Решение № 21 от 04.03.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Трявна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100227 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „МАКРОАДВАНС“АД против М. Т. Д..

В исковата молба се излага, че се предявява във връзка със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №65/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/********* г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 1000,00 лв., със срок на издължаване 5 месеца. По този договор било налице неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в непогасяване на дължимите по кредита суми, съгласно уговорения погасителен план и уговорен за погасяване на кредита краен срок - 16.06.2020 г.

Претендира се в исковата молба да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1000,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането; 83,48 лв. – договорна лихва за периода 16.01.2020 г. – 16.06.2020 г.;

442,26 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 17.02.2020 г.

18.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и присъждане на направените разноски в заповедното и настоящото 1 производство. При условията на евентуалност и на основание чл.55-59 ЗЗД се претендира присъждане на сумата от 700,00 лв., представляваща разликата между усвоената сума в размер на 1000,00 лв. и извършените плащания в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението, както и присъждане на направените по делото разноски.

На ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. Ц. М., на когото са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника – адв. Ц.

М., е представил отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен, поради нищожност на сключения договор за кредит, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по същия.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения юрисконсулт Т. В., поддържа предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител адв. Ц. М., поддържа изразеното в писмения отговор становище.

Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено на 10.02.2025 г. заявление е издадена заповед №30/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №65/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 1000,00 лв. (хиляда лева и 00 ст.) - непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 19.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 83,48 лв. (осемдесет и три лева и 48 ст.) - договорна лихва за периода 16.01.2020 г. – 16.06.2020 г.; СУМАТА от 442,26 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и 26 ст.) - лихва за забава за периода 17.02.2020 г. – 18.02.2025 г.; СУМАТА от 430,51 лв. /четиристотин и 2 тридесет лева и 51 ст./ - направени разноски по делото, включващи ДТ в размер на 30,51 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. В указания на заявителя срок е предявен настоящият иск.

За установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

На 16.01.2020 г. между „МАКРОАДВАНС“АД (като кредитор) и М. Т. Д.

(като кредитополучател) е сключен във вид на електронен документ договор за потребителски кредит №*********/********* г., по силата на който кредиторът се е задължил да преведе на кредитополучателя сумата от 1000,00 лв., в срок до три работни дни от датата на сключване на договора, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата, при следните условия: годишен лихвен процент – 32,80%; брой погасителни вноски – 5; дата на отпускане на кредита – 16.01.2020 г.; неустойка при неизпълнение на договора – 360,00 лв.; общо платена лихва – 83,47 лв.; общо платена сума на кредита – 1083,47 лв.; общо платена сума по кредита при необезпечен кредит – 1143,47 лв.; ГПР – 49,65%. С чл.20 от договора кредитополучателят е задължен в срок от три работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на заложените в Общите условия изисквания. Тези изисквания са посочени в чл.16 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс“АД, а те са едно или няколко от следните видове обезпечения, изброени неизчерпателно, които

„Макроадванс“АД има право по собствена преценка да избере: 1. Участие на солидарен длъжник като страна по договора – лице, което на основание чл.101 и при условията на чл.121-127 от ЗЗД, отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита от момента на възникване на тези задължения до окончателното им погасяване съгласно договора и Общите условия; 2. Сключване на договор за поръчителство, като под поръчител се разбира лице, което при условията на 3 чл.138-148 ЗЗД отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му да погаси кредита от момента на възникване на тези задължения до окончателното им погасяване, съгласно договора и Общите условия. При неизпълнение на задълженията по договора от кредитополучателя, поръчителят се задължава, при първа покана от кредитора, доброволно да внесе неиздължените суми по кредита.

Поръчителят и солидарният длъжник се одобряват предварително от кредитора, като към тях са приложими изискванията, отнасящи се до кредитополучателите; 3. Запис на заповед, издаден от кредитополучателя. В чл.10 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията по чл.20 ал.1 от договор, в размер на 8,70 лв. плюс 0,29% от усвоени размер на кредита за първи ден на забава и 0,29% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл.12 от договора, начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка следваща вноска.

От приложения по делото погасителен план към договор за потребителски кредит №*********/********* г. е видно, че дължимите от кредитополучателя погасителни вноски са 5 на брой, считано от 16.02.2020 г. до 16.06.2020 г., всяка от които в размер на 288,69 лв. и включват, както следва: главница, лихва и неустойка при необезпечен кредит.

Съобразно разписка за извършено плащане №*********/*********** г., уговорената в договор за потребителски кредит №*********/********* г. сума в размер на 1000,00 лв. е преведена от ищеца на ответника на 16.01.2020 г. в 12.28 часа.

Не се спори от ищеца, че в изпълнение на договорните си задължения ответникът е заплатил общо сумата от 300,00 лв.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен по делото е иск е с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по договор за потребителски кредит №*********/********* г. При условията на евентуалност спрямо него е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

В писмения отговор е направено възражение за нищожност на договора, 4 което е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №*********/********* г. е посочен ГПР от 49,65 %, като в т.40.6 от Общите условия формално е разписана методиката на формирането на годишния процент на разходите по кредита и са посочени разходите, които не са включени в него. Там като разход 5 не е посочено да е включена и не е включена неустойката по чл.10 от договора, като съдът счита, че същата следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Касае се за уговорена между страните неустойка за неизпълнение на непарично задължение, поради което от неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора.

Неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа на главното задължение. С оглед на това, поставянето на срок за предоставяне на обезпечението и то твърде кратък – три работни дни след сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Самата неустойка е в размер на около 36% от стойността на предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 1000,00 лв. неустойката за непредоставяне на обезпечение е 360,00 лв.), а заплащането й е уговорено със заплащането на месечната погасителна вноска съобразно погасителния план на договора. Всичко това показва, че целта на тази неустойка е не да обезпечи изпълнението на основното задължение и да обезщети и санкционира неизпълнението му, а да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита и неминуемо води до възникване на косвени разходи, които съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора. Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.