Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 07.05.2024, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 250/2023
Вид
Решение № 44
Подписан
07.05.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 45 · Конституция на Република България
  • чл. 56 · Конституция на Република България
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Е., 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.а като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20234130100250 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – непозволено увреждане.

Постъпила е искова молба от В. Й. И. от гр. Е., чрез адв. В. Д., против М. Т. М. от с. К., общ. Е.. В същата се твърди, че същият притежава къщи за гости, находящи се в с. К., общ. Е., а именно: Вила К. 1 и Вила К. 2 на адрес - с. К. № **, общ. Е. и с. К. № **А, общ. Е.. В съседство до посочените обекти на адрес – с. К. № **, общ. Е. живеел ответникът М. Т. М.. През месец март 2021 г. последният депозирал сигнал срещу ищеца за нерегламентиран шум, издаван от къщи за гости Вила К. 1 и Вила К. 2. Във връзка с него служители на РЗИ – Велико Търново се свързали с ищеца и заявили, че го очакват пред посочените къщи за гости в с. К., общ. Е.. Същият изпратил свой представител, а именно Д. С., с която живеел на семейни начала. На мястото на проверката било категорично установено с техническо средство, че от посочените обекти не се издава никакъв шум. Още повече, че в последните нямало и почиващи. Това било отразено в констативен протокол, издаден от РЗИ - Велико Търново. През лятото на 2021 г. ответникът депозирал нов сигнал срещу ищеца до РУ – Е. към ОД на МВР – Велико Търново, в който било посочено, че ищецът е криминално проявен. Във връзка с това била извършена проверка. Ищецът дал писмени обяснения във връзка със сигнала и заявил, че не е осъществявал криминални деяния. През 2022 г. ответникът 1 депозирал отново сигнал срещу ищеца до РУ – Е. към ОД на МВР – Велико Търново, като този път го обвинявал, че го бил заплашил с убийство. По случая била образувана проверка, а полицейски служители отново посетили ищеца и го уведомили за отправените обвинения. Последният отново дал обяснения и било установено, че това не отговаря на истината. Всички сигнали били адресирани срещу ищеца, а ответникът ги подавал с ясното съзнание, че изложеното в тях не отговаря на истината. Целта му била да злепостави ищеца в обществото. Същевременно обаче се наблюдавал отлив на посетители в къщите за гости, които стопанисвал ищецът, и се уронвали неговия престиж и добро име. Вследствие на това същият изпитал силен дискомфорт и трайно безпокойство, което се отразило негативно на ежедневието му. С оглед на изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящето дело.

Ищецът В. Й. И. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. Т. М. да му заплати сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на депозирани неоснователни сигнали срещу него за периода от 2021 г. до 2023 г.

Претендира направените по делото разноски.

С допълнителна молба ищецът В. Й. И., чрез адв. В. Д., е уточнил първоначалната такава, като е посочил, че депозираният неоснователен сигнал от ответника до РЗИ - Велико Търново за нерегламентиран шум, издаван от къщи за гости Вила К. 1 и вила К. 2 е с вх. № 96-00-24/22.02.2021 г.

На 13.03.2021 г. била извършена инспекция на обекта, стопанисван от ищеца, за което бил съставен протокол за осъществена комплексна проверка, извършена от К. Л. С. – инспектор Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ – Велико Търново, Д. Д.а – служител при РЗИ – Велико Търново и П. С. – служител на РУ – Е.. Ищецът заявява, че предявява иск срещу ответника в размер на 1000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на депозиран неоснователен сигнал до РЗИ – Велико Търново с вх. № 96-00-24/22.02.2021 г. за нерегламентиран шум, издаван от къщи за гости Вила К. 1 и Вила К. 2, стопанисвани от ищеца.

Сигналът бил адресиран срещу него от ответника с ясното съзнание, че изложеното в него не отговаря на истината. Целта му била да злепостави ищеца в обществото, като му предаде образ на закононарушител.

2

Същевременно, настъпил отлив на посетители в къщите за гости и бил уронен неговия престиж и добро име. Ищецът изпитал силен дискомфорт и трайно безпокойство, което се отразило негативно на ежедневието му. Същият заявява, че останалите две искови претенции за депозирани неоснователни сигнали не може да ги конкретизира и оттегля в тази част претенцията си.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника М. Т. М., чрез адв. Г. Н.. В същия се излага на първо място, че предявените искове са недопустими, а исковата молба е нередовна. Излагат се подробни съображения в тази насока. На следващо място, ответникът счита, че предявените искове са неоснователни. Намира, че липсва основен елемент от изискуемия фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправност на поведението. Ако действително ответникът е подавал жалби и сигнали срещу ищеца, следва да се има предвид, че съгласно чл. 39, чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България българските граждани имат право да изказват мнение, да подават жалби, сигнали и предложения до държавните органи и да търсят защита на своите интереси. С оглед на което, дори да са подавани такива жалби, те следва да бъдат разглеждани в контекста на упражняване на посочените в Конституцията права и следва да се счете, че липсва противоправност. Ответникът излага подробни възражения по всеки един от посочените сигнали в исковата молба.

На първо място, за депозирания през месец март 2021 г. сигнал за шум, издаван от къща за гости в с. К., общ. Е. твърди, че същият не е конкретизиран и не е уточнено до кого е подаден. Не е уточнено колко са къщите за гости и в същите имало ли е посетители. Излага, че от тях редовно се вдига шум, който е далеч над допустимите норми, тъй като се пуска музика, чуват се крясъци и се произвеждат изстрели. Този факт е известен на цялото село и на органите на реда, които многократно са се отзовавали на сигнали, а дори и без сигнал са го констатирали при обходите си, като в голяма част от случаите са предупреждавали устно нарушителите, без да съставят протоколи за това. На следващо място, ответникът излага по повод подадения сигнал през лятото на 2021 г., в който било посочено, че ищецът е криминално проявен, че невероятно звучи, ако именно с такова твърдение са били сигнализирани органите на МВР и е била образувана преписка. На следващо място, относно сигналът, подаден през 2022 г., в който било посочено, че ищецът заплашвал ответника с убийство, счита, че не може да 3 носи отговорност за това, че въз основа на оплакването му не е образувано досъдебно производство, което да премине в съдебно такова. Накрая обобщава, че право на търсещия защита е да подава сигнали, отправени до държавни институции с оглед защита на своите права и интереси. Подобно поведение не може да бъде вменено във вина на лицето, подало сигналите.

Оспорва, че подадените сигнали, постъпили в посочените институции, са подадени от него.

Ответникът М. Т. М. моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът М. Т. М., чрез адв. Г. Н., е депозирал становище по повод подадената допълнителна молба от ищеца, с която последният изправя констатираните нередовности в първоначалната такава, в което излага, че ищецът се отказва от 2/3 от фактическите си твърдения, вследствие на което фактите, от които черпи права се свеждат до един сигнал и проверка, извършена от РЗИ – Велико Търново. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Оспорва твърденията, че сигналът е бил неоснователен, тъй като от къщите за гости на ищеца често се чувал шум, и това, че в момента на проверка, такъв не е констатиран, не означава, че към момента на подаване на сигнала, последният е бил неоснователен.

В съдебно заседание ищецът В. Й. И. се представлява от адв. В. Д., който поддържа депозираната искова молба.

В съдебно заседание ответникът М. Т. М. се представлява от адв. Г.

Н., която поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Ищецът В. Й. И. живее на семейни начала със свидетелката Д. М.

С.. Двамата стопанисват две къщи за гости – Вила К. 1 и Вила К. 2, находящи се в с. К., общ. Е.. На 13.03.2021 г. по повод подаден сигнал с вх. № 96-0024/22.02.2021 г. била извършена проверка в къщите за гости от служители на РЗИ – Велико Търново със съдействието на служител на РУ – Е.. Това се установява от показанията на свидетелката Д. М. С.. Същата заявява, че проверката била предизвикана от подаден сигнал от страна на ответника М. Т.

М., който бил техен съсед. Последният се оплакал, че от къщите за гости се 4 издава шум по-голям от обичайния, който го смущавал. Според свидетелката Д. М. С. сигналът бил неоснователен и при проверката компетентните служители установили, че не се издава шум от къщите за гости. Освен този сигнал, ответникът М. Т. М. подавал и други подобни сигнали до различни институции. Всички тези сигнали се отразили много зле на ищеца и на семейството им като цяло, както и на бизнеса им във връзка с къщите за гости. Ищецът и свидетелката Д. М. С. установили намаляване броя на почиващите и отрицателни коментари в интернет.

Видно от показанията на свидетеля А. М. А., същият е съсед на страните и е в близки отношения със семейството на ищеца. Свидетелят твърди, че ответникът М. Т. М. пускал срещу ищеца сигнали, както и срещу него и срещу други хора от селото. Сигналите обаче били неоснователни.

Ответникът бил конфликтен човек и не се разбирал с хората, включително и със свидетеля. С последния били в лоши отношения.

От показанията на свидетеля С. Х. Р. е видно, че същият е служител в РУ – Е. и отговаря за с. К., общ. Е.. Същият заявява, че по работа е посещавал къщи за гости – Вила К. 1 и Вила К. 2, стопанисвани от ищеца. На няколко пъти били констатирани нарушения и свидетелят изготвил актове за установяване на административно нарушение за нарушаване на нощната тишина по Закона за защита от шума в околната среда. Сигналите били анонимни. През 2021 г. имало 5-6 сигнала. Колегите му на няколко пъти съставяли протоколи по чл. 65 от ЗМВР, като предупреждавали гостите в къщите за гости да преустановят шума. Колегите му И. И. и С. Н., в качеството на автопатрул, посещавали тези сигнали, които били подавани на тел. 112. Съгласно Наредбата, издадена от Община Е., след 23.00 часа било забранено да се пуска музика и да се нарушава нощната тишина. Свидетелят заявява, че знае за подаден сигнал през 2021 г. до РЗИ – Велико Търново, който посетили неговите колеги. Сигналът бил анонимен. Съпругата на ответника С. също била подала сигнал до министъра на вътрешните работи.

От ответника нямало подадени сигнали.

Видно от показанията на свидетеля И. С. И., същият е служител на РУ – Е. на длъжност – старши полицай „Охранителна полиция“. Свидетелят твърди, че през 2021 г. многократно е посещавал къщи за гости, находящи се в с. К., общ. Е., стопанисвани от ищеца, по повод подавани сигнали за 5 нарушаване на нощната тишина от силна музика. При някои от извършваните проверки свидетелят констатирал нарушения и по тази причина съставял протоколи за предупреждение и актове за установяване на административно нарушение по Закона за защита от шума в околната среда.

От показанията на свидетеля П. И. С. се установява, че същият е служител на РУ – Е.. Същият заявява, че е присъствал при извършване на проверка от РЗИ – Велико Търново. Проверката била извършена вечерта, но нарушение на нощната тишина не било констатирано. Проверяващите служители носели със себе си специална техника, за да измерят шума. До проверката се стигнало по повод подаваните много сигнали от страна на ответника М. Т. М. с оплаквания за нарушаване на нощната тишина.

Видно от показанията на свидетеля К. Л. С. се констатира, че същата е служител на РЗИ – Велико Търново. През 2021 г. постъпил анонимен сигнал за нарушаване на Закона за защита от шума в околната среда. Директорът разпоредил да се извърши проверка. Такава била извършена през месец март 2021 г., при която се установило, че няма нарушаване на закона. В къщите за гости – Вила К. 1 и Вила К. 2 имало настанени хора, но те разговаряли спокойно и нямало силна музика от телевизори или уредба.