Решение № 4396 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4396 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330101192 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу Заповед за задържане на лице, рег. № **** от **** г., издадена от И.

Н. С. – **** **** при **** РУ при ОД на МВР – П., с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се твърди, че на **** г. К. Н. А. се намирал в с. П., област П. пред завода на Джиро Трейд ЕООД, находящ се в същото село. Жалбоподателят бил бивш служител на Джиро Трейд ООД и минал през седалището на дружеството за да попита **** кога ще му изплати дължимите му се трудови възнаграждения, които след прекратяването на трудовия му договор не били заплатени. В този момент жалбоподателят се намирал на улицата пред предприятието, когато пристигнали полицейски автомобили и започнали проверка.

Жалбоподателят също бил проверен, както е извършена проверка и на управлявания от него автомобил, като не е открито нищо нито в автомобила, нито у него, но въпреки това бил задържан, като са иззети личните му документи. Около 2 часа жалбоподателя е бил задържан пред завода за алкохол в с. П., а след това е приведен в *** РУ на МВР П., където дава обяснения за това което знае и съдейства на органите на полицията с каквото е необходимо. Въпреки това е задържан за 24 часа, като не са му издадени преписи нито от заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР, нито от другите съставени документи/декларации при задържане, декларация за разясняване правата на задържано лице и протокол за обиск.

Твърди, че обжалваната заповед е лишена от посочване на фактическото и правно основание за задържането. Като материално правна норма въз основа, на която се прави задържането е цитираната разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Посочването на 1 нормата от закона, не представлява мотивиране на акта, поради което заповедта не съдържа изискуемите се реквизити съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗМВР.

Защо и какво е наложило полицейският орган, да упражни правомощията си по чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР останало неизвестно за жалбоподателя поради липса на факти в заповедта.

Твърди се, че са нарушени основни права на жалбоподателя. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС, Конвенцията/, която е ратифицирана със закон, ДВ, бр.

66/1992 г. и е част от вътрешното законодателство на Република България от 07.09.1992 г./.

След прогласяването на основното право в първата разпоредба на Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Именно това е подходът, който съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, §1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан в националния закон. Така чрез изискването за законосъобразност Конвенцията препраща по същество към националното законодателство.

По своята правна същност, мярката „задържане за срок не повече от 24 часа“ по чл.

72-75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административно разпореждане на орган на власт, безспорно засягащо непосредствено и неблагоприятно правната сфера на адресата.

Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разгледано през призмата на чл. 5 КЗПЧОС включва правото на задържаното лице незабавно да му бъде съобщено на разбираем за него език основанията за задържането и да му се даде възможност на достъп до адвокатска защита от момента на задържането, което в конкретния случай не било изпълнено.

Съгласно чл. 4. ал. 2 AПK, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а чл. 6 АПК въвежда принципа на съразмерност като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по чл. 5. б ”с“ КЗПЧОС се изисква лицата да се задържат по „обосновано подозрение“ за извършено престъпление.

Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които биха били достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето, за което се отнасят може да е извършило конкретно нарушение.

Такива факти и данни не се съдържат в оспорената в настоящото производство заповед. В нея не са според жалбоподателя вписани конкретни обстоятелства и деяния, т.е. липсват фактически основания за нейното издаване в нарушение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Липсват каквито и е да мотиви, които да обосноват издаването на административния акт. Отсъствието на мотиви и излагане на фактически основания за издаване на акта, препятстват проверката за неговата законосъобразност и нарушава правото на защита на жалбоподателя. Посочването на нормите от НК /в процесната заповед/, изявленията на административния орган и липсата на факти или информация, сочеща на съществуващо обосновано предположение за извършване на нарушенията от жалбоподателя и връзката му с посоченото нарушение, не могат да преодолеят допуснатите съществени нарушения при издаване на административния акт. Обосноваността на акта, въз основа, на който става задържането обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент за преценка произвола при задържането. В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима с принципа за защита на индивида от произвол, залегнал в чл. 5 КЗПЧОС.

От изложеното се налага извода, че заповедта е издадена при допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила и материалния закон, което налага нейната отмяна.

Иска се отмяната на заповедта за задържане, като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В предоставения срок, от ответната страна не е постъпило становище по подадената жалба. В хода на настоящото производство се явява лично полицейският орган И. Н. С. – **** ***** при **** РУ на ОД на МВР-П. счита, че издадената заповед е правилна и законосъобразна.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР жалбоподателя К. Н.

А. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ** РУ при ОД на МВР-П.. Като мотиви за постановяване на заповедта е посочено наличието на данни за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК – в с. П., ул. „П.“ № * на територията на фирма „Джиро Трейд“ ООД държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият обаче е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на основание за задържане на жалбоподателя.

Според цитираното в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта.

При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Видно от приложеното на л. 44 от делото Удостоверение на РП-П. по отношение на жалбоподателя К. А. в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.

България и Единната информационна система за противодействие на престъпността, към 07.07.2024г. няма обвинения и неприключили наказателни производства.

За установяване на фактическите си твърдения жалбоподателят ангажира гласни 3 доказателства посредством показанията на св. Т. Н. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 27.06.024г./.

От показанията на същия се установява, че на **** г. с К. А. се срещнали случайно в района на В. в П., на ул. „Р.“ № * и се заговорили. Десет минути по-късно две полицейски коли им препречили пътя. Не претърсили автомобила на К.. Него помолили да им съдейства за извършване на оглед във В., който се намирал на съседната улица и той им оказал съдействие. Дошла и ****, която присъствала на претърсването. В един от бусовете, собственост на *** му- И. Н. открили някакви туби с неизвестно съдържание. Задържали както него, така и К. за срок от 24 часа.

Съдът кредитира показанията на св. Н., тъй като същият има непосредствени възприятия относно установените от него факти, показанията му съставляват първичен източник на доказателства и допринасят за изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства.

Като писмени доказателства по делото са приети още писмо от началника на ** РУ при ОД на МВР-П., ведно с приложена справка и заверено копие от преписката във връзка с обжалваната Заповед за задържане.

От анализа на приетите по делото писмени и гласни доказателства се установиха твърденията на жалбоподателя, че в деня на задържането му- **** г. с е намирал на територията на с. П., в района на В. и при извършване на провеждана специализирана полицейска операция с оглед противодействие на престъпления по чл. 234 ал. 1 от НК е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ** РУ при ОД на МВРП.. При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства съдът стигна до извод, че към момента на издаване на обжалваната Заповед за задържане, органът издал заповедта не е разполагал с данни за съпричастност на жалбоподателя към посоченото престъпление, още повече, че от ответната страна не се ангажираха каквито и да е доказателства, че по отношение на управлявания от жалбоподателя К. А. автомобил е извършено претърсване, още по-малко в същия да са установени и иззети акцизни стоки без изискващия се по закон бандерол. Установява се, че такива са намерени и иззети в други помещения и лица, но този факт е неотносим към предмета на настоящото производство, в хода на което не се ангажираха доказателства за каквато и да е съпричастност на жалбоподателя към тази дейност.

Отделно от това следва да се посочи, че в атакуваната Заповед за задържане изобщо не е посочена целта на предприетата принудителна мярка. Принципно законодателят е предвидил хипотезата на задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР с цел да се предотврати укриване или извършване на друго престъпление на лице, за което има данни да е извършило престъпление. По делото обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да установят необходимост от предприемането на тази принудителна административна мярка, доколкото жалбоподателят е съдействал на полицейските органи, изпълнявал е техните разпореждания и по никакъв начин не е осуетил възможността на същите да 4 изпълнят своите задължения, за да се обоснове извод за необходимост от ограничаване на свободното му придвижване.