Решение № 579 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110203037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. М. М. ЕГН: ********** с адрес: с.Старо Оряхово, обл.Варна, ул.“*****“ № 15, подадена чрез адв. Й. А. от АК-Варна, срещу Наказателно постановление № 23-0442-000292 от 05.04.2023 г., издадено от ********* в ОД МВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25, 56 евро за нарушение на чл.

137а, ал.1 ЗДвП.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й. А. от АК – Варна, който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна – 1

********* в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Представя писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю. к. К.Л.А. изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от въззивната страна предвид правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 19.03.2023 г. св. Д. Б. П. (полицейски инспектор в 04 РУ – Варна) бил на работа съвместно със свои колеги, като около 21, 51 часа извършили проверка на лек автомобил с марка "Фолксваген **" с рег. № ***********, управляван от неговия собственик М. М. М. в с.Старо Оряхово, обл.Варна по ул.“Орфей“. Полицейските служители установили, че водачът управлява лекият автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

За нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП св. Д. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН.

АУАН бил връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения, в същия.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 05.04.2023 г. началник на сектор в ОД на МВР – Варна, 04 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Д. Б. П. и Г. С. Д.; писмени доказателства и доказателствено средство – справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи и АУАН.

2

Управлението на автомобил на процесните дата и място от жалбоподателя, както и липсата на поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила се установява изцяло от показанията на св. Д. Б. П. и Г.

С. Д., които въпреки, че нямат ясен спомен за случилото се, поддържан констатациите в АУАН, който се ползва с доказателствена сила по отношение на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т. е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на свидетелите подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи, като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания и веществените доказателства изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал.1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира 3 адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на 19.03.2023 г., около 21, 51 часа управлявал лек автомобил с марка "Фолксваген **" с рег. № ***********, негова собственост в с.Старо Оряхово, обл.Варна по ул.“Орфей“, без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклет без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, докато управлява същия.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че няма поставен обезопасителен колан, но въпреки това е управлявал автомобила.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят М. М.

М. е осъществил състава на нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

По възраженията на въззивната страна:

Жалбоподателят твърди, че е изпълнил изискванията на закона, управлявайки на процесната дата и място автомобил, като е използвал обезопасителен колан и го е разкопчал непосредствено преди да му бъде извършена проверка от полицейските служители.

Съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото на първо място нормата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП не е бланкетна, като изрично въвежда задължение за всеки водач на МПС да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Според нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП , водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

4

Бланкетна например е нормата на чл. 137в, ал. 2 ЗДвП, съгласно която за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, задължително се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със: 1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 - за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137 г, ал. 1, т. 1; 2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137 г, ал. 1, т. 2.

В случая жалбоподателят е наказан за това, че управлява автомобила без използването на обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

По отношение на наказанието:

В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното неизпълнение на задължението за използване на обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.Поради това размерът на глобата, който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в съответствие със закон, действал към момента на извършване на нарушението.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 130, 00 лв. или неговата равностойност в евро – 66, 47 евро, което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна, чийто Директор е второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0442-000292 от 05.04.2023 г., издадено от ********* в ОД МВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на М. М. М. ЕГН: ********** с адрес: с.Старо Оряхово, обл.Варна, ул.“*****“ № 15 на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25, 56 евро за нарушение на чл.

137а, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН: ********** с адрес: с.Старо Оряхово, обл.Варна, ул.“*****“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 66, 47 евро (шесдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6