Решение № 4606 от 10.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4606 гр. София, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110139796 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 26.05.2009 г. сключил с ответника трудов договор, изменен с допълнително споразумение № 14/28.06.2019 г., по силата на който работодателят се задължил да му заплаща месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв. Твърди, че за месец декември 2020 г. не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение, което обосновава интереса от предяв ения иск за признаване за установено, че ответникът дължи посоченото възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 11.01.2021 г ., до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск при възражения, че трудовото възнаграждение за месец декември е заплатено на ищеца на 13.01.2021 г., със закъснение от два дни. Твърди, че нетното възнаграждение на ищеца било в размер на 759,76 лв., тъй като са направели задължителни удръжки в размер на 139,42 лв. за ДДФЛ, 51,74 лв. за здравно осигуряване, 171,08 лв. за социално осигуряване, както и вноската му по кредит в Общинска банка в размер на 495 лв. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото като безспорен е установен фактът, че между страните на 26.05.2009 г. е сключен трудов договор, изменен с допълнително споразумение № 14/28.06.2019 г., по силата на който ответникът като работодател се е задължил да заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв., както и факта, че ищецът е полагал труд през м.12.2020 г.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна ексопертиза се установява, че нетният размер на трудовото възнаграждение за м.12.2020 г. е на стойност 759.76 лв., която сума е получена след като от брутната заплата в размер на 1617 лв., начислена за м.12.2020 г. се приспаднат удръжки в общ размер 857.24 лв. за здравно осигурителна вноска; вноска за социално осигуряване, ДОД и месечна вноска за погасяване на кредит в размер 495 лв. по договор за банков кредит, сключен на 15.03.2019 г. с „Общинска банка“ АД. За погасяване на кредита от дължимото трудовор възнаграждение ищецът е дал съгласие, видно от представения по делото договор за кредит и приложенията към него. Остатъкът от дължимото след посочените удръжки възнаграждение е заплатено на ищеца по банкова сметка на 13.01.2020 г.

Предвид изложеното ищецът има вземане за възнаграждение в размер 759.76 лв., което е погасено чрез плащане в хода на процеса, поради което искът следва за сумата 759.76 лв. следва да се отвхърли като погасен чрез плащане, а за разликата над тази сума до предявения размер от 1500 лв. да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно чл.2, т.2 от трудовия договор работодателят дължи уговореното възнаграждение не по – късно от 10-то число на месеца, следващ месеца на отработване.

Така за процесното възнаграждение ответникът е изпаднал в забава на 11.01.2021 г., която забава е продължила до 12.01.2021 г., предвид извършеното на 13.01.2021 г. плащане.

Следователно ответникът дължи законна лихва върху сумата 759.76 лв. за периода на забава 11.01.2021 г. – 12.01.2021 г., която изчислена с помощта на компютърна програма е в размер на 0.42 лв.

Относно разноските в производството:

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство, съразмерно на частта от иска, отхвърлена поради плащане в размер на 15,19 лв. за държавна такса, за заповедното производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, а само за исковото, тъй като се касае за едно единно производство. Така за исковото производство, съразмерно следва да се присъдят разноски в размер 405,21 лв. за адвокатско възнаграждение,

На ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на частта от иска, 2 отхвърлена поради лиспа на вземане до пълния предявен размер за исковото производство в размер 297.08 лв. за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса, съразмерно на уважената част от иска в размер на 15.19 лв.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „ПО Т АД, ЕИК 175137918 и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** дължи на М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.София, ****** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 0,42 лв., представляваща лихва за забава върху вземане за трудово възнаграждение в размер 759.76 лв. за периода 11.01.2021 г. – 12.01.2021 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.София, ****** срещу „ПО Т АД, ЕИК 175137918 и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** иск с правно чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 759.76 лв. – трудово възнаграждение за м.12.2020 г. по трудов договор от 26.05.2009 г. като погасен чрез плащане, а за сумата над 759.76 лв. тази сума до пълния предявен размер от 1500 лв. като неоснователен поради липса на вземане до този размер.

ОСЪЖДА „ПО Т АД, ЕИК 175137918 и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** да заплати на М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.София, ****** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 15,19 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 1320/2021 г. и сумата 405,21 лв. – разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.София, ****** да заплати на „ПО Т АД, ЕИК 175137918 и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 297.08 лв. – разноски за исковото производство за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ПО Т АД, ЕИК 175137918 и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 15,19 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4