Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 15.10.2026, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Административно наказателно дело 174/2026
Вид
Решение № 77
Подписан
15.10.2026
Състав
Десислава Константинова Николаева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6, т.9 и т.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6, т.9 и т.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6, т.9 и т.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. ЛЕВСКИ, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Административно наказателно дело № 20264410200174 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. П. П. от гр.Белене, против Наказателно постановление №26-0241-000053/15.07.2026г. на ВПД Началник РУ – Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи, че НП и АУАН са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице. Нарушен е материалният закон и правото на ЕС. Твърди, че процесното МПС е собственост на дядото на водача, който е починал, а негов наследник е майката на жалбоподателя. Твърди се, че К. П. не е знаел, че управлявания от него автомобил е служебно дерегистриран 6 месеца след смъртта на дядо му. Същият разбрал едва след извършената проверка от органите на МВР. Твърди се, че никой от наследниците на починалия собственик не е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила. Регистрационните табели на автомобила са били поставени и 1 след служебната дерегистрация не са били поискани от полицейските органи за демонтаж. Твърди се, че на автомобила бил извършен годишен технически преглед на 09.06.2026г. в гр.Белене, заплащане на данъка за автомобила на 13.05.2026г., сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 14.05.2026г.

Излага аргумент, че от посоченото следва извод, че наследниците на Л.К. – собственици на автомобила, не са имали намерението да изгубят регистрацията като част от приетото наследство на Л.К.а, а са желали автомобила да бъде пълноценно ползван по предназначение. Счита, че от изложеното следва, че жалбоподателят К. П., както и никой от наследниците – собственици на автомобила не е имал знание, че същият е дерегистриран, поради което е забранено управлението му. Излага аргументи, че нормата на чл.143, ал.15 ЗДвП е сравнително нова и не се познава от гражданите. Като допълнителни аргументи сочи, че в АУАН и НП е посочена дата, на която се счита, че автомобила е дерегистриран, а не конкретна дата, когато е извършено правно-техническото действие.

Изложени са съображения, че НП не съдържа необходимите задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.6, т.9 и т.11 от ЗАНН. Твърди вътрешно противоречие в мотивите на НП относно извършването на деянието при форма на вината непредпазливост. Твърди, че посочените процесуални нарушения са накърнили правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на НП. Изложени са аргументи за нарушение на материалния закон поради неприлагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН – маловажен случай на административно нарушение, при което да не бъде налагано административно наказание, а нарушителят да бъде предупреден, че ще бъде наказан при последващо нарушение. На следващо място излага съображения, че наказанието, предвидено в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е във фиксиран размер, което не позволява на АНО и съда да индивидуализира наказанието спрямо тежестта на конкретното нарушение и смекчаващите отговорността обстоятелства. Навежда довод за нарушение на принципа на пропорционалност в правото на ЕС. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен изразява писмено становище за нейната неоснователност и недоказаност и моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.

2

В съдебно заседание жалбоподателят К. П. П. се явява лично и с адв.Ж.

Н. – ПлАК. Жалбоподателят поддържа жалбата и дава обяснения относно вмененото му нарушение.

Защитникът поддържа изложените в жалбата доводи. Излага аргументи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено, че нито жалбоподателят, нито наследниците на починалия собственик на автомобила са знаели за извършената дерегистрация на автомобила. Посочва за установено от приобщените доказателства, че регистрацията е служебно прекратена в извънработно време – 21:05 часа, като липсва какъвто и да било писмен акт за извършване на самото дерегистриране. Моли наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените от него разноски.

Ответникът по жалбата Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Лек автомобил *** с рег. табели №*** бил собственост на Л.П.К., ЕГН:**********. Същият починал на ***г., като собствеността върху моторното превозно средство преминала по силата на наследственото правоприемство върху неговите наследници Т.Е.К. – съпруга, Е.Л.К. – дъщеря и М.Л. П.а – дъщеря.

На 14.05.2026г. за автомобила била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, на 09.06.2026г. автомобилът преминал годишен технически преглед, от наследниците бил заплатен дължимият данък за превозното средство. Автомобилът бил предоставен за ползване на жалбоподателя К. П. П. – син на наследодателя на починалия собственик М.Л. П.а.

Наследниците на починалия собственик не изпълнили задължението си по ЗДвП в шестмесечен срок от настъпване на смъртта му да заявят промяна в 3 данните за собственика.

На 15.06.2026г. регистрацията на автомобила била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

На 19.06.2026г., около 22,44ч., жалбоподателят К. П. П. управлявал процесния лек автомобил *** с рег. табели №***, в с.Бяла вода, по ул.“България“ до №62, в посока с.Деков.

Автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Б. П. Б. и С. Е. Н. – полицейски служители при РУ Белене, които изпълнявали служебните си задължения съгласно изготвен и утвърден план-график. В хода на проверката, след извършена справка с РСОД, както и допълнителна такава с ОДЧ РУ Левски, било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Свидетелят Б. П. Б. съставил на жалбоподателя АУАН GA №4933615/19.06.2026г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, който бил предявен и подписан от П.. Иззети били рег. табели на автомобила, СРПМС.

Съставена била заповед за прилагане на принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По случая била образувана преписка №4887/2026г. по описа на РППлевен. С постановление на прокурор от 07.07.2026г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство поради липса на осъществен от субективна страна състав на престъпление по чл.345, ал.2 НК. Преписката била изпратена на РУ-Белене за преценка осъществено ли е административно нарушение.

На 15.07.2026г. ВПД Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен издал обжалваното Наказателно постановление №26-0241-000053/15.07.2026г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Б. П. Б., С. Е. Н., М.Л. П.а, И.Л.Л., обясненията на жалбоподателя 4

К. П. П.; писмени доказателства – удостоверение за наследници на Л.П.К., справка по история на регистрация на МПС, Удостоверение за техническа изправност на ППС, Застрахователна полица, квитанция за заплатен местен данък, АУАН GA №4933615/19.06.2026г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№GPAM-2606863/19.06.2026г.,

Постановление на прокурор при РП-Плевен от 07.07.2026г за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка №4887/2026г. по описа на

РП-Плевен,

Наказателно постановление

№26-0241000053/15.07.2026г., справка за нарушител/водач, документи за назначаване, извършена и отчетна дейност за 19.06.2026г. на ППД в състав Б. П. Б. и С. Е.

Н..

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Б. П. Б. и С. Е. Н., като еднопосочни, безпротиворечиви, изхождащи от незаинтересовани от изхода на делото лица. Даде се вяра и на показанията на свидетелите М.Л. П.а, И.Л.Л., въпреки възможната му заинтересованост от изхода на делото, като майка и близка на жалбоподателя. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, неопровергани от останалия доказателствен материал, а подкрепени от него, поради което съдът прие, че са добросъвестно дадени.

Обясненията на жалбоподателя бяха кредитирани като годни гласни доказателствени средства, тъй като не са опровергани от събраните по делото доказателства, а се подкрепят от тях.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, както и частни документи, неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от закона писмена форма от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на отказ на прокурор за образуване на наказателно производство. Съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Налице е надлежно описание на нарушението, включващо всички елементи от фактическия му състав.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се 5 установява извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна.

От гласните и писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят К. П. П. е управлявал МПС, което към процесната дата – 19.06.2026г., е било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 15.06.2026г. С оглед на така установеното, от обективна страна жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на чл.140 от ЗДвП, тъй като е управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред.

От субективна страна обаче се установява, че деянието не е извършено виновно.

Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда служебно отбелязване в автоматизираната информационна система на прекратената регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Процедурата по прекратяване на регистрация на МПС в тази хипотеза е предвидена в чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни , като и в наредбата не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство.

Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят не е собственик на процесния лек автомобил – същият е бил собственост на починалия му дядо и му е бил предоставен за ползване от св. М.Л. П.а – наследник на починалия собственик и майка на жалбоподателя. Установява се, че наследниците на починалия собственик на автомобила са пропуснали да изпълнят задължението си в шестмесечен срок от смъртта на наследодателя им да заявят промяна в данните за собствеността на автомобила, което е довело до служебно прекратяване на регистрацията.