Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260192 от 24.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6054/2020
Вид
Решение № 260192
Подписан
24.03.2022
В сила
27.04.2022
Състав
ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

... /24.3.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6054 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Р* Г* А* и Т*Я* *а установяване на вземането му от длъжника Д.К.Д. ЕГН **********, с адрес: *** по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 941/20 г. за заплащане на следните суми: сумата

300 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от 24.09.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, като вземането по договора е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Съгласно уточняваща молба на лист 31 от делото ищецът е заявил, че не поддържа посочените суми в исковата молба за неустойка 124.25 лева, тъй като същото вземане е отхвърлено от заповедния съд. Заявил е също така, че оттегля иска за договорна лихва 41.60 лева и за обезщетение за забава върху главницата от 23.04.2019 г. до подаване на заявлението 13.12.2019 г. в размер на 11.42 лева за които е издадена заповед. В тази част производството следва да се прекрати.

Твърденията са, че задължението произтича от договор за заем № 5471029 от 24.9.2018 г., сключен между Д. Д. и

„Вива кредит” ООД, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД с Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към него.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати разноски за заповедното и за исковото производство.

Ищецът черпи права от следните факти и обстоятелства:

Вземането произтича от задължения по договор за паричен заем № 5471029 от

24.9.2018 г., сключен между Д. Д. и „Вива кредит” ООД, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД с Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към него.

Съгласно същия договор заемодателят е предоставил на заемателят паричен заем в максимален размер на 300 лева, който се е задължил да го ползва и върне сумата при посочените в договора условия. Ответницата е усвоила сумата в размер на 300 лева, като към датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 465.85 лева ведно с дължимата договорна лихва на 7-месечни погасителни вноски, всяка в размер на 66.55 лева. Извършено е плащане от страна на кредитополучателя за сумата от 70.00 лева. Към датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 300 лева и договорна лихва за периода 24.10.2018 г. – 22.04.2019 г., която е изчислена в размер на 41.60 лева, неустойка 124.25 лева и мораторна лихва 11.42 лева.

Ищецът уточнява исковата молба в частта за начина по който е усвоен кредита, като сочи, че сумата се усвоява в брой при подписване на договора – чл.3, ал.1, т.10 и съгласно чл.3, ал.2 договора има силата на разписка. Представя писмени доказателства–копие на РКО № 48/24.09.2018 год. и индивидуално потвърждение за цесия към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 год.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата, която счита предявеният иск за допустим, но изцяло неоснователен. Сочи, че е заплатила част от задължението за главница 300 лева, като погасената част е в размер на 135 лева. Възразява срещу иска като сочи, че договорът е унищожаем като сключен при крайна нужда и неизгодни условия за нея. В нарушение на закона, кредиторът не е проучил възможностите й на кредитополучател, предварително е знаел, че няма възможности да върне кредита, тъй като към датата на подписване на договора тя е имала 8 други кредити, не притежава недвижими имоти, съпругът й също е с няколко кредити и получава минимална пенсия. Не оспорва, че е получила сумата в размер на 300.00 лева, с която сума е рефинансирала предходен кредит към същия кредитор по договор за паричен заем с КИД

№ 5470736 от 21.09.2018 г. в размер на 197.56 лева към датата на подписване на договора от 24.09.2018 г. Заявява, че от получените 300.00 лева е върнала 135.00 лева за което представя пл.документ.

След постъпване на отговор от ответницата Д., същата е поискала да й бъде предоставена правна помощ. Съдът е уважил молбата, направил е искане до АС Варна за определяне на представител и е назначил адв.П.М.. В съдебно заседание предеставителят е заявил, че поддържа отговора, депозиран лично от ответницата.

Моли за отхвърляне на иска и неприсъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като с поведението си не е дала повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание страните поддържат молбата и отговора. В с.з. процесуалният представител на ответницата адв.М. изразява становище, че ищецът не е активно-процесуално легитимиран, тъй като посоченото индивидуално потвърждение за цесия към рамков договор представлява едностранно изявление на цедента, докато фактическия състав по прехвърляне на вземането изисква съгласие и на двете страни, което означава, че следва по несъмнен начин да бъде установено, че процесното вземане е включено и е предмет на договора за цесия. От така представеното приложение такъв извод не може да бъде направен първо защото същото не е представено в цялост, а и второ, защото същото не е подписано от двете страни. Следователно не може да се приеме с категоричност, че е част от взаимната насрещна воля на контрагента. Този порок не може да бъде саниран с въпросното индивидуално потвърждение. Не оспорва получаването на сумата.

Основното възражение е за липса на процесуална легитимация. В условия на евентуалност сочи и частичното погасяване на заема в размер на 135 лв., от които 70.00 лв. са признати от ищцовото дружество въпреки, че не е отразено като редуциране на исковата претенция. Счита, че въпроса за унищожаемостта на договора е ирелевантен, тъй като дори и да се установи порок на волята по силата на чл.34 от ЗЗД така или иначе получената сума подлежи на възстановяване. Ищецът не е предявил иск за законна лихва или други акцесорни вземания. Рамковият договор е подписан, но приложението към него не е подписано и няма никаква връзка със задължението на ответницата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

От доказателствата по делото се установява следното:

Между страните няма спор, че между ответницата и праводателя на ищцовото дружество „Вива Кредит” ООД, ЕИК **** е бил сключен договор за паричен заем “Вивакредит ПЛАН” № 5471029 от 24.09.2018 г. кредит „Бяла карта“ № *** от 26.04.2018 г. Съгласно чл.2 на договора страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем с КИД5470736 от 21.09.2018 г., което към датата на подписване на този договор /№ 5471029 от 24.09.2018 г./ е 197.56 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заеманата сума по този договор. Заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал.1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло. Заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор съгласно договореното в чл.3, ал.2. Главницата по усвоената сума от кредита следва да се погасява на 7 равни месечни вноски, за срок на заема 7 месеца с посочени падежи – чл.3 на договора С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. „Вива кредит“ ООД с ЕИК *** - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК **** – купувач свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и потребителски заеми по смисъла на ЗПК и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е отпуснал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този Договор със съответна дата, което става неразделна част от договора.

Към всяко ново Приложение 1 се съставя и подписва Анекс в който страните уговарят покупната цена за конкретните вземания да бъде посочена в Анекс към конкретното приложение 1 /едно/.

Представена е тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима

Към договори за паричен заем „Вива кредит сега 14 и 30“ или „Вива кредит план“.

В извлечение на приложението №

1/01.08.2019 г. към договора за цесия, сключен на 01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД на ред 394 /или номер 349 – не е ясно/ е посочено името на ответника по иска за длъжник - Д.К.Д., ЕГН, номер и дата на договор, отпусната главница 300.00 лв., остатък главница 300.00 лв., остатък договорна лихва 41.60 лв., остатък такси/неустойки/разходи за забава 323.50 лв., остатък дължими суми към датата на продажбата 665.10 лв. посочена е дата на справката 06.08.2019 г.

С потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и чл.4.4 от рамковия договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. продавачът е потвърдил извършената цесия на всички вземания, като е потвърдил, че ако след прехвърлянето получи цялостно или частично плащане на суми по някое от продадените и прехвърлени вземания, сумите, събирани от задължените лица в резултат на доброволно или принудително изпълнение ще бъдат превеждани по банковата сметка, посочена от цесионера в договора.

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 941/2020 год. по описа на ВРС, 31 състав се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2020 г. срещу ответницата Д.К.Д. като длъжник за следните суми: сумата 300лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от 24.09.2018 г., сключен с „Вива кредит” ООД, като вземането по договора е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 41.60лв. договорна лихва за периода 24.10.2018 г.-22.04.2019г.; 11.42лв. представляваща законна лихва за периода 23.04.2019 г. – 13.12.2019 г., както и 39.14лв. представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК

Посочено е, че вземането произтича от задължения по

Договор за заем. Между страните няма спор, че вземането произтича от сключен между ответницата и праводателя на ищцовото дружество „Вива Кредит”

ООД, ЕИК *** договор за паричен заем “Вивакредит

ПЛАН” № *** от

24.09.2018 г. кредит „Бяла карта“ № 542194 от 26.04.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от „Вива Кредит” ООД в полза на ищеца АКПЗ ЕООД.

Ответницата в подадения отговор на искова молба не оспорва твърденията, че е получила от ищеца по цитирания договор за заем сумата от 300.00 лева, като заявява, че към датата на отпускане на кредита е имала осем кредита, безработна е от м.февруари 2000 г., има решение от ТЕЛК, няма необходимия стаж за пенсия, няма имот на нейно име, съпругът й също е с няколко кредита и получава пенсия в размер на 295 лева. Заявява, че от получените 300 лева е върнала 135 лева.