Определение № 3059 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3059 гр. Варна, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501570 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Оборище, ул.Черковна №38, ет.1, офис 4, действащо чрез ю.к.Л.Х., срещу разпореждане №18777/19.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№6286 по описа за 2023 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Н. С. Н. за сумата 252лв-адм.такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността на клиента съгл. т.3 от ОУ на договора, и 301лв-адм.такса за извънсъдебно събиране на вземането съгл. т.5.5 от ОУ на договора, които вземания произтичат от сключен между страните договор за потр.кредит №69121/19.02.22г.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност н а обжалваното разпореждане, като излага, че таксата за разглеждане е уговорена в чл.6.1. от договора за кредит и същата е включена при изчисляване на ГПР, който не надвишавал определената законова граница. Излага, че дружеството извършва анализ на кредитоспособността на клиента, който анализ бил обвързан с изразходени време и разходи.

Твърди, че в преддоговорната информация била посочена информацията за включена еднократна такса за разглеждане, която не съставлявала такса по усвояване на кредита.

Излага, че таксата по чл.5.5 от ОУ била ясно формулирана, като сумите и основанията били изрично посочени за всеки един разход в тарифата. Счита, че в чл.11, т.17 от ЗПК е предвидена възможност за събиране на други такси, като в преддоговорната информация в т.4.6 от част 3 на Европейския формуляр било посочено „разходи,дължими при просрочени плащания“, като потребителят имал право на отказ от договора. В частната жалба е инкорпориран и протокол с извършени действия, свързани с неизпълнение на задълженията 1 на потребителя. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител , срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№6286/2023г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. С. Н. с пост.адрес в Г.В., за следните суми: сумата от 1500лв, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата от 40,75лв., представляваща възнаградителна лихва; сумата от 118,52лв. – морат.лихва; сумата от 252лвтакса за разглеждане и сумата от 301лв-такса по чл.5.5 от ОУ, като се претендират и разноски по делото. Изрично в т.12 от заявлението е конкретизирано искането по отношение на фактите, от които то произтича.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че посочените клаузи противоречат на чл.6 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което и са нищожни.

Възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая съгласно т.3.4 от Общите условия, приложими към договора за кредит от 19.02.2022г., клиентът дължи на ЮтеКредит еднократна такса за разглеждане, която се дължи в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, като размерът й се конкретизира в договора за кредит. Видно е, че тази такса не се изисква и събира предварително от потребителя за разглеждане на искането за кредит, а става изискуема с подписването на договора за кредит и е част от самия договор за кредит в чл.6.1, като по този начин реално е изцяло свързана със самото усвояване на кредита. След като така уговорената такса касае действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, то уговарянето на това допълн.възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Що се касае до другото вземане - такса по чл.5.5 от ОУ, то съобразно посочената разпоредба, клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията 2 си по договора точно и в срок, да възстанови на ЮтеКредит виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа на ЮтеКредит и при стриктно съобразяване на реално извършените от ЮтеКредит действия. Съдът намира, че така уговорените такси касаят действия по събиране на просрочено задължение и не съставляват предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Така търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, поради което и следва да се приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото заявление в обжалваната част следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №18777/19.05.23г., постановено по ч.гр.д.

№6286 по описа за 2023 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№4446/19.04.23г., подадено от ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. С. Н. от Г.В. за сумата от 252лв-адм.такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността на клиента съгл. т.3 от ОУ на договора, и 301лв-адм.такса за извънсъдебно събиране на вземането съгл. т.5.5 от ОУ на договора, които вземания произтичат от сключен между страните договор за потр.кредит №69121/19.02.22г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3