Определение № 34394 от 26.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34394 гр. София, 26.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело № 20231110109206 по описа за 2023 година

Производството е образувано, след като с определение от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10822/2022 г. на АССГ е изпратена по подсъдност на СРС искова молба на Д. К. Н., ЕГН ********** срещу Община М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 40 вр. чл. 125 ЗДСл за сумата от общо 1650 лева, представляваща стойността на служебно облекло и лични предпазни средства за периода 12.06.2017 г. – 11.11.2019 г. Ищцата твърди, че се намира в служебно правоотношение с ответника, като заема длъжността „секретар“ на община М. и полага труд в общинска администрация М..

Разпоредбата на чл. 105 от ГПК установява общата местна подсъдност на гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които установяват местна подсъдност, различна от тази по чл. 105 от ГПК, са специални по отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии за това. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, за спазването на тази специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото заседание. Поради това, ако с иска е бил сезиран съдът по седалището на ответното държавно учреждение и ако до приключване на първото по делото заседание се повдигне въпросът за местната подсъдност на делото и се установи, че спорното правоотношение между страните е възникнало в друг съдебен район, съдът е задължен да спази особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, изр. 1 от ГПК и служебно следва да изпрати 1 делото на компетентния съд – чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК (в този смисъл са Решение № 81/12.06.2020 г. по гр. д. № 4483/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 60337 от 29.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3912/2021 г., IV г. о., ГК). Разпоредбата на чл. 114 от ГПК, установяваща възможността за избор за икономически по-слабата страна по трудовия спор, а именно – за ищеца-работник/служител – да предяви иска срещу работодателя си и пред съда, в чийто район е мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, е специална както по отношение на чл. 105 от ГПК, така и по отношение на чл. 108, ал. 2 от ГПК, поради което ги дерогира. От тази изборна местна подсъдност по чл. 114 от ГПК ищецът-работник/служител може да се възползва единствено ако предяви иска си пред съда по мястото на обичайното полагане на своя труд, и само когато то е различно от седалището на работодателя му, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение ако работодателят му е държавно учреждение, тъй като именно това (обичайното местополагане на труда) е териториалната привръзка (критерият), посочен в разпоредбата на чл. 114 от ГПК, за да намери тя приложение. Ако по делото се установи, че тази специална териториална привръзка не е налице (т. е. обичайното местополагане на труда не е в друг съдебен район, различен от този по седалището на работодателя, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение), разпоредбата на чл. 114 от ГПК е неприложима и при своевременно направено възражение от ответника, респ. – служебно повдигане на въпроса от съда, следва да се приложат съответно – общата разпоредба на чл. 105 от ГПК, респ.

– специалната по отношение на нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 от ГПК. Дори и специалната териториална привръзка по чл. 114 от ГПК обективно да е налице, ако ищецът-работник/служител не се възползва от възможността си за избор, предоставена му с тази разпоредба, а предяви иска си по седалището на ответното държавно учреждение – негов работодател, съгласно разпоредбите на чл. 119, ал. 3, чл. 108, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 от ГПК – съобразно изложеното по-горе, и в този случай сезираният съд служебно следва да изпрати делото на съда по местовъзникването на спорното трудово правоотношение.

В случая ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, като искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, а имено – гр. М., където в случая е и седалището на ответника, както и мястото, където ищецът обичайно полага своя труд.

Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд Казанлък на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл.

108, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9206/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 119 състав.

2

ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на Районен съд Казанлък.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3