Разпореждане № 44608 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 44608 гр. София, 06.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20231110116821 по описа за 2023 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата 129,43 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, 10,35 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху него, и претендираните административни разноски.

Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем от „Кредисимо“ ЕАД е предоставена главница от 2500лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че кредитополучателят е сключил със заявителя договор за поръчителство,срещу възнаграждение, чието плащане е разсрочено с плащането на месечните вноски.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.

Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.

Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна сума, а не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва 48,21 % ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв 1 вид“ – в частност за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на поръчителя.

Като аритметично се сборува 48,21 % годишен процент на разходите и сумата от144,12лева - възнаграждение по договора за поръчителство, е видно, че така полученият общ годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава.

Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни пункта.

Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.

На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия договор.

Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение искът се отхвърля на това основание, за посочената част, както и за лихвата за забава върху възнаграждението, която е аксцесорна и следва главното задължение, защото се дължи за забава.

Отделно от това, видно от чл.4, ал.1 от договора за кредит, отпускането на сумата е обвързано от обезпечение, включително сключване на договор за поръчителство, с одобрено от кредитора лице.

Същото се отнася до претендираните административни разходи, които не са предвидени в договора.

Поради изложеното, заявлението за нея следва да се отхвърли и над сумата лева държавна такса.

65,93

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на сумите: 129,43 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, 10,35 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху него, и претендираните административни разноски 36,24 лева.

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2