Решение № 165 от 07.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Русе, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500100118 по описа за 2024 година

Производството по гр.д.№ 118/2024г по описа на РОС е образувано след допуснато изменение на иска, предявен от В. Т. В. срещу Производствена кооперация „Н“-с. К за сумата 1250лв, предявен като частичен, чрез увеличението на размера му до сумата от 80 250лв, представляваща парично вземане на ищеца по реда на § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, произтичащи от внасяне в ответната кооперация на дялови вноски от баща му Т В. Т., починал през 2015г, чиито единствен наследник е ищеца по делото.

Ищецът В. Т. В. в исковата молба и три последващи уточнения на същата твърди, че баща му Т В. Т. е бил член на ответника ПК “Н“ - К от 08.04.1993г и е внесъл дялова вноска в кооперацията в размер на 80 250лв. Тази дялова вноска е послужила на ответната кооперация за закупуване на активи от ТКЗС“П“- в ликвидация-с.К, което е и организацията по § 12 от ПР на ЗСПЗЗ.

Ответната кооперация е използвала изцяло дяловото участие на наследодателя му в тази организация за закупуване на активи за себе си. Твърди, че през 2015г, преди да почине, баща му му е прехвърлил изцяло дела си в ответната кооперация по смисъла на § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В условията на евентуалност, ако ответникът не представи доказателства за това, твърди, че със смъртта на баща му на ***членственото правоотношение на баща му в кооперацията е прекратено. При това положение и в качеството му на единствен наследник на Т В. Т. претендира по съдебен ред дела на баща си, тъй като ответната кооперация не го е платила на наследниците му в определеният 3 годишен срок, предвиден в чл.14 от Устава на ответната кооперация. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да му заплати сумата от 80 250лв, представляваща вземането му по § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ведно със законната лихва от завеждане на иска07.11.2022г, мораторна лихва върху дела на наследодателя му за периода от три години след прекратяване на членството/ 31.08.2018г/ до 06.11.2022г вкл. в размер на 3000лв, частичен иск от 24 083.97лв, посочен в уточнителна молба вх.№ РС-Бяла 2160 от 27.03.2023г. /л.61-62 от делото/. Претендира и 1 разноските по делото.

Ответникът ПК“Н-К“ с.К, община-Две могили в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК твърди, че ищецът е прехвърлил през 2018г. дяловия си капитал по равно, по 609.85 лв, на сина си Д В.в Д и на дъщеря си АВС, поради което счита предявеният иск за недопустим като предявен от ненадлежна спрямо спора страна и като неоснователен поради липса на предпоставки от фактическия състав на посочената правна норма, представляваща правно основание на иска. Оспорват иска и считат, че дори и производството да не бъде прекратено, то същият следва да се отхвърли като неоснователен. Претендират разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът В. Т. В. е наследник на баща си Т В. Т., починал на ***, видно от представеното удостоверение за наследници.

От справка в търговския регистър е видно, че ПК „Н – К“, ЕИК *** е регистрирана с Решение № ***г по описа на РОС.

По делото е представен талон за дялова вноска на името на Т В. Т. за сумата от 80 250лв като член на ПК “Н“ с.К от 08.04.1993 г.

По делото са представени и протоколи, с които на 25.06.1993г група от физически лица, в това число и Т В. Т. са закупили от ТКЗС с.К от проведен търг трактор ЮМЗ № 130, за което е сключен договор за покупко – продажба на селскостопански машини и съоръжения на 13.07.1993г, за което е съставена и фактура от същата дата. Според договора купувачите ще заплатят паричната равностойност на движимата вещ с поименни купюри на свои член – кооператори за дял от имуществото на ТКЗС „П“ – в ликвидация.

Представена е служебна бележка, издадена от ПК“ Н – К“ с.К, обл. Русе на 29.07.2019г , според която В. Т. В. няма предоставена земеделска земя за обработка в кооперацията, няма дялов капитал и не е член на кооперацията.

В. Т. В. е изпратил на УС на ПК „Н –К“ покана, с която заявява, че в качеството му на наследник на Т В. Т., починал на ***и на АА Т., починала на *** които са били членове на кооперацията, както и самия той и чиито членство е прекратено, иска да му се изплатят дължимите му по закон плащания, като заявява, че следва да му се изплати дела по § 72 на ПЗР на ППЗСПЗЗ в седмодневен срок от получаване на поканата. Последната е получена от кооперацията с обратна разписка на 06.07.2021г. от председателя й.

Според приетото по делото заключение по назначената съдебно – икономическа експертиза при учредяването на кооперацията през 1993г Т В.

Т. е встъпил в кооперацията с дялова вноска в размер на 80 250лв. През 1994 дяловите вноски са били актуализирани с 2% и същата е в размер на 81 855лв, а през 1999г със Закона за деноминацията на лева, дяловата вноски е деноминирана и увеличена с 33% и е в размер на 1 088.70лв. През същият период в кооперацията са членували и съпругата на Т Т. – АА Т. и синът му В.

Т. В.. Според документите в кооперацията на 10.07.2015г Т В. Т. е прехвърлил дяловата си вноска на сина си В. Т. В., което е документирано със счетоводна справка № 3/17 от м.юли 2015 г. Според документите в кооперацията дяловите вноски на тримата се обединяват в общ размер на 1219.70лв и се завеждат в една партида на името на В. Т. В.. Отново според записванията в кооперацията 2 на 21.11.2018г В. Т. В. прехвърля своята дялова вноска поравно на сина си Д В.в Д – дял 609.85лв и на дъщеря си АВС – дял 609.85лв, осчетоводени по аналитичните партиди на счетоводна сметка 101 „основен капитал“ с основание „ прехвърляне на дялов капитал“. Според представен от кооперацията на вещото лице списък за платени дивиденти на член – кооператори за 2018г АС е получила дивидент в размер на 197.40лв на 13.05.2019г, а за 2019 е получила дивидент в размер на 203.80лв на 11.08.2020г. Според заключението на вещото лице, след смъртта на Т В. Т. на 31.08.2015г неговият дял, ако не го е прехвърлил на сина си, е следвало да е в размер на 2 595.23 лв. Мораторната лихва, според вещото лице, върху тази сума, за периода от 31.08.2018г до 06.11.2022г е в размер на 1102.26 лв.

Устно в съдебно заседание вещото лице е посочило, че децата на ищеца В. Т. В. - Д В.в Д и АВС не са сред учредителите на кооперацията, не са членове на кооперацията, тъй като липсват документи да са поискали да са такива / липсват молби от тези лица/ и да бъдат вписани като такива, респективно не са вписани в списъка на лицата, които са членове на кооперацията, респективно няма решение за приемането им като членове на кооперацията и решение от ОС за приемането им като членове на кооперацията. Тези факти са потвърдени и от изявления, направено от адв.Д., като пълномощник на ответната кооперация. Устно в съдебно заседание вещото лице е посочило, че по отношение на размера на дела на Т В. Т., няма разлика по чл.14 ЗК и по § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното :

Предявеният иск, с оглед многократно заявеното от пълномощника на ищеца, е с правно основание § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В този смисъл в тежест на ищеца е да установи, че баща му е от кръга на лицата, посочени в чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, получил право на дял от имуществото на посоченото в исковата молба ТКЗС „П“ като организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след което е внесъл получения дял в ответната кооперация в качеството на нейн член, респ. че ответната кооперация е получила имущество от организацията по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и че ответната кооперация е от кръга на посочените в чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, както и че към момента на подаване на иска за ищеца е възникнало право да получи претендираната сума, представляваща равностойност на внесения от баща му дял в ответната кооперация. Съдът изрично е указал на ищеца в доклада си, че ищецът носи доказателствената тежест за установяване на тези факти, както и му е указал на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не е сочил доказателства за установяването им.

„Производителна кооперация К“ със седалище и адрес на управление – с.К, обл.Русе е регистрирана с Решение № 5839 от 28.12.1992г по ф.д.№ 4613/92 г. по описа на РОС. /л.143 от делото/. Организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са съществуващите ТКЗС, както и кооперациите по § 7 от ПЗР на ЗК, които представляват образуваните и регистрирани организации по Указ № 922/89г. Ответната кооперация не е нито съществуващо ТКЗС към влизане в сила на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ Дв бр. 28 / 03.04.1992г/, нито кооперация, създадена по посочения по – горе Указ. Тя е учредена с вписване в регистъра на кооперативните организации на 28.12.1992г след влизане в сила на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не може да бъде организация по смисъла на този закон.

Писмените доказателства, че Т В. Т. и други физически лица са закупили 3 от ТКЗС с.К - в ликвидация от проведен търг трактор ЮМЗ № 130, за което е сключен договор за покупко – продажба на селскостопански машини и съоръжения на 13.07.1993г. с реални дялове от ТКЗС с.К – в ликвидация, евентуално сочи, че същия е правоимащо лице по смисъла на чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на ТКЗС с.К – в ликвидация, но не и на ответната кооперация. Т Т. няма вземания към „ПК Н“ – с.К по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Същият, респективно неговите наследници, имат право да търси дяловата си вноска при прекратяване на членството си в ответната кооперация по реда на чл.14 ЗК, а не по чл.27, ал. 1 ЗСПЗЗ вр § 72 ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед обаче заявените от ищеца фактически твърдения и основания съдът не може да преквалифицира иска с такъв с правно основание чл.14 ЗК.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът не обсъжда доводите на ищеца за неправомерно записване в кооперацията за прехвърляне на дяловете от баща му на негово име и в последствие от негово име на името на децата му, тъй като същите касаят разглеждане на иск за заплащане на дял по реда на ЗК, с какъвто съдът, както е посочил по – горе в мотивите си, не е сезиран.

В тежест на ищеца, на основание чл.78, ал. 3 ГПК са направените от ответника разноски. Според представеният списък за разноските същите са в размер на 8 000 лв адвокатски хонорар. Според представеният договор за правна защита и съдействие от 02.12.2024 г. този хонорар е внесен в брой.

Пълномощникът на ищеца е направил възражения за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно размера на предявения иск след увеличението му /80 250лв./ и чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален интерес следва да е в размер на 7 070лв. С оглед фактическата и правната сложност на делото, извършените от адв. К. Б. процесуални действия, изразяващи се в писмен отговор по делото и присъствие в едно съдебно заседание и с оглед практиката на СЕС в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) , а същото следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, неговата фактическа и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 2 000лв. В този размер същото следва да се присъди в полза на ответника по делото.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ осъдителният иск на В. Т. В., ЕГН *** от гр.Русе срещу „Производителна кооперация Н – К“, ЕИК *** , за сумата от 80 250 лв. , представляваща парично вземане на ищеца по реда на § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, произтичащи от внасяне в ответната кооперация на дялови вноски от баща му Т В. Т., починал през 2015г, като неоснователен.