Решение № 628 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20205300501966 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. С. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат Д. Т., против Решение № 302 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№2760 по описа за 2019г. на Районен съд- Асеновград, I гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от него против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР иск за заплащане на сумата от 1590,93 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени 224,081 ч. извънреден труд, получени в резултат на преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените часове нощен труд през периода 10.12.2016г. 10.12.2019г., както и сумата от 198,98 лв.- сбор от дължимата мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко вземане до 11.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.12.2019г. до окончателното й заплащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се уважат предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

1

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, чрез пълномощника й по делото юрисконсулт С. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ищецът А. С. И., ЕГН **********, иска постановяване на решение, с което ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР да бъде осъдена да му заплати сумата от

1590,93 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени 224,081 ч. извънреден труд, получени в резултат на преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените часове нощен труд през периода 10.12.2016г. - 10.12.2019г., както и сумата от 198,98 лв.- сбор от дължимата мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко вземане до 11.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.12.2019г.

2 до окончателното й заплащане. От фактическа страна по делото няма спор между страните, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответната дирекция, възникнало на основание Закона за МВР, както и че е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени. От заключението на приетата по делото пред въззивната инстанция съдебно- счетоводна експертиза се установява, че в периода 10.12.2016г. - 10.12.2019г. ищецът е положил общо 1567 часа нощен труд, който не е бил приравняван в дневен с коефициент 1,143, като на ищеца не е било заплащано възнаграждение за извънреден труд за допълнителните часове труд, получени в резултат на приравняването.

Ищецът твърди, че тъй като съгласно

КТ нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, то положеният от него нощен труд- от 22,00 ч. до 06,00ч., следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8 часа дневно, както е предвидено в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че в резултат на преизчисляването следва да се приеме, че е положил допълнително извънреден труд, който не му е бил заплатен от ответната главна дирекция с увеличение от 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР.

Тези доводи са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в редакцията й действала през процесния период работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 от същия закон работното време за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, действало през процесния период, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.7 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който 3 се заплаща с възнаграждение.

50 на сто увеличение върху основното месечно

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22, 00 и 6, 00 ч. с коефициент 1,143, равен на съотношението между нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР, преди изменението на закона, обнародвано в „Държавен вестник“, бр.60 от 2020г., е било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.

Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22,00 и 6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува като доразвитие на правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8часов работен ден за служителите на МВР, и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е.

4 че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал.2 от ЗМВР приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС служителите в МВР по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях, тъй като обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал.

3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираната наредба на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбата, издадени от министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.

Не следва да се приеме становището на въззивника, че приложимия 5 коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.

При това положение при сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени служители на МВР следва да се приложи изрично уредения в общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Допълнителен аргумент за този извод е и обстоятелството, че със ЗИД на ЗМВР, обнародван в „Държавен вестник“, бр.60 от 07.07.2020г., в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, а в разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗМВР е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Това нормативно изменение е указание за това, че до приемането му в закона не е била уредена нормалната продължителност на работното време на