Определение № 879 от 17.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Варна, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500219 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 104251/23.12.2024 г., депозирана от „България Еър“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, против Заповед за изпълнение № 6258/06.11.2024 г. по ч.гр.д. № 14072/2024 г. на ВРС, в частта за разноските.

Жалбоподателят моли за обезсилване на заповедта по отношение сумата, присъдена за адвокатско възнаграждение с аргументирани твърдения за приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, в условия на евентуалност – да се намали присъдения размер поради прекомерност, несъобразяване с предмета на заповедното производство, обема на извършените процесуални действия от заявителя, съотнесени и към размера на вземането.

Становището на заявителя – кредитор, обективирано в отговор по частната жалба, чрез процесуален представител е за неоснователност и необоснованост като се поставят контра доводи на изложените от насрещната страна.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 413 ал.1 от ГПК, от страна, легитимирана с правен интерес от обжалване на заповедта в частта за разноските с оглед въведените твърдения по чл. 78 ал.2 и ал.5 от ГПК (виж т.7 на ТР 4/2013 г. по ТД 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС), като по същество е основателна.

В производството по ч.гр.д. № 14072/20204 г. ВРС е удовлетворил заявление на физическо лице срещу въздушен превозвач за присъждане на суми по Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за 1 отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и е издал Заповед № 6258/06.11.2024 г., с която е осъдил длъжника „България Еър“ АД да заплати на Н. И. А. от гр.

******* сумата от 250 евро съгласно чл. 7, пар.1, б.А, ведно с лихвата от депозиране на заявлението до изплащане на главницата. Присъдени са и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414а от ГПК е депозирано възражение, към което представени доказателства за изплатена сума в полза на пътника за главница, лихва до датата на плащането и държавна такса.

Основният спорен въпрос в настоящото производство е по приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, т.е. дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за сезиране на правораздавателния орган и отговорът е отрицателен.

„България Еър“ АД е дал повод за възникване основание пътникът да търси обезщетение за закъснял полет, което се претендира в размерите, посочени по чл. 7, пар.1, б.А на Регламент 261/2004, но с поведението си не е причина за депозиране на заявление пред съда.

Относими към разрешаване на отговорността за разноските са: 1.

Разпоредбите на чл. 7 пар.3 на Регламент 261/2004 г., 2. Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), наричани Тълкувателни насоки; 3. Чл.

123 и сл. на Закона за гражданското въздухоплаване.

Така, според цитираната разпоредба на чл. 7, пар.3 от Регламента, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно, дължимото поведение на въздушния превозвач по изпълнение на основната престация се предпоставя от активно поведение на пътника по сезиране на превозвача с надлежна претенция и предоставяне на всички необходими данни, включително банкови сметки и други, което да обезпечи своевременното произнасяне на задължената страна по договора за транспорт.

Твърдения, че заявителят е сезирал „България Еър“ АД и последното дружество е отказало плащане отсъстват. Въпреки, че падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, който релевантен факт е в приложното поле на Регламента (така чл.1, б. В), няма основание да се приеме, че при кацане превозвачът е задължен на момента да изплати обезщетение, защото кредиторът дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

На следващо място, макар Тълкувателните насоки по приложението на Регламента да не съставляват нормативен императив, в т.8.1 на същите е отправена препоръка: (цитат) „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача.

Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“ (край на цитата).

2

В синхрон с препоръките са и разпоредбите на чл. 123 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). В чл. 123 б.А от същия е предвидено съставяне на констативен протокол в случаите когато са налице обстоятелствата, които пораждат отговорност за превозвача. Такова обстоятелство е и полет, изпълнен със закъснение по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т.15 от Преамбюла на Регламента. Макар следващите разпоредби на ЗГВ да касаят по-конкретно процедурата по провеждане на рекламационно производство при загуба и повреда на багаж, общата хипотеза по чл. 123 б.А не е изключена от приложното поле на закона. Това е видно и от разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗГВ, която урежда изискванията към формата и съдържанието на пълномощно, когато лицето, което има право на обезщетение по Регламента се представлява пред въздушния превозвач от пълномощник, различен от лице, упражняващо адвокатска професия. Според следващата ал.3 на цитираната разпоредба, правото на предявяване на претенция за получаване на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, се доказва пред превозвача и/или пред Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че от една страна длъжникът по правоотношението признава вземането, а от друга - кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенцията по Регламента, при ясно разписани правила на рекламационно производство по ЗГВ и предвид Тълкувателните насоки по приложението на Регламента. Съдът съобразява и че всяка страна следва да упражнява правата си добросъвестно. Избраният от пътника способ за директно сезиране на съда, без отправено изявление до задължената страна и при неоказване на нужното съдействие по предоставяне на информация относно начина на плащане в светлината на чл. 7, пар.3 от Регламента, води до поемане на риска от допълнителните разходи по процесуална защита, тъй като не е доказано, че с поведението си превозвачът е застрашил правата на кредитора, обуславящо за търсенето на съдебна защита.

При формираните по приложението на относимите разпоредби изводи, заповедта в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя ще бъде обезсилена.

На жалбоподателя се следват разноски в настоящото производство, но не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 6258/06.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по ч.гр.д. № 14072/2024 г. по описа на Р С Варна, в частта в която е разпоредено на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, гр. София да заплати на Н. И. Ахмевод, ЕГН ********** от гр.

******* сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски за 3 процесуално представителство в заповедното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4