Решение № 69 от 08.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20241100511695 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Д. А. срещу действие на ЧСИ С.П. по изпълнително дело № 20249210400910, изразяващо се в налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот, а именно: апартамент № 5 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Жалбоподателят счита, че действието по налагане на възбрана върху горепосочения имот е незаконосъобразно и следва да се отмени. Твърди, че на 12.09.2024 г. от удостоверение за вещни тежести научил, че върху имота има наложена възбрана, вписана на дата 04.09.2024 г., въз основа на Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20249210400910 по описа на ЧСИ С.П., със страни: взискател „Ф.И.“ ЕООД и длъжник В. Л. Д.. Посочва, че с молба от 13.09.2024 г. уведомил съдебния изпълнител, че той е собственик на имота и поискал незабавно да бъде вдигната и заличена възбраната.

Твърди, че към датата на налагане на възбраната владее имота и се явява негов единствен собственик. Сочи, че придобил имота на 09.08.2024 г. въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 15, том VII, общ регистър № 9436, н.д. № 1086 от 2024 г. на нотариус И.Н.. Посочва, че според служители на кантората на съдебния изпълнител лицето В. Л. Д. бил станал собственик на 3/4 ид.ч. от имота през 2019 г. Жалбоподателят твърди, че през 1980 г. с нотариален акт прадядо му И.Д.Й. и прабаба му В.Х.Й. прехвърлили собствеността на имота срещу задължение за издръжка и гледане на баба му Н.И.Н. и дядо му Е.Й.Н.. През 2000 г. прадядо му И.Д.Й. и прабаба му В.Х.Й. вписали искова молба за разваляне на договора за издръжка и гледане. Било постановено съдебно решение, с което договорът бил развален и собствеността останала у прабаба му и прадядо 1 му. Прадядо му И.Д.Й. починал през 2011 г., а прабаба му В.Й. починала на 07.02.2019 г. и доколкото баба му Н.И.Н. се отказала от наследството на майка си през 2019 г., то наследството на прабаба му било получено от длъжника по изпълнителното дело – В. Л. Д., който се явявал наследник по право на заместване от 3-ти ред /син на брата на прабаба му/.

Посочва, че дори развалянето на договора за издръжка и гледане да се е осъществило, не може да засегне правата му на собственик по дарение на имота, защото решението, по което исковата молба е била вписана, не е отбелязано в шестмесечния срок и действието на вписването на исковата молба е отпаднало с обратна сила, т.е. все едно, че исковата молба не е била вписана. За сметка на това, нотариалният акт за дарение, по силата на който придобил собствеността, е вписан в имотния регистър на датата на сключването му – 09.08.2024 г. и има приоритет пред невписано съдебно решение, както и исковата молба, на която действието на вписването е отпаднало преди повече от 20 години.

Взискателят „Ф.И.“ ЕООД счита жалбата за процесуално недопустима и неоснователна. Посочва, че приобретателят на имота Н.Н. е прехвърлила недвижим имот след влизане в сила на съдебното решение по конститутивен иск, след като са отпаднали с обратна сила нейните права по отношение на недвижимия имот, поради което третото за изпълнителното дело лице Н. Д. А. не е станал собственик. Твърди, че друг порочен момент при изповядване на сделката е, че прехвърлителят Н.И.Н. не е представила доказателства на нотариуса за направения от нея отказ от наследството на майка й В.Х.Й., вписан в особената книга на съда по реда на чл. 49 и сл. от ЗН с № 1257/02.08.2019 г., поради което той не е знаел, че процесните три четвърти идеални части никога не са ставали собственост на прехвърлителката, след разваляне на договора за издръжка и гледане. Посочва, че както третото лице, така и нотариус И.Н. са били недобросъвестни при сделката за дарение на процесния имот, която е изцяло порочна. Предвид изложеното иска да се остави жалбата без уважение.

В изложените мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.П. счита подадената жалба за недопустима и неоснователна. Поддържа, че процесната възбрана е наложена законосъобразно. Посочва, че при налагане на възбраната съдебният изпълнител няма задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбите пороци и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20249210400910 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на „Ф.И.“ ЕООД срещу наследниците на В.Х.Й.. При съобразяване направения отказ от прекия наследник на В.Х.Й. – Н.И.Н., като длъжник по изпълнението е конституиран В. Л.

Д..

Установява се, че с молбата за образуване на делото взискателят е поискал налагане на възбрана на притежаваните от В.Х.Й. недвижими имоти, в това число на притежавания от нея недвижим имот апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

С Постановление от 29.08.2024 г. е наложена възбрана върху 3/4 ид.ч. от горепосочения недвижим имот, която е вписана на 04.09.2024 г. в Службата по вписванията, гр. София.

С молба от 13.09.2024 г. третото лице Н. Д. А. е поискало да се заличи вписаната възбрана, като е твърдял, че е собственик на недвижимия имот.

С разпореждане от 25.09.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да заличи вписаната на 04.09.2024 г. възбрана.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 15, том VII, общ регистър № 9436, н.д. № 1086 от 2024 г. на нотариус И.Н., с който И.Е. А.а и Н.И.Н. даряват на Н. Д. А., син на първия дарител и внук на втория дарител, горепосочения недвижим 2 имот: апартамент № 5 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к.

****.

Видно е от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, че И.Е. А.а е майка на Н.

Д. А.. Майка на И.Е. А.а е Н.И.Н., а баща й е Е.Й.Н..

Установява се, че Е.Й.Н. е починал на 17.10.2021 г. и е оставил наследник по закон И.Е. А.а – дъщеря.

Представен е договор за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 92, том XVI, дело № 25.08/1980 г., с който В.Х.Й. и И.Д.Й. прехвърлят процесния недвижим имот на Н.И.Н. /тяхна дъщеря/ и Е.Й.Н..

Установява се, че през 2000 г. е предявена искова молба от В.Х.Й. и И.Д.Й. срещу Н.И.Н. и Е.Й.Н. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане.

Исковата молба е била вписана в Служба по вписванията на 02.05.2000 г. С решение от 05.03.2021 г. по гр.д. № 4202/2000 г. на СРС, влязло в сила на 11.02.2002 г., договорът е развален. Няма данни решението да е отбелязано в Службата по вписванията.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното дело е заведено от взискателя „Ф.И.“ ЕООД срещу наследниците на В.Х.Й., като с молбата е поискано налагане на възбрана на притежаваните от длъжника недвижими имоти, включително и процесния такъв.

С Постановление от 29.08.2024 г. е наложена възбрана върху 3/4 ид.ч. от горепосочения недвижим имот, която е вписана на 04.09.2024 г. в Службата по вписванията, гр. София.

Третото лице, подало жалбата Н. Д. А. твърди, че е едноличен собственик на имота, придобит чрез дарение на 09.08.2024 г.

Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва насочването на изпълнението чрез опис, възбрана и насрочване на публична продан срещу имот, който се владее от това трето лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК, т. 4, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

От извършената служебна справка за вписаните в регистъра адреси на жалбоподателя е видно, че считано от 07.04.2016 г. в НБД като постоянен и настоящ адрес на Н. Д. А. е посочен гр. София, ж.к. ****, ап. 5. Следователно към датата на налагане на възбраната, вписана на 04.09.2024 г. лицето е регистирано на адреса и при липса на други данни следва да се приеме, че владее имота. Не са ангажирани също така доказателства, че третото лице е научило за наложената възбрана на дата, различна от посочената в жалбата, поради което твърденията на взискателя, че не е спазен преклузивният срок по чл. 436, ал. 1 са недоказани.

С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице което има право и интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, предвид следното:

1/ На първо място, настоящият съдебен състав счита, че възбраната е наложена 3 законосъобразно, тъй като е поискана като способ за обезпечаване на изпълнението с молбата за образуване на изпълнителното дело, към който момент съдебният изпълнител не е длъжен да проверява чия собственост е имотът.

Съгласно чл. 449, ал. 2 ГПК, когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот. Възбрана се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на длъжника /чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията/. Към момента на изпращане на писмото за вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът е собственик на имота. Задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител при описа на имота. В чл. 483 ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на свидетели.

Предвид изложеното, съдът намира, че при налагане на възбраната, чиято цел е да обезпечи изпълнението върху имота за събиране вземането на взискателя, съдебният изпълнител няма задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника, като такава следва да извърши при пристъпване към опис на възбранения имот.

Следователно обжалваното действие на ЧСИ С.П. по изпълнително дело № 20249210400910, изразяващо се в налагане на възбрана върху претендирания за собствен от третото лице Н.

Д. А. недвижим имот, а именно: апартамент № 5 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е законосъобразно извършено.

2/ На второ място, въпреки че жалбоподателят Н. А. се легитимира с акт за дарение от 09.08.2024 г., който е преди вписване на процесната възбрана, то при наличните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният имот е собственост на третото лице.

Не се спори, а същото се установява и от представените доказателства, че с договор за гледане и издръжка през 1980 г. В.Х.Й. и И.Д.Й. са прехвърлили собствеността върху процесния имот на Н.И.Н. и Е.Й.Н.. Установява се, че с влязло в сила решение на 11.02.2002 г. е развален сключеният договор за издръжка и гледане, с който Е.Й. и В.Й. са прехвърлили на Н.Н. и Е.Н. процесният недвижим имот. Е.Й. е починал през 2011 г., като неговата 1/2 ид.ч. е наследена, както следва: 1/2 от В.Й. /съпруга/ и 1/2 от Н.Н. /дъщеря/. Ето защо В.Й. се легитимира като собственик на 3/4 ид.ч. На 07.02.2019 г. В.Й. е починала, като е оставила за свой наследник Н.Н.. Последната обаче е направила отказ от наследство, вписан по реда на чл. 49 и сл. ЗН.