Решение № 19455 от 24.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19455 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110121401 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл.

310 – 317 ГПК).

Ищцата К. З. И. е предявила срещу ответника Т.С., обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 12/01.03.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за в размер 25290 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 05.09.2022 г., производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, за сумата над 22266,96 лева до пълния размер от 25290 лева, тъй като ищцата е заявила, че оттегля предявения иск за тази част.

Ищецът К. З. И. твърди, че по силата на сключен с ответника Т.С., трудов договор № 134/10.10.2012 г. заемала длъжността „Директор на дирекция „Обслужване на клиенти“ при ответника с основно месечно възнаграждение в размер на 3433 лева, по което полагала работа при ненормиран работен ден. Съгласно колективен трудов договор получавала ДТВ – добавки за социални нужди в размер на 325 лева, еднократна Коледна добавка в размер на 1

200 лева, еднократна добавка за Деня на енергетиката в размер на 180 лева и еднократна добавка за летни отпуски в размер на 400 лева, поради което получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 4215 лева.

На 25.02.2022 г, и 28.02.2022 г, на ищцата било връчено искане за даване на писмени обяснения, каквито тя дала, след което, на 01.03.2022 г. на ищцата била връчена Заповед № 12/01.03.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че наказанието й е наложено за следните нарушения:

Нагрубяване на свои колеги;

Използване на служебен автомобил за лични цели;

Непосещаване на Центровете за обслужване на клиенти в продължение на 6 месеца;

Изпращане на съобщение за продължаване договор, сключен с изпитателен срок без допитване до прекия ръководител;

Забавено изпълнение на задължение за представяне на доклади за извършена дейност;

Напускане на работното място преди края на работния ден на 10.02.2022 г.;

Пренебрегване на задължението за чекиране по време на работния ден и при напускане на работното място;

Отлагане на работа по време на извънредния труд;

Разпространяване на поверителна за работодателя информация;

Сочи, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и в искането за даване на обяснения, нарушенията не са описани по време и място на извършване и с оглед конкретни деяния, като излага, че лицата които се твърди, че е обидила, не са посочени и не е посочено кога е сторено това. Не било посочено кога е използвала неправомерно служебен автомобил и кога е напускала неправомерно работното си място и кога е отлагала работа. Твърди, че на 21.02.2022 г. е напуснала работното си място по-рано поради влошено здравословно състояние, за което прекият й ръководител е бил уведомен. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от КТ. Сочи, че на 10.12.2021 г. е напуснала работното си място в 16,15 часа при край на работния ден в 17,00 часа, като според чл. 190 от КТ закъсненията и отсъствията, за които може да бъде наложено дисциплинарно уволнение, не могат да бъдат по-кратки от един астрономически час. Сочи, че в системата за чекиране на служителите са били налице технически неизправности, което обективно я е възпрепятствало да изпълни задълженото си за чекиране. По отношение на забавените доклади излага, че това се дължи на деловодни проблеми, тъй като докладите са били подписани в срок. Твърди, че не е записвала и разпространявала информация, което е поверителна и за работодателя не са произлезли вреди от това. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ – да е налице предварително разрешение от Инспекция по труда, тъй като се ползвала от закрила заради поставена диагноза „захарен диабет“, за което работодателя е уведомен. Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на заеманата 2 длъжност и ответникът да бъде осъден да заличи вписаното основание в трудовата й книжка. Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размер на 22266,96 лева за периода от шест месеца, считано от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът Т.С. оспорва предявените искове.

Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение. Твърди, че не е налице изискване работодателят да описва установените нарушения на трудовата дисциплина посредством фактическия им състав. Сочи, че на ищцата са налагани предходни дисциплинарни наказания и тежестта на наказанието съответства на извършеното нарушение. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 195 от КТ, тъй като основанието за ангажиране на дисциплинарната отговорност са нарушения извършени на 14.02.2022 г., 11.02.2022 г., 18.02.2022 г., 10.12.2021 г., 26.02.2022 г., както и чрез бездействие. Твърди, че ищцата не е представила документи, че действително се е нуждаела от лекарска помощ, когато е напуснала работа. Излага подробно доводи за законосъобразността на уволнението.

Твърди, че ищцата е свалила от работния си компютър щатно разписание, което съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на Т.С. е защитена и чувствителна информация, както и че е копирала информация за събираемостта на вземанията на дружеството и доклади до управителния съвет. По отношение на възражението, че ищцата се ползва от закрила по чл.

333 от КТ, сочи че в дружеството не е била представена информация за това обстоятелство и не е представила такава информация при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, което се установявало от попълнената и подписана от нея декларацията. Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен от ищцата месец, като твърди, че посочените от ищцата суми не са с постоянен характер и в зависимост единствено от отработеното време по смисъла на чл.

15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна и оспорва, че същите да действително платени.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че са били валидно обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността Директор на дирекция „Обслужване на клиенти“ при ответника. Безспорно е още, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 12/01.03.2022 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори, а и се установява от представения препис от заповед № 3

12/01.03.2022 г., че същата е връчена на ищцата на 01.03.2022 г. Между страните не се спори, а и от събрания доказателствен материал се установява, че ответникът е поискал писмени обяснения на ищцата и последната ги е дала. Няма спор и за това, че ответникът не е поискал и не е получавал предварителното съгласие на Инспекция по труда за уволнението и мнение на ТЕЛК.

От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено на ищцата за това, че:

1. Служителката имала държание, неприсъщо на работното място, изразяващо се в нагрубяване, неправомерно и цинично поведение.

2. Служителката злоупотребявала със служебното си поведение и използвала активите на дружеството-работодател не по предназначение, като възлагала на служители да я возят със служебен автомобил, за да изпълнява лични ангажименти и ангажиментите й като съдебен заседател.

3. Въз основа на изпълнението на задълженията си като съдебен заседател служителката напускала работното си място по време на работния ден без да уведомява прекия си ръководител, за да получи разрешение. Служителката нямала изрично разрешение от работодателя си да излиза през часовете, предвидени за извършване на трудова дейност.

4. Служителката напускала работното си място и по поводи, различни от явяването в съдебно заседание като съдебен заседател, отново без разрешение на прекия си ръководител. Злоупотребявайки с доверието на прекия си ръководител, на 21.02.2022 г. служителката напуснала работното си място без да уведоми своя ръководител.

5. На 14.02.2022 г. служителката информирала прекия си ръководител, че излиза до Центъра за обслужване на клиенти Дондуков и Скобелев с П.П., но всъщност не посетила нито един от центровете, с което необосновано напуснала работното си място и неуплътнила работното си време.

6. Служителката не посетила нито веднъж нито един от центровете през последните 6 месеца, което представлявало неизпълнение на трудовите й задължения.

7. На 04.02.2022 г. на служителката бил изпратен имейл относно изтичащ изпитателен срок на друг служител, като на 11.02.2022 г. без да съгласува или да се допита до прекия си ръководител е върнала отговор трудовия договор да бъде продължен.

8. Служителката била определена за лице, контролиращо дейността на служителите в ръководената от нея дирекция. Установени били случаи, в които служителката не спазвала установения 3-дневен срок за изготвяне на доклад с отчет за извършената дейност по време на полагане на извънреден труд. В процесната уволнителна заповед са посочени доклад с рег. № К-1357/18.02.2022 г. и доклад с рег. № К-1358/18.02.2022.

Установени били случаи, в които не се спазени установените часове за начало и край на посочения ден за полагане на извънреден труд – 23.10.2021

9. Служителката не спазила регламентираните часове за начало и край на работния ден, като на 10.12.2021 г. е напуснала работното си място в 16,25 ч. при край на работното 4 време – 17,00 ч.

10. Служителката нито веднъж не се била чекирала при напускане на работното място по време на работния ден.

11. Служителката не уплътнявала работното си време по време на извънредния труд.

Умишлено отлагала работа, която можела да изпълни в рамките на установеното работно време, с цел полагане на извънреден труд и получаване на допълнително възнаграждение.

12. На 26.02.2022 г. около 10,00 ч. служителката използвала външен преносител на информация, на който свалила информация от служебния си компютър, изготвена и станала й известна в рамките на трудовото й правоотношение, включително вътрешна информация.

От представените и приети по делото писма-покани с изх. № ЧР-33/25.02.2022 г. и изх. № ЧР-35/28.02.2022 г., се установява, че на 25.02.2022 г. и на 28.02.2022 г. от ищцата са поискани обяснения. Депозираните пред работодателя обяснения са взети предвид при налагане на наказанието, доколкото същите са цитирани в Заповед № 12/01.03.2023 г.

От показанията на свидетеля В.П. служител на ответника, на които съдът дава вяра като обективни, последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че свидетелят е работил безконфликтно с ищцата, включително като неин подчинен. Свидетелят посочва, че през 2021 г. работил в район „Изток“ като титуляр там за поне 3-4 месеца, като ищцата посетила работното му място поне 3 пъти през този период.