Решение № 194 от 27.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. С., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900077 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, съединени с насрещно предявени от ответника по първоначалните искове ЛРС „Н.“ против СНЦ “С.“ обективно съединени искове също с правно основание чл.124 ГПК, предявени в обективно съединение с предявения от ЛРС „Н.“ против СНЦ “С.“ инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК.

В исковата си молба ищецът СНЦ „С.“ посочва, че е регистриран като сдружение с нестопанска цел за извършване на дейност в обществена полза и осъществява дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба на Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарство и аквакултури, и др.

За осъществяване на ловната дейност от членуващите в него ловци, сдружението има сключен с Д. - С. - Договор от 27.05.2010 г. по чл. 29, ал.8 ППЗЛОД за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД. Договорът е със срок на действие от 15 години - до 27.05.2025 г. В договора са определени ловностопанските райони, във всеки от които съответно сформираната ловна дружина стопанисва и ползва дивеча.

Посочва, че в структурно отношение в състава на сдружението влизат 37 на брой ловно - рибарски дружини, една от които е ловна дружина „Б.“ и съответно стопанисваният от нея район е този на с. Б., общ. С.. Ловна дружина „Б.“ е член на сдружението от учредяването му и към настоящия момент в нея членуват 23 ловци - също членове на СНЦ „С.“. В регистъра по чл. 30, ал.3 ЗЛОД, воден от Д. - Териториално поделение С., ловна дружина „Б.“ е вписана като член на ищцовото сдружение и настоящият й състав е от 23 на брой лица с право на лов.

1

Излага, че ответното Л. „Н.“ с. Г. е регистрирано като сдружение в частна полза и също осъществява дейност по Закона за лова и опазване на дивеча. До момента ответното сдружение е подало в ТП на ДГС С. две искания - с вх. № ЛС-22Д№24 от 22.01.2024 г. и с вх. № ЛС-22-18 от 31.07.2024 г., с които претендира ловна дружина „Б.“ да бъде регистрирана като негов член и ловно стопанският район в землището на с. Б., общ. С. да му бъде предоставен за стопанисване, като за целта се подпише допълнително споразумение между Д.

- С. и ЛРС „Н.“.

В исковата молба се посочва, че с посочените действия, отправени до държавен административен орган, организиращ и контролиращ организацията на ловната дейност, ответното сдружение неоснователно нарушава правото по чл. 30, ал.З ЗЛОД на СНЦ „С.“ да поддържа заявената регистрация на ловна дружина „Б.“ като свой член, с произтичащите от това последици. Ловна дружина „Б.“ никога не е била и не е член на Л. „Н.“, защото същата е член на ищцовото сдружение от учредяването му и понастоящем. Посочва, че една ловна дружина не може да бъде член на повече от едно сдружение.

Излага, че предприетите без правно и фактическо основание действия, ведно с претенцията на ответника да е носител на правото по чл. 30, ал.3 ЗЛОД да регистрира ловна дружина „Б.“ като негов член, са насочени против съществуващото фактическо и правно състояние относно членството на ловна дружина “Б.“. Тези неоснователни твърдения и претенции на ответника, изявени пред държавен орган, пораждат правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.

Моли да се признае за установено по отношение на ЛРС „Н.“, че ловно рибарска дружина „Б.“ е член на СНЦ „С.“ и това сдружение е носител на правото по чл. 30, ал.З ЗЛОД да поддържа регистрацията на дружината като негов член, с произтичащите от това последици, както и моли съдът да признае за установено, че Ловно рибарско сдружение „Наслука- 09“ с. Г. не е носител на правото по чл. 30, ал.З ЗЛОД да регистрира ловно рибарска дружина „Б.“ като негов член.

В депозирания отговор на искова молба и насрещен иск ответникът посочва, че предявяването на установителни искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК изисква като абсолютна процесуална предпоставка наличието на правен интерес. Твърди, че от цялото изложение в исковата молба не ставало ясно как точно се нарушават правата и се накърняват интересите на ищеца с простото заявяване за преместване на ловната дружина от едното сдружение в другото.

Ищецът не бил посочил какъв е резултатът от административното производство, регистрирана ли е ловната дружина като част от състава на ответното сдружение или не.

Посочва, че за да бъдат накърнени правата на ищеца, е необходимо Директорът на ТП на ДГС С. да е уважил молбата за преместване на ловната дружина в хода на административното производство, в което ищецът не е участник. Само по този начин за него би се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. Доколкото същият не сочел доказателства това да се е случило, а напротив - твърди, че ловната дружина и до днес била 2 част от състава на ищцовото сдружение, то счита, че не е налице правен интерес от завеждане на делото.

Моли да се отхвърли исковата молба като недопустима поради липса на правен интерес, както и да бъдат присъдени разноските в производството.

Излага, че исковата молба е изцяло неоснователна. Посоченият състав на ловната дружина, в представения списък, не отговарял на действителното фактическо положение. Посочва, че нито един от изброените членове не е член на ловната дружина на Б., нито някога е бил избиран от другите членове на ловната дружина на проведено общо събрание. Твърди, че в представения списък, изготвен за целите на настоящото производство, не фигурира нито един от действителните членове на ловната дружна на Б.. В тази връзка представя писмо от Директора на ДГС - С. от 10.05.2024г., в което изрично се посочва, че ловната дружина на Б. към дата 10.05.2024г. се състои от 14 на брой ловци, а именно: 1/ Г.Д.Ж.; 2/ Д. С. К.; 3/ Д.Т.Б.; 4/ Ж.В.П.; 5/ Ж.С.П.; 61 И.Д.И.; 7/ И.Д.И.; 8/ Й.А.А.; 9/ К.С.М.; 10/ М.А.А.; 11/ Н.И.Ж.; 12/ Н.Г.Д.; 13/

С.М.Д.; 14/ Т.Ж.Д..

Посочва, че посочените лица в представения списък никога не са били част от дружината на Б., не формират дружината на Б., което означава, че и искането да се установи, че ловната дружина на Б. в този й състав е част от ищцовото сдружение е изцяло неоснователно.

Моли да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни, ако съдът ги счете за допустими.

Посочва, че в настоящия отговор инкорпорира и насрещни искови претенции на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗЛОД, по силата на които прави искане да се признае за установено по отношение на СНЦ „С.“ ЕИК **, че Л. „Б.” е член на ЛРС „Н.“, с ЕИК **, което й носи на правото по чл. 30, ал. 3 ЗЛОД да поддържа регистрацията на дружината като негов член с произтичащите от това последици, както и да се признае за установено, че СНЦ „С.“ ЕИК ** не е носител на правото по чл. 30, ал. 3 ЗЛОД по отношение на дружината „Б.”.

С настоящия отговор на искова молба се предявява и инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 ГПК, по силата на който да се установи, че посочените ловци в списъка, предоставен от ищеца, озаглавен „Списък на членовете на ловно рибарска дружина Б. към 24.02.2025 г.”, не са ловци от състава на ловната дружина и изборът им за членове е изцяло незаконосъобразен.

Излага следните съображения:

Ловната дружина на с. Б. се състои от 14 ловци, които нямат нищо общо с представения списък от първоначалния ищец по настоящото дело. Тези ловци са дългогодишни членове на дружината, като са формирали членския й състав преди 24.02.2024 г. при това в продължение на години. Подчертава, че в писмо от 10.05.2024 г. Директорът на ДГС С. посочва, че към датата на това писмо ловната дружина на Б. се състои именно от тези 14 ловци.

Посочва, че още на 21.01.2024 г. ЛРС „Н.“ подава заявление за 3 регистриране на дружината след преведено нейно общо събрание. Директорът на ДГС С. отказва да регистрира дружината с аргумент, че новоприетите ловци не били приети от СНЦ „С.“ и така дружината няма 20 ловци. При това положение ответното сдружение и ловците подават сигнали до Министъра на земеделието и храните, че Директорът на ДГС С. отказва да прехвърли дружината с изцяло незаконосъобразни аргументи, както и че ищецът и Директорът на ДГС С. поставят волята на ловците от ловната дружина в зависимост от решенията на сдружението. Поради тази причина, Заместникминистърът на земеделието и храните изпраща нарочно писмо до Директора на ДГС С., в което описва тази фактическа обстановка и дава разяснения за правилното прилагане на закона. Именно защото ищцовото сдружение отказвало да допусне отделяне на ловната дружина, на следващия месец февруари са записани нови членове на дружината, които нямало как да бъдат приети по законен начин, без участието на действащите членове на тази дружина.

Излага, че след своеобразния отказ на 14.04.2024 г. всички ловци на ловната дружината на с. Б., които са общо 14 души към онзи момент, провеждат отново общо събрание, на което гласуват единодушно приема на нови 7 членове в дружината си, след което, съгласно предвидения дневен ред се подлага на гласуване въпросът за преместване на дружината в друго сдружение. Според ответника, всички 21 ловци гласуват единодушно за прехвърляне на дружината от СНЦ „С.“ в ЛРС „Н.“.

Посочва, че на 17.04.2024 г. председателят на ЛРС „Н.“ изпраща писмо до Директора на ДГС С. с искане за информация относно текущите членове на ловната дружина на Б.. С писмо от 10.05.2024 г. Директорът на ДГС С. посочва, че към 10.05.2024 г. ловната дружина се състои от 14-те човека, посочени по- горе в настоящото изложение.

Излага, че на 31.07.2024 г. от ответника са подадени документи за регистриране на ловната дружина, като част от състава на ЛРС „Н.”, но заявлението е отхвърлено от Директора на ДГС с мотиви, че общото събрание не било проведено съгласно правилата на устава на ищеца, както и че ищецът попълнил ловната дружина с други членове. Ответникът твърди, че този отказ понастоящем е предмет на съдебен контрол.

Посочва, че що се отнася до провеждането на общо събрание на ловната дружина, ЗЛОД не предвижда някакви особени правила за това, а Уставът на ищцовото сдружение е неясен, непълен и голяма част от разпоредбите му по отношение на ловните дружини противоречат на императивните правила на закона. Твърди, че законът не предвижда специален ред за свикването и провеждането на общото събрание на една дружина. Междувременно уставът на ищеца предвижда, че УС на сдружението е органът, който може да свиква общите събрания на дружините, което правило изцяло противоречи на свободата и самостоятелността на ловната дружина, като основен принцип на ЗЛОД. Твърди, че СНЦ „С.“ няма никакъв интерес да свиква общо събрание на ловната дружина на с. Б., на което ще се гласува нейното преместване при ответника, доколкото ще загуби правото да стопанисва ловния район на дружината, а оттам и част от финансирането си. Законът и цялата съдебна 4 практика са в посока, че ловната дружина има пълна самостоятелност да избере сдружението, в което да членуват нейните ловци. Правила в Устава на сдружение, които ограничават тази свобода, като затрудняват или правят вземането на решения невъзможни, или поставят волята на ловците в зависимост от действията/бездействията на управителния съвет на сдружението, противоречат на нормативната уредба и на принципите на ЗЛОД и са нищожни. Уставът на ищеца дори не съдържал правила по отношение на това къде и как се разгласява общото събрание. Единствено се предвиждало наличие на покана с дневен ред, но как ловците следва да се запознаят с поканата, изобщо не ставало ясно. Единствено се посочвало, че поканата се отправяла най-малко 14 дни преди събранието. Според ответника, проведеното общо събрание в присъствие на всички 14 ловци, гласували по дневен ред, включващ попълване на състава на дружината и прехвърлянето й в ново сдружение, които решения са взети изцяло единодушно, е проведено законосъобразно в унисон с принципите и повелителните разпоредби на ЗЛОД, което означавало, че така взетите решения следва да породят и своя правен ефект.