Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2020 от 09.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 480/2021
Вид
Определение № 2020
Подписан
09.06.2021
В сила
09.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2020 гр. Варна , 08.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500480 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпила молба вх. 9387/19.05.2021 г., подадена от ЗЛ. Н.

СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ., чрез адв. П.Т., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело Решение № 765/19.04.2021 г. Излага се становище за дължимост на разноски в полза на въззивната страна като се сочи, че не е съобразено направеното в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Отправено е искане за редуциране на присъдените в полза на „Електроразпределение Север“ АД разноски, направени пред ВРС от 1272 лева с ДДС на 639.90 лева с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Христо Игнатов, изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въззивното производство е образувано въз основа на жалба на

„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, против Решение №261778 от 23.12.2020 г., постановено по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция по чл. 124 от ГПК на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 за приемане за установено в 1 отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от по 1444, 05 лева, представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 18.10.2016 г.

– 12.05.2020 г. за обект с аб. № 0200606025, находящ се в гр. Долни чифлик, ул. Люлин № 14, за която сума е издадена фактура № 0106212057/28.05.2020г., на обща стойност от 4332, 14 лева.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 765/20.04.2021 г. , с което е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е отхвърлил предявените исковете.

В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение Север“ АД са присъдени разноски, направени пред ВРС и ВОС, в размер на 2930,64 лева.

В рамките на първоинстанционното производство „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Милослава Лечева, е претендирало присъждане на разноски в размер на 1572 лева, от които 1272 лева – заплатен адвокатски хонорар и 300 лева – заплатен депозит за изготвяне на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 76 по делото на ВРС).

В открито съдебно заседание, проведеното на 27.11.2021 г. пред ВРС ищците, чрез процесуален представител адв. П.Т., са направили възражение за прекомерност, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият състав приема за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното от „Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение, доколкото от една страна делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, а от друга страна така договореният размер на адвокатския хонорар е близък до минимално установения с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален интерес, който е защитавала ответната страна в първоинстанционното производство в размер на 4332,14 лева (3х1444,05 лева), дължимото възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по всеки от предявените искове, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 331,08 лева, или общо 993,24 лева, а дължимият данък върху добавената стойност – по 66,22 лева, или общо 198,66 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 19640/31.08.2020 г., подадена от ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. чрез адв. П.Т., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 765/20.04.2021 г., постановено по в. гр. дело № 480/2021 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3