Определение № 1286 от 22.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 22.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Частно наказателно дело № 20221110203581 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 1 НПК.

Настоящето НЧД № 3581/2022 г., по описа на СРС, е образувано в СРС на 21.03.2022 г., по жалба чрез СРП до СРС, от М. Ж. EГН **********, чрез упълномощения адв.П. Д. /в договора за правна защита и съдействие и в пълномощното не е вписано за кое наказателно производство е/, заведена деловодно в СРП на 15.03.2022 г. по пр.пр. №18200/2019 г., по описа на СРП, срещу постановление на СРП „от 01.04.2021 г. за прекратяване на досъдебно производство по пр.пр. №18200/2019 г.“.

С обжалваното постановление на СРП от 01.04.2021 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 02.04.2021 г./ е прекратено, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК, досъдебно наказателно производство №960/2019 г., по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №18200/2019 г., по описа на СРП, а именно поради това, че независимо, че като свидетел К. А. Ц. съзнателно е потвърдил неистина при разпита му по досъдебно производство №1814/2016 г., по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №28565/2016 г., по описа на СРП, и по НОХД №16933/2017 г., по описа на СРС-НО-5 състав, твърдейки, че при предаване на инкриминираната парична сума от 15 000 лева от А. Д. на М. Ж., е присъствала Е. Ж., което последната като свидетел е отрекла при проведените й разпити, доколкото така заявеното от Ц. не възпроизвежда факти, стоящи в предмета на доказване, а съдържа факти, стоящи извън предмета на доказване по конкретното наказателно дело, поради което, макар 1 и невярно, обективно не засяга обществените отношения, свързани с правораздаването и респективно не е съставомерно от обективна страна за престъпление по чл.290 от НК.

Цитираното досъдебно производство №960/2019 г., по описа на 04 РУСДВР, пр.пр. №18200/2019 г., по описа на СРП, е образувано с постановление на СРП от 09.05.2019 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 13.05.2019 г./ за престъпление по чл.290,ал.1 от НК – за това, че в гр.София, в сградата на Софийски районен съд, пред 5 състав на СРС-НО, по НОХД №16933/2017 г., по описа на същия съдебен състав, устно съзнателно е потвърдена неистина. Досъдебното производство е водено без привличане на лице, в качеството на обвиняем по него.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното постановление на СРП като незаконосъобразно, неоснователно и необосновано, тъй като с депозиране на показанията си „в посочения вид и съдържание, свидетелят К. Ц. е засегнал нормалното функциониране на правосъдната дейност по конкретното дело….и е довел до погрешна насока на воденото разследване, във връзка с което подсъдимият

М. Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем в един продължителен период от време…От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл…Свидетелят К. Ц.…е извършил фактическия състав на престъплението лъжесвидетелстване“.

Към жалбата е приложено копие на Решение №263/15.03.2019 г. на СГС-НО-14 въззивен състав по ВНОХД №5699/2018 г., потвърждаващо присъда от 16.10.2018 г. по НОХД №16933/2017 г., по описа на СРС-НО-5 състав, с която подсъдимият М. Ж. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

Според приложеното по делото известие за доставяне, М. Ж. е получил екземпляр от обжалваното постановление на 10.03.2022 г., а жалбата срещу същото е заведена деловодно в СРП на 15.03.2022 г., от което се установява, че тя е подадена в законовопосочения 7-дневен срок.

От друга страна обаче, разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК изчерпателно изброява кои са надлежно легитимираните лица да обжалват постановления на прокурора, с които се прекратява наказателното производство, а именно – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. В чл.74,ал.1 от НПК /и чл.76 от 2

НПК/ е посочено кое лице има качеството на пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. С конкретното посочване законодателят е въвел фигурата на пострадал от престъплението в наказателното производство. Като изискване едно лице да придобие качеството на пострадал, законът е въвел условието за него реално да са настъпили вредни последици от престъплението. Законодателят използва терминът “пострадал” само за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител по дела от общ характер, респективно като частен тъжител по дела от частен характер и единствено с оглед предоставяне на възможност чрез достъп до съд това лице да обезпечи онези свои интереси, които би реализирало, ако впоследствие встъпи в производството в процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпление от НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес. Конкретно пострадал от едно престъпление има само при такова деяние, за което в признаците на неговия състав са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият може да се конституира като страна в процеса – като частен обвинител и/или граждански ищец.

Престъплението по чл.290,ал.1 от НК /лъжесвидетелстване/ е в Раздел ІІІ /Престъпления против правосъдието/ на Глава осма /Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции/ от Особената част на НК. Престъпленията против правосъдието засягат съдебната власт в Р. България. Подродов обект на тези престъпления са правосъдната дейност и авторитетът на правосъдните органи /органите на съдебната власт/. Лъжесвидетелстването е посегателство, което възпрепятства вземането на правилни решения от органите на съдебната власт. То е престъплението на формално извършване, засягащо или увреждащо обществени отношения, свързани с правосъдието. Субект на престъплението може да бъде единствено лице, определено от разследващия орган като свидетел /който не дава верни показания/. Изпълнителното деяние на лъжесвидетелството може да се осъществи в две форми: потвърждаване на 3 неистината /да казва неща, които не са съществували или станали в действителност/ и затаяване на истината /да скрие истината, като не съобщи за нещо, което е съществувало или станало в действителност, а вместо това да твърди, че то не му е известно, не си спомня и пр./. Във всички случаи свидетелят дава показания и лъже /заблуждава/ разследващия орган на съдебната власт, който провежда разпита и същият научава за неверните твърдения, без да е нужно той да им повярва. От субективна страна формата на вината е умисъл.

Предвид горепосоченото и формално законът не определя конкретно лице, в т.ч. и жалбоподателят по настоящето НЧД, като пострадал от престъплението по чл.290,ал.1 НК.

С оглед специфичния обект на престъпленията против правосъдието, които не съдържат от обективна страна съставомерни конкретни вредни последици, относими към определено лице, предвид, че формално законът не определя конкретно лице като пострадал от престъпление по чл.290,ал.1 НК, по смисъла на НПК /чл.76 и чл.84/, следва да се приеме, че пострадал от такова престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице, в т.ч. и жалбоподателят по това дело /независимо, че могат да настъпят някакви съпътстващи вреди в правната сфера на такова лице, които обаче не биха били пряк и непосредствен резултат от престъплението по чл.290,ал.1 от НК/. Липсата на съставомерни вреди при престъпленията на формално извършване, т.е. и при престъплението по чл.290,ал.1 от НК, и изобщо всички престъпления против правосъдието, с които се засягат обществени отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздаването, не означава, че няма причинени вреди, но тези престъпленията предпоставят увреждане или застрашаване на по-широк кръг обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец.

Следователно, доколкото съгласно разпоредбите на чл.84 и 76 от НПК като граждански ищец и като частен обвинител в наказателния процес може да се конституира единствено пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението, то при съобразяване на правната теория и трайно установената съдебна практика, съгласно които при 4 престъпленията против правосъдието няма пострадало от деянието лице, жалбоподателят - лично или чрез свой пълномощник, в т.ч. и чрез негов упълномощен адвокат, не е лице, което да осъществява признаците, предвидени в чл.74 от НПК за пострадал, т.е. да осъществява това качество, защото производството по чл.290,ал.1 от НК е за престъпление, което не съдържа от обективната страна в състава си съставомерни вредни последици, относими към конкретен субект, които да го легитимират като пострадал от деянието, поради което и в конкретния случай М. Ж. не е легитимиран като пострадал от посоченото престъпление, включително и да участва като граждански ищец и/или частен обвинител, ако такова производство за такова престъпление от общ характер би стигнало до съдебна фаза на наказателно преследване. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е оправомощен, по смисъла на НПК, да иска да бъде ревизирано постановлението на СРП и респективно не разполага с правната възможност да обжалва постановлението на СРП пред съда и да поддържа висящността на производството, той не е легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство, тъй като не е от лицата, посочените в разпоредбата на чл.243,ал.4 НПК лица, защото не притежава качеството ”пострадал” от престъплението. Този съдебен състав счита, че с оглед формалната липса на пострадал от престъпление по чл.290,ал.1 от НК и съответно – формалната липса на качеството на пострадал на М. Ж. от такова престъпление, за каквото е било образувано и водено наказателното производство от СРП, поради което и непритежаващ самостоятелни права в процеса като пострадал, чисто формално, за същия не може да се приеме, че е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и тази подадена жалба следва, че е процесуално недопустима съгласно чл.243,ал.4 от НПК.

За да разгледа по същество жалбата – дали тя е основателна или не, съдът трябва преди това да установи, освен, че тя е подадена в посочения в закона 7-дневен срок от получаване на преписа на атакуваното постановление, и че е подадена и от процесуално активно легитимирано лице, което, с оглед изложеното по-горе, в конкретния случай не е налице.

При тези обстоятелства и доколкото подадената жалба е недопустима , същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство следва д а бъде прекратено, без съдът да се произнася по съществото, по

5 обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление на СРП, като следва да се отбележи, че с тази процесна жалба не са направени конкретни искания.

В контекста на изложеното по-горе, прокурорът при СРП, прекратявайки наказателното производство за посоченото престъпление, е действал съответно на автономната за прокурорската институция функция, визирана и в разпоредбата на чл. 127,т.1 от КРБ.

Същевременно и независимо от изложеното до тук, за да се прецени основателността на жалбата срещу постановлението на СРП, с което досъдебното наказателно производство е прекратено, в т.ч. и дали то е „незаконосъобразно, неоснователно и необосновано“, когато постановлението не подлежи на съдебен контрол, лицата, които считат, че са засегнати правата им и/или които считат, че имат съответен правен интерес, имат необходимата процесуално-правна възможност за защита по реда на чл.200,изр.2 от НПК, защото, принципно, такова постановление, като правен акт може да бъде проверено за законосъобразност, обоснованост и правилност от погорестоящата прокуратура, както предвижда и НПК, т.е. няма хипотези на необжалваемост на такива актове.

Разпечатката съдържа 24 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abf81f47-35fe-491b-959a-3a0b1ef59c68