Решение № 256 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

А. Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. МойК. като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002901784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С Определение № 183/21.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 236/30.04.2025 г. по в.т.д. № 949/2024 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 1054/22.07.2024 г. по т.д. № 1568/2023 г. на СГС са отхвърлени исковете на „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу солидарните длъжници Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД по чл. 105, ал. 1 ЗЗК и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползата, пропусната от ищеца в причинна връзка с извършени от ответниците нарушения на правилата на конкуренцията, в размер от 664 350,38 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, и на обезщетение за забава за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г. в размер от 210 052,46 лв.

Навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че: въззивният съд, макар да е признал установителното действие на влязлото в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно обективните признаци на процесните деяния, не се е съобразил с него, а се е произнесъл по преклудирани защитни възражения на ответниците, при това позовавайки се на несъбрани техни доказателства и без да даде възможност за провеждане на насрещно доказване; в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички релевантни доказателства и доводи и не му е указал възможността да предприеме действия по посочване на доказателства поради непълнота или неточност на доклада; необосновано е приел за доказано допринасяне от касатора чрез бездействие и то - имащо за последица пълно отпадане на отговорността на делинквентите; в противоречие със заявените в исковата молба твърдения е намерил за релевантна стойността на намалението на общата печалба, реализирана от 1 касатора след извършване на нарушенията, вместо да съобрази единствено печалбата на ответното дружество от продажба на получените от конкретния доставчик стоки; в нарушение на материалния закон е обвързал началото на давността за главното вземане не с момента на преустановяване на продължавания деликт и откриване на дееца, а с момента, в който увреденият при полагане на дължима грижа би могъл да узнае за противоправните действия на своя служител.

Ответниците Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД заявяват, че: установеното от КЗК нарушение на Б. е свързано само с избора на фирма на учреденото от него дружество, което само по себе си не е годно да породи вредни последици; нарушенията по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 КЗ също не са резултатни и поради това мотивите към решението на КЗК и потвърждаващите го съдебни актове не са задължителни за гражданския съд относно вида и момента на настъпване на вредите и причинната им връзка с деянията; фактическите изводи на административния орган за сключените с чуждестранния доставчик сделки не касаят елемент от състава на нарушенията, нито пък съдържат съображения за увреждащия им характер. За правилни намират изводите за допринасяне от касатора с бездействието на своя управител, за недоказаност, че касаторът е пропуснал ползи в причинна връзка с установените от КЗК нарушения, и за изтекла погасителна давност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД при условията на солидарност осъдителни искове за сумата от 664 350,38 лв. – обезщетение за ползата, която ищецът е пропуснал да реализира в периода 2016 г. – 2019 г. в причинна връзка с нарушения на правилата на конкуренцията, за които ответниците отговарят, и за сумата от 210 052,46 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г.

За да уважи изцяло исковете, първоинстанционният съд е счел за доказани всички елементи от фактическия състав на конкурентния деликт.

Противоправните действия на двамата ответници са установени при зачитане на решение на КЗК, с което е признато извършване от страна на „Сън хорайзън 44“ ЕООД (с предишна фирма „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“) на нарушения по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК, а от страна на Б. – на нарушение по чл.

2, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 29 ЗЗК. Позовавайки се на мотивите на административния акт, съдът е заключил, че в периода 02.12.2015 г. – 2019 г. дружеството-ответник, учредено и управлявано от Б., е осъществило имитация на фирма и марка, използвайки по този начин усилията на ищеца по налагане на наименованието и логото „Сателит“ при търговията с фолио, за да улесни собствената си търговска дейност на същия пазар; от своя страна Б., заемал до 26.11.2018 г. трудова длъжност „изпълнителен директор“ при ищеца, е използвал информацията си за съконтрахенти на ищеца и е създал у тях невярна представа за връзка между двете дружества; на 29.12.2015 г., действайки от името на ищеца, Б. е поискал разделяне на вече направена на производителя „К-Лами Ко.“ ЛТД (и досегашен доставчик на ищеца) поръчка и доставяне на по-голямата част от стоката по нея на ответното дружество; всички следващи доставки от същия производител в процесния период са получени само от „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД, като 2 доставчикът „К-Лами Ко.“ ЛТД ги е изпълнявал със субективната увереност, че търгува с ищеца, но по указания на Б. фактурира сделките с посочените от последния фирмени данни. Със счетоводно заключение първоинстанционният съд е установил още, че така полученото фолио „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“ („Сън хорайзън 44“) ЕООД е препродало на досегашния клиент на ищеца „КАПЕЛЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на по-висока от доставната цена.

От гореизложените факти съдът е заключил, че ищецът би могъл да си набави същите стоки, да ги препродаде и да генерира печалба (защото производителят е имал възможност да ги достави и е имало пазарно търсене), но тази негова възможност е била противоправно осуетена от ответниците в резултат от извършване на установените от КЗК нарушения. Позовавайки се на данните от експертизата относно нетната печалба, реализирана от ответното дружество чрез препродажба на полученото в периода 2016 г. – 2019 г. фолио, съдът е стигнал до извод за наличие на предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците до размера на търсените главница и лихва. Възражението за допринасяне от увреденото лице, обосновано с бездействие на управителя на ищеца да предприеме действия срещу недобросъвестното поведение, е счетено за неоснователно поради липса на противоправност. Отхвърлено е и възражението за погасяване на вземането за главница по давност, тъй като според съда давностният срок е започнал да тече от признанатото узнаване от ищеца за противоправните действия през октомври 2018 г. (при недоказан по-ранен момент) и течението му е било спряно с предявяване на иска.

Въззивният съд е споделил правния извод, че не могат да бъдат преразглеждани фактите относно нарушенията и нарушителите, установени с влязлото в сила решение на КЗК. В отлика от първоинстанционния обаче е изложил следните доводи: макар и след прекаран мозъчен инсулт, управителят на ищеца е могъл да упражни контрол върху дружествените дела (защото в същия период е съставял документи, касаещи други свързани с него дружества) и бездействието му е прекъснало причинната връзка между евентуална вреда и противоправното поведение на ответниците; Б. не е бил снабден с правомощия да ръководи дейността на дружеството-ищец, а единствено е комуникирал с съконтрахентите му; не е доказана сигурната възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, тъй като липсват твърдения и доказателства относно печалбата, реализирана от ищеца до началото на вредоносните действия, и печалбата след извършването им; печалбата на ответното дружество не може да се третира като пропусната от ищеца полза, нито има доказателства каква би била стойността на последната; за вземанията е изтекла погасителната давност, защото при полагане на дължимата грижа управителят на ищеца е могъл да установи нарушенията „навреме“. При тези съображения първоинстанционният акт е отменен, а исковете - отхвърлени.

По основанието за касационно обжжалване:

Обжалването е допуснато по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК във връзка с възприетото от въззивния съд по възражението за давност. Това е дало основание на ответниците да поддържат, че настоящата инстанция има правомощие да приеме нещо различно по спора единствено по въпроса за давността, но не може да ревизира въззивното решение по останалите факти, незасегнати от очевидната неправилност, каквито са пропускането от ищеца да реализира полза в причинност с извършените от ответниците процесни 3 деяния. Подобно съждение е невярно, защото не държи сметка за разграничението между касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Първите са пороци на съдебното решение, които ограничават касационния контрол съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК – съдът може да ревизира правилността на обжалвания акт само ако констатира наведен от касатора порок или при служебно установено нарушение на императивна материална норма (т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). От своя страна, основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не касаят произнасянето на съда по същество, а само достъпа до касационен контрол. След като последният бъде допуснат, осъществяването му е ограничено единствено от пороците, „посочени в жалбата“ съгласно чл. 290, ал. 2 вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 вр. чл. 281, т. 3 ГПК, но не и от основанията, обосновали обжалването по същество и посочени в изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Константна практика в обратен смисъл (както поддържат ответниците) не е налице, напротив – горепосоченият извод косвено може да се изведе от актове по допускане на касационен контрол, в които съдът свежда преценката си до едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК или до един от поставените въпроси, а за останалите отлага произнасянето за фазата по същество (напр. Определение № 3059/31.10.2025 г. по к.т.д. № 1307/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Поради изложеното настоящият състав дължи да се произнесе по правилността на въззивното решение съобразно всички наведени касационни доводи по чл. 281, т. 3 ГПК (изложени по-горе от името на касатора).

Доколкото възражението за погасителна давност е правопогасяващо, правилността на произнасянето по него следва да се прецени след разглеждане на касационните оплаквания относно правопораждащите факти.

По правилността на решението:

Между първото твърдяно противоправно деяние и последното такова е налице изменение на закона, уреждащ фактическия състав на главното вземане за обезщетение – отменена е разпоредбата на чл. 104 ЗЗК и са създадени новите разпоредби на Глава ХV, ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 07.01.2018 г. Това налага преди всичко да бъде определен приложимият закон (правна квалификация). Според поддържаните в исковата молба фактически твърдения се касае за конкурентен деликт, осъществен чрез няколко деяния в периода 2015 г. – 2019 г., свързани помежду си с обща субективна и сходна обективна страна (регистриране от физическото лице-ответник на дружество с имитираща фирма и използване от дружеството-ответник на имитиращите знаци – фирма и лого, при извършване на заявки към производител за доставка на ламиниращо фолио). Това отговаря на определението по § 1, т. 8 ДР ЗЗК за продължавано нарушение – когато две или повече деяния са извършени през непродължителни периоди от време при една и съща фактическа обстановка, така щото последващите се явяват продължение на предшестващите. Тук следва да се отбележи, че критерий за дефиниране на времевия интервал между деянията като „непродължителен“ е не само изминалото време, но и специфичната обстановка, при която те са осъществени. В случая от доказателствата (процесните фактури, изчерпващи всички заявки към същия доставчик за целия процесен период, и писмото на доставчика от 05.06.2019 г., в което той потвърждава ангажимент за „годишни“ доставки) може да се заключи, че интервал от около една година за специфичната област на търговия с ламиниращо фолио удовлетворява 4 критерия за обединяване на деянията в едно продължавано нарушение.