Решение № 3419 от 02.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3419 гр. Варна, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110107166 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.

С. А.-К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. А. № **, ет. *, пълномощник: адвокат А. И. А. против М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В., район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й..

Твърди се, че по силата на безсрочен трудов договор от 01.04.2023 г., на основание чл.

67 от КТ ищцата Д. С. А.-К. е изпълнявала длъжността „рентгенов лаборант" в "М. ц. С. С. М." ЕООД в квартал „М.", гр. В., с продължителност на работното време 8 часа, основна заплата 790 лева плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

С допълнително споразумение за изменение на трудовия договор от 01.01.2024 г. по чл. 119 КТ и във връзка с изменението на минималната работна заплата в страната е преназначена в същото предприятие, на същата длъжност с основна заплата 933 лева. От 01.01.2025 г. с ново споразумение за изменение на договора по чл. 119 КТ трудовото възнаграждение било променено на 1077 лева. Твърди, че реално е получавала по- високо възнаграждение, но не представя писмени доказателства за този факт.

Ищецът заявява, че на 05.03.2025 г. на работното си място научила от собственика на дружеството- ответник Б. Л., че трудовият й договор е прекратен на 28.02.2025 г. поради съкращаване на щата и закриване на част от предприятието. Обяснено било, че работодателят е изпратил вече уведомление в *** за прекратяване на договора от 28.02.2025 г. Въпреки това била принудена да подпише заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 239/28.02.2025 г. и предизвестие № 228/31.01.2025 г. със задна дата.

1

Твърди, че в действителност работила до 07.03.2025 г. включително.

Ищецът сочи още, че е подала заявление вх. № 031-00-1381/07.03.2025 г. в ** на ***В. за регистрация като безработна и на основание разпореждане № 031-00-1381-1/25.03.2025 г. на ** на *** В. и е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 28.02.2025 г. Ищецът останала без работа и в следващия месец, след 07.03.2025 г. , включително и към датата на предявяване на иска. В тази връзка претендира обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 1 месец.

Претендират се следните суми за трудови възнаграждения и обезщетения:

- 150.00 лева- неизплатен остатък от брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г.

- 1 600.00 лева- обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение;

- 380.95 лева- обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни;

-1 600.00 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от 1 месец.

- законната лихва върху всяка една от горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите на основание чл. 86 от 33Д, както и разноските по делото.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на 24.06.2025 год. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в законовия срок отговор не е постъпил. На 27.08.2025 год. ответникът е редовно призован за съдебно заседание на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК. В проведеното на 04.09.2025 год. открито съдебно заседание ответникът не се яви и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът иска да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства: : Заповед № 239/28.02.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение;

Предизвестие № 228/31.01.2025 г.; Копие от трудова книжка на Д. С. А.; Уведомление по чл.

62, ал. 5 от Кодекса на труда – 2 бр.; Придружително писмо от 05.03.2025 г.; Разпореждане № 031-00- 1381-1/25.03.2025 г.; Регистрационна карта на Д. С. А. в Д. „Б. по т.“.

2

Съдът взема предвид и процесуалното поведение на ответника, като санкционира неизпълнението на дадените указания във връзка с разпределената доказателствена тежест на основание чл. 161 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Претендират се разноски, които съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника в размер 500.00 лева- адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 50.00 лева по иска за заплащане на трудово възнаграждение, 50.00 лева за по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, 64.00 лева по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ и 64.00 лева по иска с правно основание чл. 220 от КТ или общо 228.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В., район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й. да заплати на Д. С. А.-К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. А. № **, ет. *, пълномощник: адвокат А. И. А. следните суми за трудови възнаграждения и обезщетения:

- 150.00 лева- неизплатен остатък от брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г.

- 1 600.00 лева- обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение;

- 380.95 лева- обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни;

-1 600.00 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от 1 месец, както и законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2025 год. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В., район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й. да заплати на Д. С. А.-К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Х. А. № **, ет. *, пълномощник: адвокат А. И. А. сумата 500.00 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА М. Ц. С. С.- М. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В., 3 район М., бул. Р. № **, ет. *, тяло *, представляван от управителя А. Х. К.- Й. да заплати по сметка на В. р. с. сумата 228.00 лева, представляваща държавни такси по обективно съединените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4