Решение № 6667 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6667 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110155537 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от образователен център „******“ ООД, ЕИК: ********, чрез адв. Ц. М., срещу С. П. П. /ответник/ установителни искове, а именно иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 1.85 лева, представляваща дължимата лихва за забавено плащане за периода от 05.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до датата на погасяване на главницата – 15.09.2023 г., начислена върху главница от 422.46 лева по договор за обучение № ******** г., сключен между процесните страни, за която е издадена заповед за изпълнение за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49768/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав. Претендира се и присъждане на съдебни разноски, включително и в заповедното производство (25.00 лева – държавна такса и 240.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение).

Твърди се, че ищцовото дружество сключило договор за обучение №******** г. с ответника П., в качеството му на законен представител на детето му – ****С.****П., съобразно който ищецът се задължил да осъществи курс на обучение по английски език по програма Т1 за периода от 16.09.2022 г. – края на месец май 2023г., като занятията били два или три пъти седмично срещу годишна такса в размер от 828.00 евро, от която първата вноска в размер на 215 евро, платима в срок до 24.10.2022 г., втората вноска в размер от 204 евро, платима в срок до 30.10.2022 г, третата вноска в размер от 204 евро, платима в срок до 10.01.2023 г. и четвъртата вноска в размер от 205 евро, платима в срок до 10.03.2023 г.

Ищецът изтъква, че главницата по процесния договор в размер от 422.46 лева е изцяло заплатена съгласно фактура № ********* г., като незаплатена останала претендираната лихва за забава, както и разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В проведеното на 06.04.2026 г. открито съдебно заседание ответникът заяви, че не оспорва претендираната лихва за забава. Оспорва единствено размера на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

1

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна и правна страна следното:

Наличието на облигационна обвързаност между страните по делото се доказва от представения договор за обучение № ********-*************2 г. Документът носи подписа на страните по тях, като възложител е ответникът. Договорът е произвел своето действие, с оглед предвиденото в него условие за срочно плащане на първата вноска, доколкото страните не спорят, че това е сторено. Ето защо, този съдебен състав намира, че страните са валидно обвързани от договора за обучение.

Не е спорно между страните обстоятелството, че главницата по процесния договор в размер от 422.46 лева е изцяло заплатена съгласно фактура № ********* г., а ответникът от своя страна не оспорва претендираната лихва за забавено плащане за периода от 05.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 15.09.2023г., както и нейния размер. Не е спорно и че последният не я е заплатил. При тези обстоятелства, акцесорната претенция се явява основателна, сбъднали са се предпоставките за нейното възникване и като такава следва да бъде уважена в цялост в претендирания размер.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски, възниква за ищеца, каквото искане е направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК с молба от 10.12.25 г. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР ******следва съдът в настоящото исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.

Ищецът претендира разноски в размер от 25.00 лева – държавна такса и 480.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 25.00 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лева с ДДС в заповедното производство.

От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

По отношение на разноските за заповедното производство:

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според правната и фактическа сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа. В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка.

Претендираното вземане представлява обезщетение за забава върху заплатена главница по договор за обучение, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не 2 обосновава фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на предмета на производството /заповедното производство е уредено като формално/, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа, ниската фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че главницата по договора е заплатена на заявителя още в заповедното производство, се налага извод, че заявителят не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 150.00 лв.

Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което претендираното от ищеца възнаграждение от 240.00 лева с ДДС следва да бъде намалено до 150.00 лв.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева на БНБ за едно евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Първо гражданско отделение, 171-ви състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр.

********** дължи на о*******р „******“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********** по предявения с правно основание иск чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 0.95 евроцента, представляваща дължимата лихва за забавено плащане за период от 05.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до датата на погасяване на главницата – 15.09.2023 г., начислена върху главница в размер от 422.46 лева по договор за обучение № *****/***** г., сключен между процесните страни, за която е издадена заповед за изпълнение за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 49768/2023 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

ОСЪЖДА, С. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр. *********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „******“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********** сумата 89.48 евро – разноски по ч.гр.д. № 49768/2023г. по описа на СРС, 171 състав, както и сумата в размер от 258.20 евро – разноски по настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3