Решение № 220 от 03.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20203100503109 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 261 481 /19.08.2020г., подадена от „Паркър" ЕООД, ЕИК 103936888, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Вл. Варненчик" 55, ет. 5, офис 502, представлявано от С.Г.И., срещу решение № 3381 / 22.07.2020г., постановено по гр.д. № 14 083 / 2019г. на ВРС, 20 с-в, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че „Паркър“ ЕООД, ЕИК 103936888, дължи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, сумата от 12180,00 лв., представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. 31.05.2019 г. по Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на площи от елементи от разпределителната ел. мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 450,51 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.07.2019 г. начислени върху отделните месечни задължения за наем, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 5502/17.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11095/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. С решението жалбоподателят е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски, 1 включително и в заповедното производството.

В жалбата се излага, че решението е направилно - постановено в нарушение на материалния закон. Конкретизира, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че направеното от „ПАРКЪР" ЕООД правоизключващо възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД е неоснователно и процесният договор за наем е проявил своето действие между страните по него. Сочи, че в договора липсва необходимата индивидуализация на вещите, които ще се отдават под наем, не е съставян и двустранно подписан от страните протокол по чл.12 от договора, те не са постигнали съгласие относно конкретните вещи, предмет на договора, които се предоставят за ползване и е налице порок, който се отразява на съставомерността на сделката, който не може да бъде саниран и води до нищожността по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че извършената от „ПАРКЪР" ЕООД престация на наемната цена представлява недвусмислено волеизявление от негова страна за валидното възникване на правната връзка между страните по договора, като при това положение, като наемател не може в последващ извършените от самия него плащания момент, да се брани с възражения, че наетата вещ не му е предоставена за ползване при липсата на твърдения за промяна в обстоятелствата касаещи облигационната връзка след извършване на последното му плащане, като недопустимо предвид разпоредбата на чл.293, ал.З от ТЗ. Разпоредбата на чл.293, ал.З ТЗ е ограничено единствено до нарушаване на формата за действителност на сделката. В настоящия случай липсва такова насрещно изпълнение, доколкото „ЧЕЗ Разпределение България" АД не е изпълнило основното си задължение по договора за наем, да отстъпи на „ПАРКЪР" ЕООД ползването на фасадни площи от елементи от електроразпределителната си мрежа.

Неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че договорът не се явява сключен под отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД. Неоснователна е тезата на съда, че постигнатото от страните съгласие, обективирано в чл. 10, ал.5 от договора, за гратисен период на плащане на наемната цена до 01.03.2017г., като са се съгласили след този момент задълженията за наем са изискуеми, независимо от обстоятелството към тази дата „ПАРКЪР" ЕООД се е снабдило със съответните разрешения от Столична Община, и от съдържанието на договора не може да се направи извод, че в него се съдържа клауза поставяща задължението на „ПАРКЪР" ЕООД за плащане на наемната цена в зависимост от факта, дали е започнал или не ползването на фасадните площи. Уговореното в чл.12, ал.З от договора, ползването на отдадените под наем фасадни площи от елементите от електроразпределителната мрежа и монтирането на рекламни елементи да се осъществява само при наличие на надлежно издадено разрешение от Столична Община е едно възможно и допустимо бъдещо несигурно събитие. Тъй като сбъдването му не се е осъществило по независещи от волята на страните причини, се е породилo само правно очакване за придобиване на права. Счита, че извършените плащания не представляват признание за съществуването на облигационно задължение, произтичащо от процесния договор за наем, доколкото дължимостта на наемната цена се обуславя от изпълнението на основното задължение на наемодателя - да отстъпи ползването на вещта и тя да бъде поставена на 2 негово разположение, да премине в негово държане, каквото изпълнение от страна на „ЧЕЗ Разпределение България" АД не се доказало. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител по делото, който заявява, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите си по същество и моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и да му се присъдят сторените разноски- за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК 130277958, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Сочи, че действителната обща воля на страните по смисъла на чл. 20 от ЗЗД била, че наемната цена по договора ще бъде дължима, независимо от обстоятелството дали наемателят физически е монтирал или не рекламни елементи, доколкото страните са изразили волята си за недължимост на наемна цена единствено в рамките на договорения гратисен период до 01.03.2017г. Неоснователно е твърдението за наличие на порок, който не можел да бъде саниран и водел до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че между страните е било налице постиганото съгласие относно конкретните наети вещи, както е видно от събраните по делото писмени доказателства, в които са индивидуализирани с точност по местонахождение вещите и била осигурена възможност за ползването им. Независимо от липсата на разрешение от страна на Столична община за монтиране на рекламните елементи, страните са се съгласили помежду си, че наемът е дължим. Близо година наемателят -ответник е престирал наемна цена, съобразно условията на договора, което извънсъдебно действие е конклудентно и недвусмислено волеизявление на търговеца, че е признал в отношенията си с наемодателя за валидното възникване на правната връзка между двамата, съответно, че се е считал обвързан от нея, независимо от липсата на подписан между страните двустранен протокол за наемните табла и касети.

Наемателят не може в последващ извършените от самия него плащания момент да се брани с възражение, че наетата вещ не му е предоставена, при липса на твърдения за промяна в обстоятелствата по облигационната връзка след извършваните плащания. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява, депозирала е молба, с която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.

3

София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, срещу „Паркър“ ЕООД, ЕИК 103936888, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 5, ап. 502, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12180,00 лв., представляваща сбор от задължения за наем за периода 01.11.2018 г. 31.05.2019 г. по Договор № 17-052/17.02.2017 г. за наем на площи от елементи от разпределителната ел. мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 453,85 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за периода 30.11.2018 г. – 12.07.2019 г. начислени върху отделните месечни задължения за наем, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 5502/17.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 11095/2019 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове с обстоятелството, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение. Твърди, че на 26.05.2014 г. въз основа на тръжна процедура страните сключили Договор № 17-052/17.02.2017 г., по силата на който ищецът отдал на ответника под наем за разполагане на рекламни елементи фасадни площи от сто броя разпределителни касети и разпределителни табла, разположени на територията на гр. София, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Месечният наем по договора бил договорен в общ размер от 1740,00 лв. с включен ДДС и падеж между 20-то и 30-то число на месеца, за който се отнася. С чл. 10, ал. 5 страните договорили, че в гратисния период до 01.03.2017 г. не се дължи наемна цена и наемателят следва да се снабди със съответните разрешения от Столична община за монтаж на рекламни елементи, а първата месечна наемна вноска ще се дължи, считано от 01.03.2017 г., независимо от обстоятелството дали към този момент наемателят фактически е монтирал или не рекламни елементи. С чл. 10, ал.4 страните приели да се начислява обезщетение за забава за просрочените плащания в размер на законната лихва. Ищецът сочи, че в периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. ответникът заплащал месечните си задължения за наем, след което преустановил плащанията, а многократните разговори за погасяване на вземанията не дали резултат. Излага, че на 16.05.2019 г. връчил на ответника едностранно предизвестие за прекратяване на договора, считано от 30.05.2019 г. Поддържа, че наемателят се е възползвал от правото на ползване на елементите от собствената на ищеца разпределителна ел. мрежа, независимо дали фактически е разположил рекламни пана върху фасадните им площи. Сочи, че така ответникът е възпрепятствал възможността му да отдаде под наем същите площи на друго лице и да получава съответното възнаграждение. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Паркър“ ЕООД, чрез адв. Петър Чорбаджийски оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че страните са сключили 4 процесния договор за наем, но оспорва, че считано от 01.03.2017 г. е дължал наемна цена независимо дали към този момент фактически е монтирал или не рекламните елементи, предмет на договора, както и че за процесния период е възпрепятствал възможността ищецът да отдаде под наем същите площи на друго лице. Сочи, че съгласно чл.12, ал.1 от договора ползването на отдадените фасадни площи от разпределителните касети и разпределителни табла започва след оформяне на двустранен протокол между страните, в който задължително се отразявал броя на елементите от разпределителната ел. мрежа, като всички касети и табла следвало да се опишат, включително с точното им местоположение.