Решение № 18 от 02.02.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Търговище, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200886 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ч. С. М., ЕГН ********** от с.Я., чрез пълномощник адв.Д. Й. - АК Разград против Наказателно постановление № 25 – 1993 - 000487 от 18.08.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ – Търговище. Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. представлява. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

1

На 17.07.2025 г. в 14: 30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ******* по пътя от с.Росина към с.Дралфа, общ.Търговище. Същият бил забелязан от свидетелите Ст. С. и св.П.П. – мл. полицейски инспектори от РУ- Търговище, които осъществявали контрол на пътното движение. Свидетелите видели, че водачът на превозното средство е без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила и го спрели за проверка. Било установено, че към датата на проверката, управляваното от жалбоподателя МПС не е представено на годишен технически преглед. С оглед така установеното, св.Ст.С. съставил на жалбоподателя АУАН серия AД № 447129 / 17.07.2025 г. за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.147, ал.1 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя без конкретни възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище издал Наказателно постановление № 25 – 1993 - 000487 от 18.08.2025 г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. /25,56 евро/, а за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 20лв. / 10,23 евро/. На основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР постановил отнемането на 10 контролни точки.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите Ст. С. и св.П.П. и писмените доказателства по делото.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Издадени са по предвидените от закона ред и форма. При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Налице е яснота относно административните нарушения, вменени на жалбоподателя. Съдържанието на АУАН и НП не пораждат съмнения относно деянията, за които е санкциониран водачът, а именно – че е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, както и че е управлявал МПС, което към момента на проверката не е било представено на годишен технически преглед т.е. не е имало валиден 2 такъв. Доколкото за съставомерността на деянието по чл.147, ал.1 от ЗДвП е релевантен момента на управление на автомобила, то липсата на данни в АУАН и НП в какъв срок е следвало да се представи същия на ГТП, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи факта, че на 17.07.2025 г. в 14: 30ч. жалбоподателят е управлявал автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ******* по път отворен за обществено ползване.

Актосъставителят е констатирал, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани, което не се опровергава от събраните доказателства.

Възражение за липса на колани в автомобила не е било направено и от водача нито при проверката, нито при съставяне на АУАН или в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Предвид това, изложените в жалбата доводи в тази насока са неоснователни.

Съгласно чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, управлявайки посочения автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан. Свидетелите бяха категорични, че управлявайки моторното превозно средство водачът не е имал поставен такъв. И двамата заявиха, че лично са възприели липсата на поставен обезопасителен колан. Св.С. посочи:

„…Имахме видимост, не повече от 10 метра от водача и установихме, че е без обезопасителен колан. От негова страна нямаше възражения.“ Св.П. заяви, че скоростта на автомобила на жалбоподателя е била ниска, тъй като преминал през ж.п. прелез, като „ ..Видяхме, че е без колан в момента, в който управляваше“. Показанията на двамата свидетелите са дадени под страх от наказателна отговорност. Същите са последователни и изцяло кореспондират помежду си. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността им при излагане на фактите. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават, респ. да подкрепят възраженията му, че не е извършил нарушението. При така събраните доказателства, обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП се явява доказано. Не са налице доказателства, които да сочат наличие на някое от изключенията, визирани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, а и такива твърдения не са направени от жалбоподателя. С оглед горното, наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността му на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

3

Посоченият текст предвижда глоба от 50лв за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Видно е, че видът и размерът на административното наказание са фиксирани в закона.

Съдът намира за безспорно установено и нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като от показанията на полицейските служители се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било преминало технически преглед. Предвид това, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, доколкото същият не е бил собственик на автомобила с рег.№ *******. Посочената разпоредба гласи, че за нарушения на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба 20лв. Размерът на глобата е фиксиран в чл.185 от ЗДвП и не подлежи на намаляване.

Визираната в жалбата разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, в ред. от ДВ бр.64/2025г., предвижда глоба от 100 лв. за водач, който управлява ППС без извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Тази разпоредба, която предвижда по -тежко наказание, е влязла в сила на 07.09.2025 г., поради което не е била приложима при издаване на НП.

По делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за пониска степен на обществена опасност на нарушенията, извършени от жалбоподателя, в сравнение с останалите случаи на нарушения от съответния вид, а и видно от приложената справка за нарушител, жалбоподателят е санкциониран и за множество други нарушения на правилата за движение.

Предвид това, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно, като правилно (съгласно чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із 2539 от 17.12.2012г. на МВР във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП) е определен и броят на контролните точки, които следва да бъдат отнети на водача.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде потвърдено.

НП е законосъобразно и

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно, респ. основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от 4 представителя на наказващия орган. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 66,47 евро /130 лв./ на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Търговище.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 1993 - 000487 от 18.08.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище, с което на Ч. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Я., ул. „П.П." № **, за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. /25,56 евро/, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв. /10,23 евро/, а на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР постановено отнемането на 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Ч. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Я., ул. „П.П." № **, да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Търговище, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200886 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ч. С. М., ЕГН ********** от с.Я., чрез пълномощник адв.Д. Й. - АК Разград против Наказателно постановление № 25 – 1993 - 000487 от 18.08.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ – Търговище. Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. представлява. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

1

На 17.07.2025 г. в 14: 30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ******* по пътя от с.Росина към с.Дралфа, общ.Търговище. Същият бил забелязан от свидетелите Ст. С. и св.П.П. – мл. полицейски инспектори от РУ- Търговище, които осъществявали контрол на пътното движение. Свидетелите видели, че водачът на превозното средство е без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила и го спрели за проверка. Било установено, че към датата на проверката, управляваното от жалбоподателя МПС не е представено на годишен технически преглед. С оглед така установеното, св.Ст.С. съставил на жалбоподателя АУАН серия AД № 447129 / 17.07.2025 г. за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.147, ал.1 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя без конкретни възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище издал Наказателно постановление № 25 – 1993 - 000487 от 18.08.2025 г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. /25,56 евро/, а за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 20лв. / 10,23 евро/. На основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012г. на МВР постановил отнемането на 10 контролни точки.