брачният договор се сключва по време на съществуващ брак, няма пречка съпрузите да уговорят, че придобит имот в режим на съпружеска имуществена общност ще стане индивидуална собственост на единия от съпрузите и тогава договорът ще има вещнопрехвърлително действие съгласно чл.39 ал.3 СК. В конкретния случай, сключеният между ответниците брачен договор в частта относно спорния имот не инкорпорира действие на разпореждане с правата на ответника, а за преобразуване на лично имущество, предвидено в чл.23 от СК. Такива уговорки на съпрузите имат установително действие в отношенията им за факти, на които законът придава правно значение - че определени вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити по време на брака при действието на отменения СК, не са част от съпружеската имуществена общност, а са лично имущество на единия съпруг.

Въззивниците са релевирали възражения за липса на принос на съпруга-длъжник за придобиването на недвижимия имот и са признали този факт за установен помежду им чрез сключването на брачния договор. Този договор, обаче за трети лица има действие от вписването му в имотния регистър, и на осн. чл. 40, ал.2 СК с него не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му /в това число и тези на кредитора на един от съпрузите/. Ищцата е придобил правото си на кредитор по вземане, възникнало от запис на заповед от 11.03.2009г преди сключване на брачния договор доколкото вземането на кредитора възниква от момента, в който се осъществи фактическия състав, който го поражда. Константна е съдебната практика, че за възникването на правото по чл.135 от ЗЗД не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, а в конкретния случай, то е и съдебно признато с влязлото в сила решение през 2016г по гр.д. № 17543/2013г на СГС– т.е. преди съпрузите да уредят отношенията си с брачния договор, самото сключване на който през 2017г е увреждащо за кредитора действие. Възраженията на ответниците, че спорният недвижим имот е лична собственост на съпруга-недлъжник към момента на придобиването му през 2009г, поради пълна трансформация на лични средства по чл.23 СК от една страна засягат само отношенията между съпрузите, непротивопоставими на кредитора, а от друга и разгледани по същество са неоснователни.

4

От събраните по делото доказателства не се установява извънсемеен произход на средствата, послужили за закупуването на имота към момента на възникване на собствеността, поради което и изявлението в този смисъл, инкорпорирано в брачния договор, има симулативен характер и потвърждава освен знание, но и намерение за увреждане на кредитора, въпреки че в тази хипотеза не е предпоставка за упражняване правото на иск по чл.135 ал.1 ЗЗД.

В тази връзка пред първата инстанция са разпитани две групи свидетели. В показанията на свидетелите С.Д. и Д.И. (брат и вуйчо на ответницата) се изтъкват факти, че през 1998 г., непосредствено преди ответниците да сключат брак, родителите на В.Я. са й дарили сумата от 80 000 германски марки, за да закупи с тях свое собствено жилище. Половината от сумата била от спестявания на родителите на ответницата, а другата половина, предоставена от вуйчото за уравняване на дялове от наследствени имоти. В показанията си св. Д. сочи, че в някакъв момент сестра му е обърнала сумата в евро, а впоследствие – през 2009г. закупила процесния имот с тази сума, предоставена й от родителите и достатъчна да покрие продажната цена. И двамата свидетели, обаче не са присъствали при сключване на сделката, нито имат лични впечатления как е станало плащането на цената на апартамента и съответно с какви средства, а пресъздават обстоятелства, станали им известни от ответницата, което с оглед на родствената им връзка разколебава доказателствената стойност на показанията.

За разлика от тях разпитаната по искане на ищцата свидетелка С. Г. не само лично е присъствала при сключване на сделката, но има и преки впечатления за произхода на част от тях, вложени в продажната цена. От показанията, кореспондиращи напълно с писмените доказателства, става ясно, че именно тя е продавачът по сделката и е съдействала точно на ответника Я. за осигуряване на част от продажната цена, нужна й в брой, за да осигури лечението на детето си в чужбина. Финансирането на част от средствата били осигурени от ищцата Р., която била нейна близка приятелка и имала тази възможност, затова предоставила в заем въпросната сума от 20 000евра на ответника Я., за обезпечение на който издал запис на заповед. Свидетелката лично присъствала при предаване на сумата от 20 000евра и подписване на записа на заповед от Я. за посочената сума.