Определение № 4385 от 21.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4385 гр. София, 21.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110101467 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.

124 и сл. ГПК).

Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.03.2022 г. в 10,45 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители, в т. ч. и по реда на чл. 44, ал. 3 от ГПК – на посочените от тях електронни адреси, което да се удостовери.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл.

79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Транс Кона“ ЕООД, ЕИК 202449088, да плати на ищеца „МК ГУМИ“ ООД, ЕИК 201393252, сумата в размер на 3044,60 лева с вкл. ДДС, представляваща остатък от дължима продажна цена на автомобилни гуми по фактура № 9671/18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху 1 сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 405,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3044,60 лева по фактура № 9671/18.02.2020 г. за периода от 29.02.2020 г. до 22.06.2021 г. и сумата от 309,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3028,58 лева по фактура № 9556/14.02.2020 г. за периода от 29.02.2020 г. до 22.06.2021 г.

Ищецът чрез упълномощения си представител адв. О. (лист 20) твърди, че страните са в трайни търговски отношения, като в периода 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г., между ищеца, в качеството му на продавач, от една страна и ответника, в качеството му на купувач, от друга, били сключени договори за покупко-продажба на гуми, обективирани в 6 фактури. Стоката описана във фактурите била надлежно предадена и получена от представител на купувача, което се установява от подписаните приемо-предавателни протоколи. Първите 4 фактури били платени, като сумата от 3028,58 лева по фактура № 9656 от 14.02.2020 г. с падеж на 24.02.2020 г. е заплатена на 26.02.2021 г. – със забава, а сумата от 3060,62 лева по фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж на 28.02.2020 г. е частично платена на 26.02.2020 г., като остава задължение в размер на 3044,60 лева. Сочи, че тъй като е уговорен срок за плащане на задължението по всяка фактура, ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за посочените периоди. С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Петър Герасков (л. 34), в който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че не се посочен начин на плащане в исковата молба. Твърди, че е направил устна рекламация за качеството на гумите по последните две издадени фактури. Твърди, че сумите по фактура № 9656 от 14.02.2020 г. с падеж на 24.02.2020 г. и фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж на 28.02.2020 г. са платени. Оспорва претенцията за лихва за забава като възразява, че на е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

В становище преди насрочване на делото, ищецът е заявил, че не оспорва факта, че остатъкът от главницата по фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж на 28.02.2020 г., е изцяло платен на 25.06.2021 г. като поддържа твърдения, че лихвата за забава и разноските в производството не са заплатени, но се дължат, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото. С оглед становището на ответника по доказателствата, не поддържа направените доказателствени искания. Не прави искане за оттегляне или отказа от иска за главницата. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД по договора за търговска продажба ищецът – продавач е длъжен да прехвърли собствеността и да предаде на ответника – купувач стоките, уговорени по количество и качество, и описани в издадените фактури и приемо-предавателни протоколи, при договорената при сключването на договора според чл. 326, ал. 1 от ТЗ цена, дължима при реда и условията на чл. 327, ал. 1 2 от ТЗ вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо на ЗЗД.

Купувачът е длъжен да плати цената при издаване на фактурата, на датата, посочена в нея.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на продавача е да докаже, валидно възникнало правоотношение по договор за търговска продажба с посоченото в исковата молба съдържание, по което е предал на ответника стока в описаното количество и качество, както и размера на вземането за продажна цена.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за рекламация, като му УКАЗВА, че не сочи доказателства за това.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:

1/ между страните са сключени договори за покупко-продажба на стоки, за които са издадени процесните фактури;

2/ стоката е предадена съгласно представените протоколи;

3/ ответникът е платил сумата по фактура № 9656 от 14.02.2020 г. с падеж на 24.02.2020 г. на 26.02.2021 г;

4/ сумата от 3060,62 лева по фактура № 9671 от 18.02.2020 г. с падеж на 28.02.2020 г. е частично платена на 26.02.2020 г., а остатъкът е платен на 25.06.2021 г. – след постъпване на исковата молба в съда;

5/ размерът на обезщетението за забава;

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4