Решение № 528 от 02.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. П., 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К.АН.ИВ. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720101524 по описа за 2025 година

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба вх.№ 9364/17.04.2025г., подадена от М. М. Р. срещу С. М.

Р., уточнена с молба вх.№ 9942/28.04.2025г., с която е поискано да бъде издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН.

В молбата се твърди, че ответникът е брат на молителя, с когото живеят заедно.

Излага се, че до средата на м. февруари 2025 г. отношенията им били нормални, след което ответникът започнал безпричинно и системно да го бие и гони от къщата.

Твърди се, че в периода между 18-ти февруари и 10-ти април 2025 г. ответникът безпричинно и системно упражнявал върху молителя физическо, икономическо, психическо и морално насилие — чрез тежки побои и заплахи с пребиване, пет пъти го изгонил от дома, а именно на 18.02.2025 г, на 09.03.2025 г., на 18.03.2025 г. , на 01.04.2025 г. и на 10.04.2025 г. от когато е на улицата.

В съдебно заседание молителят, чрез адв. П. заявява, че поддържа молбата само досежно предприетата заповед за незабавна защита, която да бъде потвърдена в някакъв разумен към минимален срок, с оглед избягване обтягането взаимоотношенията между страните, като не поддържа другите мерки, заявени с молбата.

Ответникът С. М. Р. не оспорва изложеното в молбата, като заявява, че брат му системно злоупотребява с алкохола. Ответникът ходи на работа, а не може да накара брат си да легне. Посочва, че е гледал брат си дори със счупени крака, а той още малко и къщата ще му вземе, за да я изпие.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните фактически и правни изводи:

1

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".

По допустимостта на молбата:

Не се спори, че молителят М. М. Р. и ответникът С. М. Р., попадат в хипотезите на чл.3, т.9 ЗЗДН.

В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от процесуално легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице, което молителят твърди да е негов брат, предвид което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3 ЗЗДН, т. е. молбата е подадена срещу лице, процесуално легитимирано да отговаря по нея.

Описаните в молбата актове на 18.02.2025 г, на 09.03.2025 г., на 18.03.2025 г. , на 01.04.2025 г. и на 10.04.2025 г., представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо, емоционално и физическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, предвид изложеното съдът намира последната за допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство" - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същия.

По делото са приети още Справка за съдимост по отношение на С. М. Р., от която се установява, че същият е не осъждан; Справка от МБАЛ „***“, от която е видно, че страните не се водят на отчет; Справки за родствени връзки между страните Други годни доказателства по делото не са представени.

Предвид всичко гореизложеното и анализа на доказателства съдът намира молбата за защита за основателна.

В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят е описал твърдените актове на домашно насилие, осъществени от ответника спрямо него на 18.02.2025 г, на 09.03.2025 г., на 18.03.2025 г. , на 01.04.2025 г. и на 10.04.2025 г., която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за неистинност и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, съдът цени като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството доказателства.

Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява по делото, че ответникът С. М. Р. е осъществил описаните актове на домашно насилие 2 спрямо молителят М. М. Р. на посочените дати, изразяващи се в психическо, икономическо и физическо насилие.

С оглед изложеното и предвид становищата на страните, съдът счита, че спрямо ответника, следва да бъде приложена единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която в конкретния случай да бъде дадена защита на пострадалото лице. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - П. дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лева.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за защита.

Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - П.

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита от домашно насилие в полза на М. М. Р. с ЕГН:

**********, с адрес: гр.П., ул. ****, срещу С. М. Р. с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. ****, като:

ЗАДЪЛЖАВА С. М. Р. ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М. М. Р. ЕГН: **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителя М. М. Р. ЕГН: **********, съобразно постановената мярка, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА С. М. Р. ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт сметка на Районен съд – П. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН сумата 25,00 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните и на полицейските управления по настоящия и постоянен адрес на страните.

РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на НЕЗАБАВНО изпълнение /чл.20 ЗЗДН/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в седемдневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено, а именно от 02.06.2025 г.

/чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3