Решение № 57 от 26.02.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е №57 град Несебър, 26.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърския районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря М. Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 778 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на иск с правно основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Етажната собственост в сграда “Р.Б.”, находяща се в град С.В., местност “Ю.П.”, улица Т. № 2, община Несебър, представлявана от управителя А.Ю.И., твърди, че ответникът „М.П.” ООД, ЕИК ****., със седалище и адрес на управление *** Мария Луиза № 6, вход Б, етаж 4, представлявано от управителя Наталия Валисиевна Караянева, е етажен собственик, тъй като е собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********с площ 22,42 кв.м., ведно с прилежащите 1,28 кв.м. от общите части на сградата, на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********с площ 81,92 кв.м., ведно с прилежащите 4,68 кв.м. от общите части на сградата, и на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********с площ 250,81 кв.м., ведно с прилежащите 14,32 кв.м. от общите части на сградата. На проведеното на 24.07.2017г. Общо събрание на етажната собственост е взето решение по т.5 от дневния ред, с което утвърдена годишна такса за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и комплекса, която да бъде в размер на 9,60 евро за квадратен метър площ от всеки самостоятелен обект, като в площта се включват и общите части на сградата, които се придават към всеки един обект.

Срокът, определен за плащането й, е от 15-и януари до 15-и септември на календарната година, за която се дължи. Така, за 2017г. ответникът дължи на Етажната собственост такси за управление и обслужване на общите части в сградата в общ размер на 3 604,17 евро, включваща таксите за трите самостоятелни обекта, съответно 227,56 евро, 831,36 евро и 2 545,25 евро. Той дължи и обезщетение за забава върху общия размер на главницата в размер на 689,79 евро за периода от 16.09.2017г. до 06.08.2019г. Същите суми по главницата, а именно в размер на 3 604,17 евро, ответникът дължи и за 2018-а година, а претендираната мораторна лихва е в общ размер на 324,37 евро, начислена за периода от 16.09.2018г. до 06.08.2019г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата в размер на 3 604,13 евро, представляваща такса за управление и обслужване на общите части на сграда с идентификатор *********.1 за 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 689,79 лева, начислена за периода от 16.09.2017г. до 06.08.2019г.; сумата в размер на 3 604,13 евро, представляваща такса за управление и обслужване на общите части на сграда с идентификатор *********.1 за 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 324,37 лева, начислена за периода от 16.09.2018г. до 06.08.2019г. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Тълкувайки разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС ответникът счита, че управителят на етажната собственост няма правомощия да предявява иск от името на Етажната собственост срещу собственик, който не изпълнява решенията на Общото събрание на ЕС, включително и поради липса на изрично упълномощаване с решение на ОСЕС.

С този довод обосновава становището си за недопустимост на иска. По същество на спора заявява, че не дължи разходи за управление и поддържане на общите части в ЕС с довода, че не ползва собствените си самостоятелни обекти, позовавайки се на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, както и че Етажната собственост е възникнала на 24.07.2017г., когато е проведено събрание на нововъзникналата Етажна собственост, и са взети решенията, които пък са влезли в сила не по-рано от 28.08.2017г., и преди която дата такси не се дължат. Поради което и липсва основание да се претендират такси от ищеца за цялата 2017-а календарна година. Освен това Етажната собственост не извършва дейност по управление и поддръжка на общите части в ЕС, а с решение на ОСЕС това е възложено на търговско дружество. Ответникът отрича да е бил канен да заплати дължими такси, каквото е твърдението на ищцовата страна. Твърди, че на събранието не е бил представляван, нито е уведомяван за дължимите суми и банковата сметка, по която може да извърши плащане, или за друг начин на плащане. Освен това с таксите на етажните собственици се извършват разходи за площи, които не се включват в общите части, с което се обяснява и липсата на бюджет на ЕС. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от упълномощени адвокати, които поддържат исковете срещу ответника и считат същите за доказани, както и че оспорват доводите, изложени в отговора на исковата молба, за недължимост на претендираните суми.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен, нито от процесуален представител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответникът „М.П.” ООД е собственик на следните недвижими имоти:

1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.В., община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02.1711/29.12.2008г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота: град С.В., местност „Юрта – под пътя“, блок

D, етаж 1, обект М4, който обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 22,42 кв.м., ведно с прилежащи части: 1.28 кв.м. ид. ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *********.1.23, *********.1.9,под обекта – *********.1.10, над обекта – *********; 2) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.В., община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-1711/29.12.2008г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота: град С.В., местност „Юрта – под пътя“, блок D, етаж 0, обект М5, който обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 2, с площ от 81,92 кв.м., ведно с прилежащи части: 4.68 кв.м. ид.ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата: относно ниво 1: на същия етаж – *********.1.14, *********.1.13, *********.1.12, *********.1.10, под обекта – няма, над обекта – *********.1.26, *********.1.25, и относно ниво 2: на същия етаж – *********.1.25, *********.1.24, под обекта – *********.1.12, *********.1.10, над обекта – *********.1.40, *********.1.39; 3) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.В., община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-1711/29.12.2008г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота: град С.В., местност „Юрта – под пътя“, блок D, етаж 0, обект рест., който обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, с площ от 250.81 кв.м., ведно с прилежащи части: 14.32 кв.м. ид. ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *********.1.16, *********.1.15, *********.1.14, *********.1.11, *********.1.9, под обекта – няма, над обекта – *********.1.29, *********.1.28, *********.1.11, *********.1.24, *********.1.23, *********.1.22.

В представения по делото дружествен договор на „М.П.“ ООД от

27.10.2011г. трите имота са посочени, че представляват апортна вноска на съдружник при учредяване на дружеството. Представени са доказателства, че апортът е вписан освен в Търговския регистър и в Службата по вписванията. Съгласно чл.73, ал.1 от ТЗ вноската на право, за учредяването или прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава, като дружеството (по аргумент от чл.73, ал.4 от ТЗ) придобива съответното вещно право върху предмета на вноската от момента на вписването в търговския регистър. Извършеното чрез непарична вноска (апорт) разпореждане съгласно чл.73, ал.5 от ТЗ подлежи на вписване в Службата по вписванията като съответният орган на дружеството след възникването му следва да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването на разпореждането в книгите по Правилника за вписванията се извършва по реда на чл.4, б. „и“ от правилника. То няма конститутивен ефект, но има предвиденото в чл.113 от ЗС действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същ праводател.

Жилищна сграда D за сезонно ползване, в която се намират притежаваните от ответника самостоятелни обекти в сграда е въведена в експлоатация на основание Удостоверение № 83 / 21.04.2009г., издадено от Главния архитект на Община Несебър, и представлява Сграда с идентификатор *********.1, находяща се в УПИ ІІ-4042 с идентификатор *********, квартал 30 по плана на КЗ между „Морски санаториум“ и град С.В. – юг, местност „Юрта – под пътя“, в землището на град С.В., община

Несебър.

От представения по делото Протокол от Общо събрание на етажната собственост на комплекс “Р.Б.” град С.В., община Несебър, съставен на 24.07.2017г., се установява, че на проведеното общо събрание на същата дата, е било взето решение, с което е определена годишна такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост в комплекс “Р.Б.” град С.В. в размер на Студио 300 евро, на 1-спален апартамент 559 евро, на 2-спален апартамент 800 евро, на всеки жилищен обект/апартамент в сграда 1 и сграда 2, като в площта се включват и общите части на сградата, които се придават към всеки един обект; таксата се заплаща както в брой, така и по банков път по нарочна открита от Председателя на ЕС банкова сметка ***-и януари до 15-и септември на всяка календарна година.

Годишната такса за управление и обслужване на общите части и комплекса на всеки търговски обект/апартамент в сграда 1 и сграда 2, да се определи на 9,60 евро за кв.м. площ на всеки самостоятелен обект/апартамент в сграда 1 и сграда 2, като в площта се включват и общите части на сградата, които се придават към всеки един обект. С друго решение на общото събрание за управител на ЕС за срок от две години е избран А. Ю.И..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията а Общото събрание на ЕС е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддръжката на общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Задълженията на ответника да заплаща таксите, необходими за посрещане на разходите за управлението и поддръжката на общите части на сградата, произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца в конкретния случай се определят от решението на ОС на ЕС от 24.07.2017г., според което размерът на годишната такса за управление и обслужване на общите части на комплекса на всеки търговски обект, каквито единствено притежава в етажната собственост ответното дружество, за всеки от неговите три самостоятелни обекта са определя като общата квадратура на притежаваните от съответния собственик търговски обект/и (застроена площ и общи части) са умножи по9,60 евро.