Решение № 261150 от 31.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5682/2021
- Вид
- Решение № 261150
- Подписан
- 31.03.2022
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА-ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.2 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5682 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение от
05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 55401/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че Л.Й. А.-М.дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата в размер на 3 725, 68 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж. к.”********, абонатен номер 192594, сумата в размер на 33 лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.10.2018 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 367, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г., сумата в размер на 6, 05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г. Отхвърлен е предявеният иск за главница за топлинна енергия за сумата от 0, 01 лв., разликата над уважената сума от 3 725, 68 лв. до пълно предявената от 3 725, 69 лв., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.11.2018г. в производството по ч. гр. д. № 66323/2018г. по описа на СРС, 45 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 132, 65 лв. - разноски в заповедното производство и 632, 66 лв. разноски в исковото, съразмерно на уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата Л.Й. А.-М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е съобразил доброволно заплатените от нея 4 369, 48 лева., за установяването на което е поставила въпрос към счетоводната експертиза, като вещото лице съобрази представените от нея фискални бонове. Поддържа, че по делото не е установено, че някой живее в жилището. Твърди, че жилището е необитаемо, поради което не е налице реално потребление. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 10.02.2022 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 32, находящ се в гр. София, ж. к. **********, с абонатен № 192594, като му дължи сумата в размер на 3 725, 69 лв. – главница представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., за което са издадени общи фактури № **********/31.07.2016г.; № **********/31.07.2017г.; № **********/31.07.2018г., сумата в размер на 33 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 15.10.2018 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 367, 97 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г., както и сумата в размер на 6, 05 лв. — мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че е заплатила претендираните от ищеца суми. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.
На
15.10.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.Й. А.-М.. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвала топлинна енергия през периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „**********, с абонатен № 192594. Същата не е заплатила и дължимите от нея суми за топлинна енергия, дялово разпределение, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 3 725, 69 лв.
- главница и 367, 97 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 33 лв. - главница и 6, 05 лв. - лихва. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 12.11.2018 г. по ч. гр. д. № 66326/2018 г. на СРС, 45 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 82, 65 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том ІІІ, рег. № 3470, дело № 480/2008 г. Гергана Симеонова и И.Х.Е.са продали на Л.Й.
А.-М.собствените си 2/3 ид. ч. от апартамент № 32, в находящ се в гр.София, ж. к.”***********.
С нотариален акт за дареие на недвижим имот № 143, том І, рег. № 1161, дело № 139/2008 г. Г.С.Т.е дарила на дъщеряси Л.Й. А.-М.собствената си 1/3 ид. ч. от посочения апартамент.
Видно от представения протокол от проведеното на 01.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.”********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ЕТ „А.Б.“, което да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, включително и един от праводателите на ответницата.
Въз основа решението на Общото събрание, етажната собственост е сключила договор № ТС 023/02 от 29.08.2002 г. с ЕТ „А.Б.” за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
От основното и допълнително заключение на вещото лице инж. Б.В.-Т.по изслушаните пред СРС съдебно - технически експертизи, които не са оспорени от страните и съдът възприема като компетентно дадени, се установява, че третото лице - помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба. За процесния период адресът е посетен за проверка само през 2016 г. Експертизата е установила, че в процесното жилище се ползва топла вода и поради липса на водомера за топла вода, разхода се изчислява на 3 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Дружеството е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон като изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба. На ответницата са начислени 3 503, 93 лв. за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и още 497, 73 лева за изравняване след изравнителните сметки. Общият размер възлиза на 4 001, 66 лв.
Пред
СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.С..
От експертното заключение се установява, че процесиите суми са частично заплатени, както следва: на 18.10.2019 г. е заплатена главница в размер на 275, 96 лв. – главница и лихва в размер на 27, 15 лв. по изравнителна сметка за доплащане за период м.07.2017 г. - м.04.2018 г., като тези суми са взети предвид при определяне размера на незаплатените задължения. Стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на 4 001, 64 лв. След приспадане на сумата от 275, 96 лв. остатъкът възлиза на 3 725, 68 лв. На абоната е начислена и главница за такси за дялово разпределение общо в размер на 33 лв. Мораторната лихва върху главницата от 3 725, 68 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 01.10.2018 г. е в размер на 367, 98 лева, а върху главницата от 33 лв. е в размер на 6, 13 лв. за същия период.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице изрично е уточнило, че при изготвяне на експертното заключение е взело предвид представените с отговора на исковата молба фискални бонове от ответницата. От тях единствено се отнасят за исковия период сумата от 275, 96 лв. за главница и лихва в размер на 27, 15 лв.
Останалите плащания не касаят разглеждания период.
Ответницата е представила по делото 24 фискални бонове във връзка с извършени от нея плащания по фактури, издадени след 31.08.2018 г. Във всеки от фискалните бонове изрично е посочена фактурата, по която е извършено плащането. Същевременно исковият период е от м.05.2015 г. до м.04.2018 г.
Във въззивното производство са ангажирани фактури от 31.10.2021 г. и от 30.11.2021 г., които се отнасят за вземания, извън разглеждания период. Ето защо същите се явяват неотносими към спорния предмет и не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Искът е предявен в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, след постъпило от длъжника възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 45 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abfcb429-a6b7-41bc-8093-2cdd49473f65