Решение № 2844 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2844 гр. ***, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110216668 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Р. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 224332-018689/19.02.2022 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба, чрез упълномощен процесуален представител - адв. Д., се излагат съображения за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения.

Сочи се, че жалбоподателят не е получавал известие, писмо или друг вид информация, че процесният лек автомобил е дерегистриран служебно. Сочи, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и се позовава на договор за покупко-продажба. Сочи, че на 18.11.2022 г. процесното МПС е пререгистрирано. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

За проведеното на 18.04.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалният му представител.

Последният депозира писмени бележки. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

1

На 03.02.2022 г. чрез договор за покупко-продажба на МПС жалбоподателят К. придобил собствеността върху лек автомобил марка „***“, модел: „***“ с ДК № ***.

След придобиване на правото на собственост върху МПС, К. не изпълнил задължението, уредено съгласно ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в определения двумесечен срок да регистрира ППС на свое име.

Поради това, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрацията на лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № *** била прекратена служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР. Жалбоподателят не бил уведомен за съответното обстоятелство.

Наказателното постановление е съставено на 19.09.2022 г. за това, че 01.06.2022 г., около 00:55 ч., в гр. ***, по ул. „Народни будители“, К. управлявал лекия автомобил, движеки се с посока на движение от ул. „Ген. Н. Жеков“ към ул. „Св. Николай Чудотворец“, като е посочено, че при извършена проверка срещу бл. № 1 се установило, че автомобилът не бил регистриран по надлежния ред, както и че е със служебно прекратена регистрация на 07.04.2022 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Записано е „водачът управлява с изтекъл срок на АУАН“, както и че актът е съставен по докладна записка на екип от 02 РУ-СДВР, като материалите са изпратени за образуване на досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в 02 РУ-СДВР.

С постановление от 22.08.2022 г. по пр. пр. № *** г. по описа на СРП е постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер и прокурорската преписка е прекратена.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събрания по делото доказателствен материал, както следва: постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № *** г. по описа на СРП; справка-картон на водача; заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. ведно с акт за встъпване в длъжност; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду си.

Съдът намира, че в хода на производството не беше представен АУАН, респ. за съда е невъзможно да установи дали такъв е съставян, респ. кой е актосъставител и дали е компетентен. Съдът обаче намира, че дори и при липса на АУАН може да бъде издадено наказателно постановление – на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Такъв е и настоящият случай - прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган съгласно чл. 36, ал. 2, пр. 3 ЗАНН.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган по издаване на НП, следва от длъжностните му качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповеди - заповед № 8121К13180/23.10.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесното НП е издадено в законоустановения срок, като съдът отчете обстоятелството, че същият е издаден въз основа на прокурорско постановление по пр.

2 пр. № *** г. по описа на СРП. НП е издадено от компетентен орган, по надлежния ред, и е връчено редовно на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират, въпреки формалното наличие на нелогични изрази в обжалваното НП.

В хода на производството не се спори, че процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя при посочените в НП обстоятелства, както и че същият е бил дерегистриран. Същевременно обаче съдът намира, че атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят К. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл.

143, ал. 15 ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП е предвидено служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването на МПС, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съответно съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.), служебно се прекратява регистрацията по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, като това става по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява, че служебната дерегистрация на МПС не е съобщавана на жалбоподателя.

Вярно е, че разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не съдържа изрично такова задължение за административния орган по дерегистрацията, такова не се предвижда и с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. Изложеното обаче не може да доведе до извода, че законодателят с наредбата е въвел презумпция за знание на посоченото обстоятелство не само у новия собственик, но и у всяко трето лице, ползвало МПС. Това е така, защото дори да е презумпция, същата трябва изрично като изключение да е разписана, а не да се предполага и извежда от хипотезите на прекратяване, за които се изисква съобщаване до собственика.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. (Решение № *** от 11.07.2024 г. на АдмС - *** по адм. д. № ***)

Нещо повече, нормата на чл.143,

3 ал.15 от

ЗДвП е адресирана към компетентността на органите на ОПП – СДВР, като от тях зависи дали и кога ще упражнят вмененото им по нейната сила правомощие за дерегистрация на моторно превозно средство – вид принудителна административна мярка. Докато служебната инициатива не бъде предприета, което може да стане и след изтичането на предвидения двумесечен срок, превозното средство не се води дерегистрирано.

Именно последното налага органите изрично да уведомяват изпадналите в забава собственици за извършеното от тях отбелязване в автоматизираната информационна система, независимо от отсъствието на изрично предписание в тази насока.

Същевременно обаче следва да се отбележи и че предвиденият в чл. 143, ал. 15 ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система се предхожда от издаването на ИАА – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно – неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. С други думи съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт, чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение № *** г. по адм. д. № *** на ВАС, VІІ отд.; Решение № *** по адм. д. № *** на ВАС, VІІ отд., Определение № *** от *** г. на ВАС по адм. д. ***). Това че регистрацията на превозното средство се прекратява служебно по силата на закона не означава, че ИАА не следва да бъде доведен до знанието на адресата, тъй като в противен случай ще му бъде нарушено правото на съдебна защита.

Следва да се отчете и обстоятелството, че не съществува уреден в закона ред, съгласно който да се извърши проверка относно активната регистрация на пътните превозни средства, който да бъде достъпен за всеки гражданин, вкл. ползвател, какъвто е настоящия случай.

Константна е съдебната практика на касационните състави на Административен съд – *** град, че при служебно прекратена регистрация, за да има нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП – субективната страна на деянието изисква водачът да е знаел за това.

Липсата на уведомяване на собственика, за служебно прекратената регистрация от водача на лекия автомобил води до липса на субективния елемент на процесното деяние, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно. (така например Решение № *** на АдмС - *** по адм. д. № *** г.).

Следователно и поведението на жалбоподателя е субективно несъставомерно, тъй като преди констатиране на нарушението той не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. Неизпълнението на задължението за регистриране на ППС на негово име в двумесечен срок от придобиването му, не презумира обратното. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна. Изводимо от това, НП е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Претендирано в рамките на законоустановения минимален размер, възнаграждението за адвокат следва да бъде присъдено в цялост - в размер от 250 /двеста и петдесет/ лв.