Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 697 от 27.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3281/2024
Вид
Решение № 697
Подписан
27.02.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.42а, ал.2, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.42а, ал.2, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110103281 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от страна на ищцата Й. Д. Д., с ЕГН ********** от ***, против П. на Р.Б. България.

Ищцата претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на проведено срещу нея наказателно преследване през периода от 21.06.2017 г. за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК, което наказателно производство приключило с влязла в сила на 09.10.2023 г. окончателна оправдателна присъда. Ищцата претендира посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че с постановление по преписка на О.П. - В., на 21.06.2017 г. срещу нея било образувано наказателно производство - ДП № 1** г. по описа на Окръжен следствен отдел при О.П.-В., с оглед данни за деяние по чл.290, ал.1 от НК затова, че на 21.12.2016 г. в съдебно заседание, при разпита й като свидетел по НОХД №*** г. по описа на ОС-В., устно и съзнателно потвърдила неистина. С постановление от 15.05.2019 г. по преписка №*** г. по описа на РП - В. досъдебното производство било прекратено, но постановлението за прекратяване било отменено с постановление от 04.12.2019 г. на ОП - В. След това с постановление от 15.04.2020 г. прокурор при РП - В. отново прекратил производството по ДП №*/* г. по описа на ОСлО при ОП - В. С постановление от 10.12.2020 г. по преписка №**г. по описа на ОП - В., прокурор при ОП-В. отменил постановлението от 15.04.2020 г. на РП - В.за прекратяване на наказателното производство и приел за ръководство и надзор в О.П.-В. ДП № ** г.

1

С постановление от 21.06.2021 г. на следовател при ОСлО-ОП-В. ищцата била привлечена в качеството на обвиняема по досъдебното производство, като й било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно затова, че на 21.12.2016г. в гр. Варна в публично заседание по НОХД № *** г. по описа на Окръжен съд-Варна - съдия С.Н. с.з.Я.М. и с.з. М.Г. като свидетел, устно потвърдила неистина, че била разрешавала на децата си да теглят пари чрез дебитната й карта от банковата й сметка без нейно знание, като конкретно за сумата 1100 лв., изтеглена на три пъти на 05.10.2014 г., 06.10.2014 г. и на 10.10.2014 г., предварително разрешила на сина си М.Д.Х. да направи това. Със същото постановление на ищцата била определена мярка за неотклонение „Подписка". След това в Районен съд - Варна било внесено споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 1** г. по описа на ОСлС при ОП-Варна, по реда на чл.381 от НПК. С определение от заседание, проведено на 03.02.2022 г. по НОХД № *** г. по описа на ВРС, съдът не одобрил внесеното споразумение.

В Районен съд - Варна бил внесен обвинителен акт рег. №*** г. по преписка №*** г. по описа на ОП-Варна и ДП № 1** г., като било образувано НОХД №*** г. С присъда №*** г. по същото дело ищцата била призната за виновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК и й било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от три месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено с изпитателен срок от три години. С определение №*** г., постановено по същото дело наложената й мярка за неотклонение „Подписка" била отменена до влизане на присъдата в сила. Срещу постановената осъдителна присъда ищцата подала въззивна жалба на 07.10.2022 г. и било образувано ВНОХД №*** г. по описа на ОС-В.. С присъда №*** г., постановена от ОС-В., била отменена присъдата на първоинстанционния съд и ищцата била оправдана по обвинението за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при ОП - Варна, въз основа на което било образувано КНОХД № *** г., Трето н.о. на ВКС. С окончателно и неподлежащо на обжалване и протест решение №*** г., на ВКС била оставена в сила присъдата на, постановена от ОС-В. по ВНОХД № *** г. Ищцата твърди, че в резултат от действията на П. на Р.Б. България, през периода от 21.06.2017 г. до 09.10.2023 г., тя била последователно разследвана, обвиняема, подсъдима, осъдена и накрая оправдана по окончателен начин. Към момента, когато й било повдигнато обвинението, а понастоящем ищцата била с чисто съдебно минало и нямала регистрации за неправомерни деяния. Неоснователното и несправедливо обвинение спрямо нея, както и продължителното наказателно производство довели до травмиране на психиката й. Преди да й се повдигне обвинението ищцата била спокойна, контактна, с добро самочувствие и с добро здравословно състояние. Имала сравнително спокоен живот, добри отношения със семейството си, с близките си и познатите си. Поддържала добри отношения и със съседите си. Следствие наказателното преследване се появили проблеми в психоемоционалното й и в здравословното й състояние. Призоваването на ищцата да дава обяснения за нещо, което не извършила, както и всички гореописани действия станали известни на нейните роднините, близки, съседи. Налагало се да отсъства от работа за да се явява при разследващия орган, а после - и в провежданите съдебни заседания и по този 2 начин проблемът й станал известен и на местоработата й. При повдигането на обвинението ищцата изпаднала в шок, почувствала се безпомощна. През цялото време докато траело производството, както и сега ищцата изпитвала много големи неудобства от това, че била обвиняема и подсъдима. Продължавала да се чувства унизена. Била изтерзана от това, че спрямо нея се постъпва изключително несправедливо. Не можела да общува нормално с околните, затворила се в себе си и силно ограничила контактите си дори с най-близките си хора. Ищцата се притеснявала от това, какво те ще си помислят за нея и че ще започнат да я отбягват, усещала, че хората шушукат зад гърба й. Притеснявала се за авторитета си сред околните. Единствено за да прекрати страданието си се съгласила да сключи споразумение с Прокуратурата, за да може всичко да приключи по окончателен начин. Ищцата твърди, че с течение на времето състоянието й се влошило повече. Била силно депресирана; не можела да спи, а когато заспивала, сънувала кошмари; хората я обсъждали, някои я гледали иронично, станала обект и на множество отрицателни коментари по неин адрес. Ищцата се изолирала, изпитвала срам, престанала да излиза сред хора, изпитвала безпокойство, тревожност, несигурност. Започнало да се повишава кръвното й налягане. Независимо от благоприятния изход от воденото срещу нея производство все още не били отшумели негативните последици от него. Не изчезвало чувството на неудобство и срам от околните. Случилото се отразило негативно и на характера й, влошило се и здравето й.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли за уважаване на претенцията й, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба от ответната страна се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че липсват доказателства посочената от ищцата присъда да е влязла в законна сила и кога. Също така ищцата не представила доказателства за основните елементи, пораждащи обективната отговорност на ответника –Прокуратурата на РБ, а именно: твърдените от нея неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, тъй като същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер. Ответната страна твърди, че изложените в исковата молба твърдения на ищцата не са основани на конкретни обстоятелства и не са ангажирани конкретни доказателства в тяхна подкрепа. Не били посочени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищцата, които поради знанието си, че срещу Д. се води наказателно производство да са демонстрирали негативно отношение. Твърдяните негативни преживявания на ищцата били продукт на нейното вътрешно възприятие, непровокирано от външната среда. Липсвали доказателства относно това каква е личността на ищцата как обвинението повлияло върху нея и в каква степен са накърнени доброто име и честта й. Ответната страна оспорва и твърденията на ищцата, че страданията, които заявява, че са й причинени са с описания от нея интензитет. По отношение на разгласяването на воденото срещу ищцата наказателно производство ответната страна твърди, че прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото срещу нея досъдебно производство и повдигнатото й обвинение.

3

Също така ответната страна заявява възражение по чл.5 от ЗОДОВ, а именно, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с това, че същата сключила споразумение за решаване на наказателното производство.

Ответната страна оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е в завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди и на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД. Относно сочената от ищцата продължителност на процеса от тя не представяла доказателства за началния, нито за крайния момент на продължителността. От твърденията й се стигало до извод, че е имала качество на обвиняемо лице за период малко по-малък от 10 месеца. Ответната страна сочи още, че спрямо ищцата била взета най-леката мярка за неотклонение и нямало данни за по-тежка такава. Всичко това сочело на ниска степен на увреждане и не обосновавало претенция в искания от ищцата размер.

Предвид твърденията в отговора ответната страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Й. Д. Д. живее в ***. Установява се от материалите по исканото и приложено по делото НОХД № *** г. по описа на РС – Варна, че срещу нея е било водено досъдебно производство №1** г. по описа на ОСлО-ОП – гр. Варна. Първоначално от преписка №*** г. по описа на ОП- Варна са били отделени материали, отнасящи се до извършено от Й. Д. Д. престъпление по смисъла на чл.290, ал.1 от НК и е била заведена отделна преписка под номер *** г. по описа на ВРП. След извършена проверка по така образуваната преписка, с постановление от 17.05.2018 г. прокурорът при ВРП е постановил отказ да се образува наказателно производство и е прекратил преписката. С постановление от 16.07.2018 г. на прокурор от ОП – Варна постановлението на РП – Варна за отказ да се образува досъдебно производство е отменен и с постановление от същата дата на прокурор в ОП – Варна е образувано досъдебно производство №1** г. за това, че на 21.12.2016 г. в гр. Варна, пред състав на Окръжен съд – Варна, свидетел устно съзнателно потвърдил неистина – престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Разследването е възложено на следовател при ОП – Варна. На 16.04.2019 г. разследващият е изготвил мнение за прекратяване на досъдебното производство, а на 15.05.20219 г. прокурорът при РП – Варна с постановление е прекратил досъдебното производство, обосновавайки извод, че не се откриват признаци на осъществено деяние от общ характер от страна на ищцата, респ. такова по чл.290 от НК.

Това постановление също е било отменено с постановление на ОП – Варна от 04.12.2019 г. и производството е било върнато за разследване. Отново е било постановено прекратяване на наказателното производство с постановление на ВРП от 15.04.2020 г. и то отново е било отменено с постановление от 10.12.2020 г. на прокурор в ОП – Варна. С последното постановление досъдебно производство №1** г. е било прието за ръководство и надзор в ОП-Варна.

С постановление от 21.06.2021 г. ищцата Й. Д. Д. е била привлечена в качеството на 4 обвиняема за това, че на 21.12.2016 г. в гр. Варна в публично заседание по НОХД №*** г., пред съдебен състав на Окръжен съд – Варна – съдия С.Н., с.з. Я.М. и с.з. М.Г., като свидетел устно потвърдила неистина, че е разрешавала на децата си да теглят пари, чрез дебитната й карта от банковата й сметка, без нейно знание, като конкретно за сумата 1100 лв., изтеглена на три пъти на 15.10.2014 г., 06.10.2014 и на 10.10.2014 г., предварително е разрешила на сина си М.Д.Х. да направи това – престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Със същото постановление по отношение на Д. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като в същия ден тя е била и разпитана в качеството на обвиняема. В това качество й е бил проведен и разпит на 28.06.2021 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. На 07.12.2021 г. на ищцата са били предявени материалите по досъдебното производство и на 29.12.2021 г. от разследващия е било съставено заключение с мнение за предаване на съд.