Решение № 382 от 17.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500794 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДЖАБИ“ ЕАД срещу Решение № 132/20.04.2026 г. по гр. д. № 609/2025 г. по описа на РС – Костинброд, имащо характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същество на делото решение в частта относно разноските.

Частният жалбоподател посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, спорният предмет се свежда до преценка дали е изтекла твърдяната по делото погасителна давност. Първоинстанционният съд не отчел тези обстоятелства, а единствено се ръководел от материалния интерес по делото при присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на насрещната страна. Сочи се също, че макар насрещните страни да са две, те не са с противоречиви интереси, защитата им е осъществена по идентичен начин от общия им процесуален представител. Акцентира се, че минималните нормативно предвидени размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и съдът разполага с правомощия да редуцира разноските за адвокатско възнаграждение дори под минимума. По същество се иска отмяна на обжалваното решение за разликата над 255,65 евро до пълния присъден размер на адвокатското възнаграждение от 511,50 евро, респ. намаляване на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение до размера от 255,65 евро. Претендират се и съдебно – деловодни разноски в настоящото въззивно частно 1 производство.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни.

Съдът, след като се запозна с въззивната частна жалба, приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на суми към „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДЖАБИ“ ЕАД, поради погасяването им по давност. Делото е разгледано и разрешено в едно открито съдебно заседание.

Материалният интерес по делото е 6806,46 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР от 09.07.2024 г. повелява при интерес при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или в конкретния случай 980,65 лв./501,40 евро. Макар минимумите по Наредбата да не са задължителни, същите все пак представляват ориентир за възнаграждението, което адвокатът е справедливо да получи по определен тип дело, отчитайки факта, че адвокатската работа е свързана с интелектуален труд, че всяко едно дело изисква проучване на казуса, подготовка на съдебни книжа, снабдяване с доказателства, явяване в съдебно заседание и т. н. Не на последно място, ориентировъчните минимуми са съобразени и с обществено – икономическите условия, тъй като са призвани да осигурят справедливо заплащане на адвокатския труд.

В конкретния случай няма основание да се присъждат разноски за адвокатски хонорар под минимума. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 511,50 евро е в справедлив размер, т. к. престираната адвокатска услуга не се изчерпва единствено в подаването на исковата молба. С последващи молби са правени допълнителни доказателствени искания, изискано е и съдебно удостоверение, което да послужи пред ответника и частен жалбоподател „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДЖАБИ“ ЕАД за издаване на справка за основание, размер и период на задълженията, предмет на делото. Във връзка със забавяне от страна на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДЖАБИ“ ЕАД при издаване на справката, се е наложило ищците, чрез процесуалния си представител, да подадат и молба за удължаване на срока. Едва след издаване на съответната справка ищците са могли да уточнят исковете си по основание, размер и период, което е наложило и подаване на молба за изменение на размера на иска. Всичко изложено е утежнило работата на процесуалния представител, като следва да се отбележи, че същият няма задължение да оказва професионалните си услуги срещу минимално възнаграждение. Не на последно място, ищците в случая са наследници, поради което отговорността за процесните задължения поначало е разделна, т. е. предявените искове са не само субективно, но и обективно съединени, като отговорността за на всеки наследник е съобразно наследствената му квота. На практика, всеки от двамата ищци 2 би могъл в отделно производство да предяви своя отрицателен установителен иск, в каквато хипотеза ще се дължат отделно адвокатски възнаграждения. Обстоятелството, че ищците са избрали да предявят правата си в едно производство, не следва да е в ущърб на пълномощника им и не обосновава по – нисък размер на възнаграждението му.

Поради всичко гореизложено, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и обжалваното решение, съдържателно представляващо определение, следва да се потвърди.

По разноските

Частният жалбоподател е поискал присъждане на разноски в настоящото въззивно частно производство, но такива не му се следват. В производството по чл.

248 ГПК (вкл. въззивното частно такова по чл. 248, ал. 3 ГПК) не се присъждат съдебни разноски, тъй като то няма самостоятелен характер, а представлява продължение на делото с а м о по повод дължимостта и размера на сторените от страните разноски в съответната инстанция, респ. способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебния акт (Опр.

№627/18.08.2014г. по ч. гр. д. №696/2014г., ІІІ г. о. на ВКС; Опр. №114/20.05.2016г. по ч. гр. д. №1847/2016г., ІІ г.о. на ВКС; Опр. № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г., ІІІ г.о. на ВКС и др.). В подкрепа на извода, че производството по чл. 248 ГПК е несамостоятелно, е и фактът, че по а него не се събира държавна такса.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132/20.04.2026 г. по гр. д. № 609/2025 г. по описа на РС – Костинброд, имащо характер на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Преписи от определението да се връчат на страните!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4