Решение № 99 от 19.03.2020, Окръжен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 99 гр. Перник, 19.03.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник - Гражданска колегия, в публично заседание на 12.02.2020 г., ІІІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов при секретаря Ива Цветкова разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело № 00016 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1380 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д.

№ 1672 по описа на РС гр. Перник за 2019 г., първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Х.К.Й., с

ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.

„Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08778 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.

Със същото

Решение Районният съд е признал за установено, че Й.Г.Й., с ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08778 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.

С Решението предвид изхода на делото Районният съд осъдил Х.К.Й. и Й.Г.Й., да заплатят на „Топлофикация – Перник” АД, сумите от по 170 лева – направени разноски в първоинстанционното производство и сумите от по 37,50 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08778 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 32449 от 12.11.2019 г., подадена от Х.К.Й. и Й.Г.Й., с която същото се оспорва.

С Разпореждане от 13.11.2019 г. като просрочена жалбата подадена от Й.Й. е върната. В дадения седмодневен срок Разпореждането не е обжалвано, поради което и жалбата се счита предявена само от Х.Й..

В жалбата се оспорват по същество основанието и основателността на предявените искове. В тази насока се навеждат подробни съображения, че при постановяване на атакуваното решение районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика, а освен това е нарушил и материалния закон. Твърди се, че по делото не е доказана облигационна връзка между страните, както и качеството „потребител“ на жалбоподателката.

На следващо място се излагат доводи, че претендираните суми са неправилно изчислени. Възразява се срещу обстоятелството, че се начисляват суми по прогнозни показатели, както и за сградна инсталация и общи части.

Оспорва се и заключението по изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Твърди, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че е доставял топлинна енергия през сочения от него период от време в процесния имот и в твърдените количества.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.

1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди изцяло обжалваното Решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд Перник, подадена от „Топлофикация-Перник“ АД. Със същата е предявен установителен иск съгласно чл.

422, вр. чл.

415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Х.К.Й. и Й.Г.Й., всеки един от двамата пооделно дължи на ищцовото дружество сума в размер на 270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 6528 от 12.12.2018 г. по ч.гр.д. № 8778 по описа на РС Перник за 2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. С Разпореждане от 29.01.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй поделото са постъпили в срок възражения от двамата длъжници. Съобщението е връчено на 04.02.2019 г., като в указания срок на 05.03.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между ищеца и ответниците е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се, че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответниците, всеки поотделно са оспорили исковете по основание и размер, като молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: Извлечение от сметка за абонат Х.К.Й., Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник, Нотариален акт № 25, т. II-ри, н.д. № 391 от 07.02.1997 г. за покупко – продажба на имот, Удостоверение за идентичност на имот и Удостоверение за сключен граждански брак на *** между Й.Г.Й. и Х.К.Й..

В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно техническа експертиза (СТЕ), която не е оспорена от ответниците.

От заключението на СТЕ става ясно, че услугата дялово разпределение е въведена от момента на подписването на договор № 314 от 17.09.2002 г. между фирмата за дялово разпределение (ФДР) и сградата в режим на етажна собственост (СЕС), в която е имотът на жалбоподателя. Видно е също, че между топлофикационното дружество и ФДР има договор, уреждащ взаимоотношенията между двете дружества. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Към гр.д. № 1672 по описа на РС Перник за 2019 г. е приложено ч.гр.д. № 8778/2017 г. по описа на същия съд за 2018 г.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е приел за установено, че доколкото топлоснабденото жилище е било придобито по време на брака на ответниците и съгласно чл. 36, ал. 2 СК съпрузите отговорят солидарно за текущите нужди на семейството, каквато е доставката на топлинна енергия до имот, който е съпружеска имуществена общност. Посочил е, че в конкретния казус с исковите претенции не се търси солидарна отговорност, а разделна: всеки един от двамата да заплати половината от главницата и лихвата. Приел е също, че през процесния период фирмата за дялово разпределение редовно е отчитала показанията на съответните топломери в сградата, където се намира имотът. След като е изследвал приложимата нормативна уредба ПРС е стигнал до извода, че между ищеца и ответниците е налице валидно облигационно отношение спрямо което се прилагат приетите от топлопреносното дружество и одобрени от държавен орган общи условия. В тази връзка е посочил, че съгласно тези общи условия ответниците като съсобственици на топлоснабден имот имат качеството на абонат и следва да заплаща потребената топлинна енергия, отчетена и изчислена в съответствие с приложимата правна уредба. По тези съображения и като е отчел установеното обстоятелството, че исковете са предявенивусловията на разделност и всеки от ответниците е собственик на ½ от топлоснабдения имот първостепенният съд е приел за установено, че Х.К.Й. и Й.Г.Й. дължат на „Топлофикация-Перник“ АД всеки поотделно сума в размер на 270,85 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 22,19 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08778 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.

Разпечатката съдържа 42 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac002c2d-198d-4af6-bab4-18a3825384cb