Решение № 154 от 07.10.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Сливница, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100181 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 вр. чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 143 КТ и чл. 150 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.244, ал.1 КТ от Й. Б. М. чрез адв. И. от САК срещу „А...” ЕООД, с ЕИК:

175252190, със седалище и адрес на управление гр. Божурище, ул. „............., представлявано от управителя И. Т. Г..

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 87/05.07.2017 г. в периода 06.06.2020 г. – 20.11.2020 г. е работил като „охранител“ в ответното дружество, с месечно трудово възнаграждение в минимален размер. Посочва, че в сключения с работодателя трудов договор е имало неприемливи за него клаузи относно работното време и посоченото в него основно месечно трудово възнаграждение, но бил принуден да го подпише в този вид след уверението, че ще получава предвиденото минимално възнаграждение за страната, ще бъди осигуряван върху същото, и при нормално работно време, а и за да не остане без никакви доходи. Отразено е в исковата молба, че в действителност на ищеца е било заплащано минималното трудово възнаграждение за периода за отработени от него по десет 24 - часови дежурства в месеца по изготвен от ответника график. По този начин е работил по 240 часа месечно, вместо 160-180 часа месечно при нормален осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Ищецът заявява, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това при прекратяване на трудовия договор работодателят не му е изплатил трудово 1 възнаграждение за положения 60 часа извънреден труд месечно (разликата от 180 до 240 часа) в общ размер на 6144 лева, както следва: за 2017 г. в общ размер на 1073 лева (по 153 лева месечно за м. юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември), за цялата 2018 г. в общ размер на 2018 лева (по 170 лева месечно), за 2019 г. в общ размер на 2240 лева (по 186 лева месечно), за 2020 г. в общ размер на 813 лева (по 203 лева за четири месеца).

Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил и трудово възнаграждение за месец април 2020 г. в размер на 610 лв. Също така посочва, че в периода, в който е работил в ответното дружество, не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 20 дни за календарна година, като при напускането му работодателят устно му съобщил, че му дължи сумата 1274 лв. за всички години, която ще му бъде изплатена, но това до момента не е направено.

В исковата молба е изложено, че ответното дружество е прекратило устно трудовото правоотношение с ищеца.

При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати следните суми: сумата от 6144 лева, представляваща незаплатените възнаграждения за положен 60 часа месечно извънреден труд, както следва: за 2017 г. в размер на 1073 лева (за шест месеца), за 2018 г. в размер на 2018 лева, за 2019 г. в размер на 2240 лева, за 2020 г. в размер на 813 лева (за четири месеца), ведно със сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху всяка месечна сума за периода от 25-то число на месеца, следващ този на положения труд до датата на подаване на исковата молба; сумата от 610 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. април 2020 г., ведно със сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 1274 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период на действие на трудовия договор, както и законната лихва за забава, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответното дружество чрез адв. С. от АК – гр. Перник, е депозирало писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че като работодател спазва всички нормативно регламентирани изисквания за полагане на труд, вкл. и на извънреден труд. Посочва, че графикът за полагане на дежурствата се изработва ежемесечно и всички охранители за конкретен обект изпълняват своите задължения по него. Такъв график се изготвя и се оставя във всеки обект, който дружеството е поело да охранява.

Изтъква, че графиците се изготвят и са обект на проверка от компетентните органи и полицейски служители по силата на чл.5, ал.1 ЗЧОД и Наредба № 2

8121з – 611 от 11.06.2018 г. Поддържа, че от тях е видно, че ищецът е работил на смени по 8 часа, както следва 1 ден първа смяна, 1 ден втора смяна и 1 ден нощна смяна, като след тези дежурства е почивал по 2 денонощия. Заявява, че ищецът е работил по график с 8 часови дежурства на денонощие и сумарно отработените от него часове за месеца не са надхвърляли 180 часа. Ответното дружество не отрича, че при необходимост ищецът е полагал извънреден труд, като в случай че 180 – те часа месечно са били надхвърляни, на него са изплащани суми за положения извънреден труд.

Ответникът твърди, че ищецът е получил претендираното трудово възнаграждение за м. април 2020 г., за което се е подписал саморъчно на платежен фиш. За посочения период са начислени общо 653,44 лв. в т.ч. нощен труд, празничен труд, класове и болнични, като след удръжките е получил чисто сума в размер на 511,78 лв. Получената сума е отразена и в платежната ведомост за м. април 2020 год., в която също фигурира лично положен от ищеца подпис.

Ответното дружество заявява, че претендираната сума за неизползван платен годишен отпуск за периода от 05.06.2017 год. до 10.11.2020 год. също е изплатена на ищеца, за което последния е положил подписа си на платежен фиш за м. ноември 2020 г. Със същия са начислени общо 1828, 47 лв., като след удръжките на ищеца са заплатени 1621,75 лв. Заплатената сума е отразена и в платежната ведомост за м. ноември 2020 год., в която фигурира подпис на ищеца, че е получил сумата.

Оспорва изложеното в исковата молба твърдение за устно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ищеца.

Заявява, че то е прекратено въз основа на депозирана от ищеца молба от 05.11.2020 год. за освобождаване от заеманата длъжност, считано от 10.11.2020 г.

При тези съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че силата на валидно възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор № 87/05.06.2017 г. и допълнително споразумение № 35 / 15.06.2017 г. към него ищецът е изпълнявал длъжността „охранител“ в „Айджигруп“ ЕООД - гр. Божурище с месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева и пълно работно време от 8 часа по предварително изготвен график. Ищецът изпълнявал служебните си задължения в обект на дружеството в кв. „Илиянци – запад“, където 3 работел по график от 12-часови дневни и нощни смени и почивка от два дни.

Със заповед от 10.11.2020 г. и по молба на ищеца работодателят прекратил трудовото правоотношение с последния на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие като е постановено на ищеца да се изплати обезщетение в общ размер на 1636.00 лева на основание чл.224, ал.1 КТ за неизползван отпуск в размер на 14 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 17 дни за 2020 г. Заповедта е връчена на ищеца на 10.11.2020 г.

От разпита свидетелите К. И. Х. и Е. Ц. Т. се установява, че режимът на работа на охранителите в ответното дружество е дневни, нощни смени и два дни почивка, като смените са 12-часови. Свидетелите посочват, че на всеки охраняван от ответното дружество обект работят по 4 охранители и полагането на извънреден труд е било когато се налага заместване на отсъстващ колега. Св. Х. и Т. посочват, че за положен извънреден труд получават компенсация или заплащане, в което не е имало забавяне. Съдът възприема като достоверни показанията на св. Х. и Т., тъй като са непротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени доказателства.

Показанията на разпитаните свидетели са еднозначни и непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за целия процесен период ищецът е отработил 88 часа извънреден труд, неизплатеното възнаграждение за който възлиза на 464,09 лева. Размерът на лихвата върху тази сума за периода от 25-то число на месеца, следващ този на положения извънреден труд, до датата на подаване на исковата молба възлиза на 103,39 лева. Размерът на полагащото се трудово възнаграждение на ищеца за м. април 2020 г. е 511,78 лева (чиста сума за получаване след удръжките) и лихвата за забавено плащане за периода 25.05.2020 г. – 12.03.20201 г. е 41,51 лева. Отразено е в експертизата, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 51 дни (14 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 17 дни за 2020 г.) е 1636,00 лева и тази сума е начислена във ведомостта за м. ноември 2020 г.

Според заключението на съдебно-графическата експертиза ищецът Й.

М. е подписал собственоръчно платежна ведомост и платежен фиш за м. април 2020 г. След подадената писмена молба с дата 05.11.2020 г. Й. М. е подписал платежен фиш за м. ноември 2020 г.

4

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели К. И. Х. и Е. Ц. Т., чийто показания съдът кредитира като обективно депозирани, както и от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него, болнични листове, справки, графици за дежурства на охранителите за процесния период, платежни ведомости и фишове, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, заключенията на съдебносчетоводната и съдебно-графическата експертизи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

С оглед предмета на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на индивидуално трудово правоотношение между страните по правния спор; реално престиране от страна на работника (служителя) на труд по трудовото правоотношение; вида на въведената от работодателя система за изчисляване на работното време на работника (служителя) – подневно или сумирано, а във втория случай – периода на изчисляване на работното време; положен от ищеца труд над размера за нормалната продължителност на работното време, установен в КТ; неплащане на трудово възнаграждение в увеличени размери п о чл. 262 КТ. В случай, че ответникът - работодател твърди, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, то той носи доказателствената тежест да установи това обстоятелство.

Съдът приема, че по делото се установява ищецът в периода от м. юни 2017 г. – м. ноември 2020 г. е работил на смени с продължителност 12 часа, съгласно утвърдени от работодателя месечни графици при непрекъсваем денонощен режим на охрана изразяващи се в първа смяна - 12 часова дневна непрекъсваема смяна и втора смяна - 12 часова непрекъсваема нощна смяна в това число фактически полаган нощен труд за времето от 22 ч. до 06 часа (съобразно твърденията му), в резултат на което е положил извънреден труд общо в размер на 88 часа за целия процесен период (след съответното сумарно преизчисление на работното време като приспадане на месеците, в които има по-малко отработени часове от законоустановеното работно време от месеците, в които има повече от законоустановеното работно време), като 5 горница над 8 часа труд съгласно трудовия договор. Поради това и претенцията му за заплащане на този труд е основателна и доказана за размер от 464,09 лева, която сума съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е заплатена. За горницата до пълния претендиран размер от 6 144 лева претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид основателността на главния иск до посочения размер, на ищеца се дължи сумата по предявения акцесорен иск в размер на 103.39 лева, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 25.07.2017 г. до 11.03.2021 г. включително.