Решение № 150 от 11.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Благоевград, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Частно търговско дело № 20251200900263 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подаден от SUL /ZFM/ Формуляр А по Регламент № 861/2007 г. на ЕП и Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материале интерес за осъждане на „Л.Т.“ ЕООД да му заплати сумата от 5 000 евро, представляваща обезщетение за нарушено авторско право върху фотографско произведение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2019 г. до датата на съдебното решение, с правно основание чл. 95 от ЗАПСП .

Ищецът изрично заявява, че искането се отнася единствено до финансово обезщетение за неразрешеното използване на фотографско произведение, въз основа на стандартната търговска лицензионна такса на дружеството.

Твърди, че притежава изключителните имуществени права върху снимките, създадени от известния фотограф и художник Н.Т.

Правата са му предоставени на основание сключен на 30 юни 2020 г. договор за изключителен лиценз, с който му се предоставя в световен мащаб изключителни права за пускане на пазара и сублицензиране на правото да копира, възпроизвежда, показва, предава, излъчва, променя, изменя, създава 1 производни произведения и публикува всички негови фотографии.

В качеството си на изключителен лицензиант и представително лице на Н.Т. сочи, че осъществява продажбата на неговите отличителни фотографски произведения на изкуството чрез www.sumfinity.com.

Твърди, че ответникът управлява социалната платформа ************, на която незаконно е публикувал произведение на изкуството, озаглавено „************, Italy“, създадено от Н.Т.,

Сочи, че фотогорафията е публикувана в https://sumfinity.com.photos/italy/milan/piazza-del-duomo/ на 09.09.2018 г. След като узнал за нарушението, авторът се обърнал към компанията Р. с молба да заснеме и запази необходимите доказателства, тъй като често нарушителите премахват снимката след като са били уведомени за нарушението.

Впоследствие правния съветник на Н.Т. е изпратил уведомление на насрещната страна за нарушение на авторските права с искане за преустановяване на нарушението, както и информация относно неговия обхват и продължителност. Ответникът не отговорил на комуникацията и запазил въпросната публикация.

Сочи, че продължителността на нарушението е основен фактор за определяне размера на обезщетението съгласно закона за авторското право.

Твърди, че копието нарушаващо авторските права е било публично достъпно от 11 декември 2019 г. до 29 април 2025 г.

Моли да се уважи искането, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответното дружество депозира отговор.

Изразява становище за недопустимост на иска. Сочи, че искът не следва да бъде разглеждан по реда на Регламент № 861/2007 г. на ЕП и Съвета.

Оспорва твърдението дружество „Л.Т.” ЕООД да е нарушило авторските права на Н.Т. по отношение на фотография, озаглавена ************ и че дължи обезщетение. Твърди, че никога не е публикувало фотография, която да е била обявена като произведение на изкуството и защитена с авторски права по смисъла на Европейското законодателство и от международното право - от чл.6 на Директива 2006/116/ЕО. Сочи, че в публикуваната в платформата снимка, липсват идентификационните знаци на нейния автор и това прави неприложима презумпционната предпоставка по смисъла на чл. 6 от ЗАПСП.

2

Счита, че дори да се приеме, че ищецът е автор на процесната фотография, то тя не представлява произведение, което да е резултат от творческа дейност на Н.Т..

Оспорва да е получавало сочените от ищеца имейли, каквито дори и да са били изпращани на служебната поща на дружеството, обяснява, че те са били прочитани като вирус- спам и са изтривани директно, без да бъдат отваряни. Твърди, че няма яснота и как е изчислен размерът на претендираното за дължимо обезщетение. Счита, че не е взето под внимание какви печалби е имало ответното дружество в дейността си от публикацията на процесната снимка в процесния период.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като в исковата молба се твърди, че снимката е публикувана на 11.12.2019 г. Моли претенцията да се отхвърли. Претендира разноски.

БлОС, въз основа на закона, събраните по делото доказателства и тезите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по подаден от SUL /ZFM/ Формуляр А по Регламент № 861/2007 г. на ЕП и Съвета от 11.7.2007 г. за заплащане на сумата от 5 000 евро, представляваща обезщетение за нарушено авторско право о т „Л.Т.“, ЕООД върху фотография ************/Milan Italy на централния площад ************ в Milan, заснета от фотографа Н.Т..

Установява се от сключените на 30.6.2020 г. договори за изключителен лиценз –между Н.Т. и С. Ltd 2 и между С. Ltd 2 и ищеца, че ищецът притежава изключителните имуществени права върху фотографиите, създадени от Н.Т..

Видно от договора на ищеца се предоставя в световен мащаб изключително право да пуска на пазара и сублицензира правото да копира, възпроизвежда, показва, предава, излъчва, модифицира, променя, създава производни произведения и публикува изцяло или частично всички негови фотографии.

В качеството си на изключителен лицензиант и представително лице на Н.Т., той осъществява продажбата на неговите фотографски произведения на изкуството чрез www.sumfinity.com.

С договора му се прехвърлят и финансовите права върху фотографиите.

3

Съгласно Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (в редакцията Парижки акт от 24.07.1971 г.) , Директива 2004/48/ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и Регламент /ЕО/ № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), за решаването на правния спор, предмет на настоящото производство, е приложимо обективното материално право на Република България, уреждащо обществените отношения, развили се по повод на нарушено авторско право върху фотографско произведение.

Според чл. 95 от ЗАПСП нарушителят на авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение, дължимо за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като при определяне на неговия размер съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, съобразявайки неговата превантивно-възпираща и предупредителна функция както по отношение на нарушителя, така и на останалите членове на обществото.

За да се уважи предявения иск на основание чл. 95 от ЗАПСП ищецът следва да докаже при условията на кумулативност елементите от фактическия състав на нормата, а именно: 1) съществуването на обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право и на закрила 3) ответникът да използва или да е използвал произведението обект на авторско право без съгласието на носителя на авторското право 4/наличието на вреди за ищеца и 5/ вредите да са пряка и непосредствена последица от нарушението.

Според чл. 3 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като при изрично посочване на обектите в т.7 на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП се сочат и фотографските произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.

С чл. 5 от ЗАПСП се определя за автор физическото лице в резултат, на 4 чиято творческа дейност е създадено произведението.

С нормата на чл. 6 от ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него.

От назначената по делото съдебно техническа експертиза, изпълнена от инж. Н. Б. се установява, че процесното произведение ************/Milan Italy е фотография на централния площад ************ в Milan, заснета от фотографа Н.Т.. Вещото лице сочи, че най-ранна публична публикация на процесното произведение се открива с дата 9 септември 2018 г. – публикувана на личния сайт на фотографа Н.Т. /Sumfinity/ със заглавие ************/Milan Italy на следния линк www. sumfinity. сom/photos/photos/Italy/milan/piazza-del-duomo/. Сочи, че в самата публикация авторът разказва как е заснел кадъра - по време на изгрев в Милано; както и че от мета данните на изображението, когато се свали от сайта, се установява, че е създадено на 27.7.2018 г. Констатирал е, че на 13.11.2018 г. същата снимка е качена във Flickr - популярен сайт за снимки от профила на Н.Т., както и че произведението е публикувано в много сайтове за настаняване, туризъм и пътешествие - booking.com, аirbnb.com и др. като част от оферти за настаняване в Милано, Италия.

От заключението се установява, че изображението ************/Milan Italy е публикувано на 11.12.2019 г. на профилната страница в социалната мрежа на Facebook на ответника L. T. и към датата на изготвяне на експертизата линка е активен. Вещото лице обяснява, че активният линк представлява хипервръзка, която можеш да натиснеш, за да бъдеш отведен към друг уебсайт, страница, документ или друго съдържание. В случая при натискане или копиране на хипервръзката, се отвежда до публикация на L.

T. в копирано като изображение.

Според съда от заключението на експерта, което не се опровергава от останалите доказателства следва, че са несъстоятелни твърденията на ответника, според които фотографията не била произведение на изкуството и съответно не е обект на защита с авторски права, като несъстоятелно в подкрепа на тезата си се позовава и на чл. 6 от ЗАПСП. Категорично се установява, че автор на фотографията е Н.Т. след като тя е публикувана за 5 пръв път на 9 септември 2018 г. на личния му сайт, като ответникът не твърди да е автор друго лице, нито че е възлагал създаването й, а заявява в защитната си позиция, че я е копирал от други сайтове, което означава, че законните му представители са имали ясното съзнание, че фогорафията е чужда.

Ето защо съдът намира за установено твърдяното от ищеца ползване по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП от ответника на процесната фотография чрез публикуването й на 11.12.2019 г. на профилната страница в социалната мрежа на Facebook на L. T. Ползването е без съгласието на автора й, поради което е неправомерно.

За неправомерното ползване на автора се дължи възнаграждение независимо по какъв начин се използва произведението и под каква форма.

Правото на автора да използва произведението и да разреши използването от други лица срещу справедливо и съразмерно възнаграждение, освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго, е негово изключително имуществено право. При нарушаването е установена гражданскоправна защита.

Предвид изложеното за неправомерното ползване на фотографията на художника, ответникът дължи обещетение по чл. 95 от ЗАПСП за всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от деянието.

Според мотивите на т. 1 от ТР №3/1.8.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК заради характера на авторското право /единно, сложно, от смесен вид/ размерът на обезщетението се претендира и определя общо. По аргумент от чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП в общо определения размер обезщетението трябва да е справедливо – да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението, както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/ не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права/правомощия/ в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. В този случай се отчита изключителното имуществено право на автора да разреши използването на произведението от други лица срещу възнаграждение със сключване на договор. Правото на всеки автор по чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от ЗАПСП да получи възнаграждение за 6 използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна //ТР /3/2021 от 13.1.2023 г. по т.д. 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС/ Затова когато автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, предяви иск за обезщетение по чл. 95 от ЗАПСП с твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано в страната без негово разрешение и е дължимо заплащането на обещетение за неполучено лицензионно възнагражение, обезщетението следва да е в размер на авторското/лицензионното/ възнаграждане, за което ищецът би разрешил използването от ответника, а ако ищецът не би дал такова разрешение, съответно не би сключил договор с ответникавъзнаграждението, за което ищецът би разрешил използването на друг ползвател в страната.