Решение № 580 от 28.12.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Л., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310101189 по описа за 2021 година

С влязло в сила решение № 477/21.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1189/2021 г. на РС Л. е допуснато извършването на делба между Н. В. Г. при квота от 55/100 ид. части Д. Д. Д. и С. Д. П. при квота по 11,25/100 ид. части за всеки; Ч. Л. Т. и М. М. Б. при квоти по 5,625/100 ид. части за всеки; Л. С. Т. и С. М. Т. по 2,8125/100 ид. части за всеки; В. В. Б., М. Н. Б. и В. Н. Б. по 1,875/100 ид. части за всеки върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Л., община Л., обл. Л., одобрени със Заповед № РД-1810/07.04.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Л., п. к. 5500, ул. „Х. Б.“ № 6, с площ от 915 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – кожарска, кожухарска и обувна промишленост, стар 12 идентификатор – няма, номер по предходен план 4955, при граници и съседи имоти с идентификатор ************ и ************, заедно със сграда с идентификатор ************.1, със застроена площ от 220 кв. м., брой етажи – 1-н, предназначение – промишлена сграда при квоти от: 55/100 ид части.

С протоколно определение от 30.03.2023 г. е приета за съвместно разглеждане заявена от В. Н. Б., М. М. Б., С. Д. П., Ч. Л. Т., Д. Д. Д., Л. С. Т., С. М. Т., В. В. Б. и М. Н. Б. срещу Н. В. Г. претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от възможност им за лично служене за със съсобствената вещ за рамките на периода от 30.03.2020 г. – 30.03.2023 г., в размер на 18 000,00 лв.

В молбата, с която тя е заявена се твърди, че Г. е лишила ответниците 1 по иска за делба от възможността да си служат със съсобствената вещ, поради което търсят заплащането на обезщетение за периода 30.03.2020 г. до 30.03.2023 г. общо в размер на 18 000,00 лв. или по 4 500,00 лв. за Д. Д. Д. и С. Д. П., по 2 250,00 лв. за Ч. Л. Т. и М. М. Б., по 1 125,00 лв. за Л. С. Т. и С.

М. Т. и по 750,00 лв. за В. Н. Б., В. В. Б. и М. Н. Б..

В депозиран по делото отговор Г. оспорва ищците да са отправяли към нея покана за ползване на имота. Оспорва също да ги е лишила от възможността да си служат с вещта и заявява, че ползва част от вещта, която е съответна на правата й в съсобствеността.

С протоколно определение от 23.11.2023 г. е допуснато изменение в размера на заявената претенция по сметки от страна на ответниците в производството по делба чрез нейното намаляване от 18 000,00 лв. на 11 179,00 лв. в разбивка както следва: по 2 794,75 лв. за Д. Д. и С. П., по 1 397,38 лв. за Ч. Т. и М. Б., по 698,68 лв. за Л. Т. и С. Т. и по 465,79 лв. за В. Б., В. Б. и М. Б..

В хода на производството ищецът участва лично и с адв. К., която по същество излага становище, че делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. По отношение на заявената претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността за лично служене Г. поддържа, че тя е недоказана, тъй като в хода на производството ответниците не са ангажирали доказателства, за това, че са отправили покана за ползване.

Ответниците не участват лично или чрез представител в хода на делото по същество, а становище относно начина на извършване на делба и по основателността на приетата претенция за заплащане на обезщетение излагат в молба от 22.11.2023 г. Те също считат, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на продан, а претенцията по сметките заявяват, че е основателна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната взаимовръзка и взе предвид становищата на страните и техните представители приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е изслушвано заключение на вещо лице архитект, според което допуснатия до делба поземлен имот е поделяем, като от него могат да се обособят два самостоятелни поземлени имота, а регулационната границата между тях може да се прокара по южната фасада на изпълнената в него сграда. Новообразуваните имоти ще бъдат с приблизително еднаква площ, като в единият може остане съществуващата сграда, а другия да бъде празен, незастроен, с възможност за свързано застрояване по общата регулационна 2 граница. Изпълнената в поземления имот сграда според вещото лице е неделима, тъй като от нея не могат да са обособят обекти, съответни на квотите на съделителите по допускане до делба. Тя е изпълнена на северната част на поземления имот, на регулационната граница със съседния имот, което предполага и съсобственост в прилежащия терен, което при допуснатите квоти би съставлявало неудобство по-голямо от обикновеното.

При разпита на вещото лице то уточнява, че таванският етаж на сградата се ползва като спомагателно помещение, вероятно складово. Този тавански етаж е със самостоятелен вход, но той е временен и достъпа до него става по тясна стълба. Стълбата, чрез която се получава достъп до тавана, е временна и не е допустима. Конструкцията й е метална, но стълбите са дървени и прогнили. По нея не е възможно да се пренасят материали, суровини, ако тавана се ползва като складово помещение. Този тавански етаж може да се отдели като самостоятелен обект, то ще бъде със складово предназначение, но като производствено помещение не може да се ползва. За целогодишно ползване, дори и за складово помещение, е необходимо преустрояване, при което да бъде затворена стълбата. Архитектът посочва, че има възможност да се увеличи височината на страничния надзид, защото височината при билото е достатъчна - към 4 м. Тогава вече втория етаж ще е с друго предназначение, а не със складово.

От прието по делото заключение на вещото лице оценител се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба поземлени имот и изпълнената в него сграда е 101 600,00 лв. При определяне стойността на имота са ползвани два метода за оценка – на разходите за създаване и на пазарните аналози, с основна принадена тежест на втория метод. Експертът е определи и средният пазарен наем за ползване на имота в размер на 690,00 лв. на месеци при ползване на метода на сравнителните продажби и метода на приходите, при баланс на получените от двата стойности.

При разпита на вещото лице инж. С. тя посочва, че при определяне пазарната стойност на имота е придадена основна тежест на метода на пазарните аналози, тъй като чрез него се наблюдават реални офертни цени, по които се сключват сделки с подобни имоти. При другия ползван метод се отчита строителната стойност на имота и овехтяването, тъй като имотът е застроен през 1939 г. Този метод не отчита реалностите на пазара, поради 3 което няма основа роля при определяне на пазарната стойност.

В проведено на 18.09.2023 г. открито съдебно заседание, във връзка с приетото заключение от вещото лице архитект, със становище за поделяемост на допуснатия до делба поземлен имот, представителите на страните заявяват, че няма да предприемат действия по изготвяне на проекти.

Динка Д. Д., С. Д. П., М. Л. Т., М. Л. Т., Ч. Л. Т., М. М. Б. и Н. М. Б., чрез нотариус Цветослав Лазаров са отправили покана до Н. В. Г., действаща като едноличен търговец с фирма „Н. Г.“, в качеството им на съсобственици на сграда с площ от 200 кв. м. и на дворно място, находящо се на адрес: гр. Л., ул. „Х. Б.“ № 6, да им предостави възможност да ползват имота, а при бездействие да им заплаща обезщетение за пропуснати ползи в размер на 500,00 лв., както и да изкупи правата им в съсобствеността на посочена цена.

Поканата е връчена лично на адресата срещу разписка на 24.06.2019 г.

От показанията на свидетеля Б. се установя, че имота, предмет на делба, е ограден, като врата, чрез която се осъществява достъпа до него се заключва.

Ответниците по иска за делба не разполагат с ключ и от три-четири години нямат достъп до него, а той се полза от ищеца. Показанията на свидетелят се подкрепят от заявеното от свидетелите Димитров и Ц. Б., събрани в рамките на първата фаза на производството по делба. Те също заявяват, че ищецът ползва първия етаж, съобразно предназначението му – като производствен цех. Достъп до втория етаж се осъществява чрез външно стълбище, като той не се заключва. За времето от 8,00 до 17,00 часа достъпът до поземления имот и първия етаж на сградата е свободен, а в останалата част от денонощието и в почивните дни входната врата към поземления имот и първия етаж на производствената сграда се заключва. Три или четири години преди образувано на производството по делба ответниците В. и М. Б.и, заедно със свидетеля Б., посетили имота, предмет на делба. Те огледали първия етаж на производствената сграда. През пролетта на тази година свидетелят Б. отново посетила имота с ответниците М. и В. Б.и. При това посещение те не получили достъп до поземления имот, тъй като вратата към него била заключена.

Очертаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на втората фаза на делбата гласни доказателства – заключения на вещи лица и показанията на свидетел, осигурен от ответниците, както и от представени по 4 делото писмени доказателства. Заключенията на вещите лица са изградени на база фактически констатации, които кореспондират с направените изводи.

Експертите са обосновали изводите си относно подялбата на допуснатия до делба имот, неговата оценка и средния пазарен наем. При оценката са ползвани два метода, като е отчетен приноса на всеки един от тях при определяне на крайната цена. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в хода на втората фаза на производството свидетел във връзка ползването. Той е родственик на част от ответниците, но това само по себе си не го прави предубеден, каквито възраЖ.я са излоЖ. от ищеца в хода по същество. По отношение на част от заявеното от този свидетел от страна на ищеца не е налице спор – че той си служи с част от вещта. Наред с това показанията на свидетеля се подкрепя и от събраните в рамките на първата фаза на делбата гласни доказателства във връзка със заявената претенция за ползване в хода на производството.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Във втората фаза на делбения процес съдът следва да ликвидира състоянието на съсобственост между съделителите, ползвайки способите, разписани в ГПК.

Предмет на делба е поземлен имот в урбанизирана територия с изпълнена в него постройка с промишлено предназначение.

Поземленият имот е поделяме с възможност за обособяване на два самостоятелни имота в него. В хода на производството страните са заявили изрично, че не желаят да предприемат действия за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти от допуснатия до делба.

Изпълнената в имота производствена сграда не е поделяема. Тя може да бъде настроена с обособяването на втори етаж с предназначение идентично с това на първия етаж, но страните са отказали да предприемат действия по изготвяне на инвестиционни проекти. При тези данни съдът прима, че делбата следва да се извърши при съобразяване на параметрите на имота по решението за допускане до делба (в този смисъл мотиви на решение № 150/21.03.2011 г. по гр. д. № 1666/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 776/12.11.2009 г. по гр. д. № 284/2008 г. на I ГО и определение № 424/11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6082/2013 г. на II ГО).

5

Основен принцип при извършването на делба е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял от имуществото, предмет на делбата, по арг. чл. 69, ал. 2 ЗН. В тази връзка, при избора на способ, съдът трябва първо да изследва представките за възлагане, при заявено искане, след което тези за теглене на жребии, разпределение и на последно място за изнасяне на публична продан.

Имотът, предмет на делба не е жилище, с оглед на което по отношение на него не могат да се заявяват искания за възлагане (арг. чл. 349 ГПК).

До делба е допуснат поземлен имот с изпълнена в него промишлена сграда, а дяловете на съделителите са различни (55/100, 11,25/100, 5,625/100, 2,8125/100 и 1,875/100), което прави жребието неудобен способ за извършване на делба (в този смисъл т. 5 на ППВС 7/1973 г.).