Решение № 325 от 30.08.2019, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

N 325 гр.Перник, 30.08.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пернишкият окръжен съд – гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 20.08.2019 г. в състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Роман Николов

Мл. с-я Кр. Костадинова

При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. дело N. 507 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 във връзка с чл. 317 ГПК.

Образувано е пред ПОС след изпращането му от САС на основание чл. 23 ГПК.

С решение № 139021/06.06.2017 г., постановено по гр.д. №73602/2016 г. по описа на Софийски районен съд е признато за незаконно уволнението на Б.Д.Ш., извършено със Заповед N. *** на Председателя на Софийски градски съд и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „***“, като е задължен СГС да заличи от трудовата ѝ книжка вписаното дисциплинарно наказание „уволнение“.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от Софийски градски съд с искане за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне на исковете.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Оспорват се изводи за несъставомерност на поведението на служителя по фактическите състави на „злоупотребa с доверието на работодателя“ и „уронване доброто име“ на работодателя, както и за несъразмерност между наложеното наказание и извършените нарушения.

Изложени са аргументи, че СРС не е преценил правилно тежестта на нарушенията, които засягали дейността, личността и авторитета на други служители, магистрати и ръководството на съда и повлияли негативно върху доверието в отношенията между секретаря, деловодителя и съдията на съдебния състав. Това засягало доброто име на съда като работодател, тъй като неверните твърдения на ищцата създавали впечатление за привилегировано отношение към определени служители и магистрати.

Не било отчетено, че се касае за продължило няколко дни поведение на ищцата с участие на различни служители, за целенасочена злоупотреба с името на зам. председател на съда с оглед да се придаде тежест на неверните твърдения изложени от ищцата пред магистрати и други съдебни служители в съда.

Неправилно СРС приел, че за да има злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име е необходимо да са настъпили вреди като се позовава на практика на ВКС. Ирелевантно било каква е натовареността на състава, а също и действията на съдията Ч., както липсата на правила за смяна на съдебния секретар от един състав с друг.

В отговора на въззивната жалба същата се оспорва. Въззиваемата ищца чрез своя процесуален представител е заявила ( в отговора на въззивната жалба и в писмена молба до ПОС от 13.08.2019г.), че не оспорва фактическите констатации на първоинстанционния съд освен тези, че към 26.09.2016г. не е била титулярен секретар на никой състав в СГС и че на 28.09.2016г е въвела в заблуждение съдията Ч., че титулярният секретар не желае да работи с нея, но само с аргумент, че според разпита на съдията Ч. това е станало на 26.09.2016г..

ПОС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, че ищецът е заемал при ответника длъжността „***“.

От свидетелските показания се установява, че На 26.09.2016 г. между 14 и 14,30 часа, ищцата, в почивката между разглежданите дела казала на съдия Ч.

/говорейки за нейния титулярен секретар Д.К./: „Ми тя не е много съгласна да работи с Вашия състав". На въпроса на съдията от къде има тази информация отговорила „Така разбрах".

Впоследствие на 28.09.2016 г. ищцата подготвила съдебните протоколи от заседанието, проведено на 26.09.2016 г. Обадила се между 10,00-11,00 часа по телефона на съдията Ч. и при срещата с нея в кабинета заявила, че е говорила с ръководството на съда и пред ръководството изявила желание да работи като секретар на състава на съдия Ч.. Обяснила, че проведената от нея среща е била със съдия Д.П.- заместник- председател.

Твърдяла, че съдия П. й отказала с думите "Това не може да стане, тъй като съдия Ч. е лек за зала съдия, ще измислим друг вариант". Помолила съдия Ч. за подкрепа с думите:

"Идете Вие да говорите с ръководството".

От показанията на свидетелката с-я Н. Ч. се установява, че в петък /на 30 септември 2016 г./ разказала за тази среща на съдия Д.П.-заместник председател на СГС. Съдия П. била много изненадана. Заявила на съдия Ч., че не познава ищцата и не е разговаряла с нея. След този разговор свидетелката Ч. провела разговор и с другия заместник- председател съдия Б., както и със съдия Т.-председател, който в един момент влезнал в кабинета на Б.. Г-н Т. я посъветвал да изложи писмено обстоятелствата. Тя направила това в документ- уведомление от 30.09.2016 г./стр. 35 от делото на СРС/, който предала лично на секретаря на председателя на съда.

На същата дата 28.09.2016 г., след срещата със съдията, ищцата казала на деловодителя на състава- св. Р.Ц., че занапред "тя е новият титуляр на състава, по искане на съдия Ч." / нещо, което не било вярно -виж показания на св. Ч./. Ищцата заявила на деловодителя Ц., че изготвените писма от зала и изготвени ордери деловодителят трябва да отиде и да ги поднесе на съдия Ч. за подпис и че такова било разпореждането на съдията /показания на св. Ц./.

Деловодителят

Ц. която работела към този момент както на състава на съдия Ч., така и замествала ** състав, отишла при завеждащия служба Р.Г., за да разбере дали има за конкретния случай заповед или разпореждане тя да свърши работата на секретаря. Тъй като Р.Г. я посъветвала да разговаря със съдията, при разговора в кабинета на съдията разбрала, че съдия Ч. не е искала да работи с ищцата. В показанията си св. Ч. посочва, че св. Ц., която е поискала срещата, била силно притеснена и попитала съдията „Истина ли е това, но аз не искам да работя с нея" /говорейки за ищцата/.

На 30.09.2016 г. титулярният секретар Д.К. се върнала от отпуск и деловодителят Ц. я попитала какво е станало и защо се говори, че иска да си смени състава /писмени обяснения/.

Уредник зали Б., която е била на заседанието на състава на 26.09.2016 г., казала на К.: „Дочух, че ще си сменяш състава, вярно ли е?". При изложените обстоятелства секретарят К. отишла да разговаря със съдията разстроена, със сълзи на очи, тъй като смятала, че съдията не иска да заседава с нея /показания на св. Ч./. Разговорът със съдията я успокоил, тъй като всичко „ставало много бързо и самата ситуация не й била изяснена напълно" /показания на К./.

Секретарят К. имала опасения, тъй като вече й се е случвало докато отсъства „да й вземат състав" /т.-е на нейното място да сложат друг секретар/ и освен това разбрала, че ищцата е казала „едва ли не, че не искам да работя със съдията, че не ми е приятно, поне аз така го разбрах, а това не беше вярно".

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите преки участници в развилите се събития.

Макар и косвено фактите се потвърждават и от дадените от ищцата обяснения до работодателя, в които тя първо е заявила, че няма представа какво се случва, но в същите обяснения се извинява за случилото се. Алогично е да се извиняваш ако не знаеш какво се е случило.

Освен това тази фактическа обстановка е приета за установена и от СРС, а въззиваемата ищца изрично е заявила, че не e съгласна само с фактическите констатации на ПРС, че към 26.09.2016г. не е била титулярен секретар на никой състав в СГС и че на 28.09.2016г е въвела в заблуждение съдията Ч., че титулярният секретар не желае да работи с нея, но само с аргумент, че според разпита на съдията Ч. това е станало на 26.09.2016г.. тоест не се оспорва констатацията на СРС, че има извършено такова нейно действие, а само датата на която е извършено, която в случая е без значение, доколкото дисциплинарната отговорност се свързва с установяване на деяние съставляващо дисциплинарно нарушение и може да се ангажира ако е спазен срока за налагане на наказание, а в случая без значение дали деянието е на 26.09.2016 или на 28.09.2016г. срока е спазен.

При така установените факти СРС е приел, че действията на ищцата не могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с доверието на работодателя, нито като уронване доброто му име. Прието е, че е налице нарушаване на норми на етичния кодекс на съдебните служители, което също е дисциплинарно нарушение, но наложеното наказание е несъразмерно тежко като за този извод се позовал на липсата на вътрешни правила при работодателя относно замяната на секретари, голямото разминаване в натоварването на отделните състави в СГС, което квалифицирал като предпоставка за конфликти между съдебните служители и приел, че съдията Ч. не е направила необходимото веднага да изясни ситуацията, което СРС сметнал, че би предотвратило развитието на ситуацията след 26.09.2016г.

ПОС не споделя по голямата част от тези изводи на СРС по следните съображения:

Правилно СРС е приел, че са извършени от ищцата дисциплинарни нарушения-нарушения на етичния кодекс на съдебните служители. Съгласно чл. 16 от този кодекс служителите са длъжни да спазват поведение отговарящо на добрите нрави, а разпространяването на непроверени слухове (че секретаря К. не желае да работи със съдията Ч.), при това при възможност да бъдат проверени-чрез директен разговор с конкретния служител К., както и на неистини (че е провеждала разговори със заместник председател на съда-пред съдия Ч.; че тя ще е новият титулярен секретар на състава-пред деловодителя) категорично съставлява поведение в разрез с добрите нрави. Това са прояви на некоректност и неколегиалност и в разрез с чл. 35 и чл. 4 от кодекса.

Същевременно ПОС намира, че действията на ищцата съставляват и уронване на престижа на съдебната власт, тоест на доброто име на работодателя. Още в преамбюла на кодекса изрично е записано, че нарушенията на нормите на кодекса съставляват уронване престижа на съдебната власт, като в чл. 46 е посочено и че спазване на неговите норми е съществено за утвърждаване на авторитета и доверието в съдебната власт. Съгласно чл. 44 от кодекса всяко нарушение на кодекса е дисциплинарно такова.

Когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил етичните правила и норми (което безспорно е неизпълнение на трудово задължение с оглед на разпоредбите на чл. 44 от кодекса във връзка с чл. 347 от ЗСВ), този факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители и магистрати, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес-тъй като се създава впечатление у другите служители, че за някои от тях не важи реда за определяне и изпълнение на функциите им и имат негласни привилегии - да си избират с кой съдия да работят, то тогава е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя (решение 129/25.07.2019г. на ВКС III Г.О. по гр.д.

4280/2018г.)

В тази връзка ПОС не споделя извода на СРС, че нарушенията на етичните норми в случая не съставляват и уронване доброто име на работодателя и не били достатъчно тежки да обосноват ней-тежкото дисциплинарно наказание. Неверен е извода на СРС, че нямало ред за определяне и замяната на секретарите на съдебните състави. Такъв ред има както в действалия тогава ПРАВИЛНИК за администрацията в съдилищата (обн. ДВ бр.

8/28.01.2014г., отменен

13.06.2017 г.), така и в самия етичен кодекс. Ищцата е съдебен служител и изпълнява трудови функции, свързани с правозащитната дейност на съда. Това сочи за оказано високо доверие на служителя от страна на работодателя, а от неизпълнението им

(включително нормите на етични правила за поведение за работодателя биха настъпили неблагоприятни последици, свързани с уронване престижа на съдебната власт, която се ползва със засилен обществен интерес, поради което такова неизпълнение съставлява тежко дисциплинарно нарушение.

Законът за съдебната власт предявява към съдебните служители високи изисквания при изпълнение на техните трудови функции като съгласно разпоредбата на чл. 347 ЗСВ при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.