Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 11.05.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 209/2022
Вид
Решение № 157
Подписан
11.05.2022
В сила
10.05.2022
Състав
Татяна Черкезова, Милен Павлов Петров, Николинка Чокоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Русе, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. Петров при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело № 20224500500209 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: 000695089- гр.София, е обжалвала решението на Районен съд-Русе по гр. д. № 5699/2020 г., с което на основание чл. 422 ГПК е уважен предявеният против нея иск. Излага доводи за неправилност на решението и иска същото да бъде отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира разноските по делото.

Ответникът по жалбата "Застрахователна компания „Лев Инс" АД , ЕИК: 121130788 взема становище за нейната неоснователност.Моли решението на РРС съд да бъде потвърдено, претендира разноски.

В първоинстанционното производство, като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани „Хидрострой“ АД- гр. София, ЕИК 103029862 и „Пътинженеринг“ АД- гр. Русе, ЕИК 202920330, които считат жалбата за изцяло основателна.

Въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД против Агенция “Пътна Инфраструктура”, с която е предявен иск по чл.422 ГПК да се признае за установено, че ответника дължи заплащане на сумата от 236.64 лв. – 1 изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи за причинени имуществени вреди по застраховка „Каско“, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 10.12.2018 г. поради неизправност на републикански път, както и мораторна лихва.

Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в която е прието, че на 10.12.2018г. е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ *** собственост и управляван от М.Н на КПП – Дунав мост към РБългария е преминал през несигнализирано и необезопасено препятствие на лявото пътното платно – дупка, в резултат, на което, на автомобила са били причинени материални щети – увредени предна лява и задна лява гуми. В протокола за ПТП изрично е посочено че процесният автомобил е навлязъл в несигнализирано препядствие/дупка/, както и че произшествието е настъпило около 07,20 часа на 10.12.2018г. Няма спор и че на 23.02.2018г. е бил сключен договор за застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ *** между собственика му М.Н и ищцовото дружество с действие на застраховката от 24.02.2018г. до 23.02.2019г. Пред „Лев Инс" АД е била депозирано уведомление, че на 10.12.2018г. по Дунав мост, с процесния л.а. е настъпило ПТП, като автомобилът попаднал в дупка и били увредени предна и задна гуми и джанти. След извършен оглед и оценка на щетите по автомобила, с платежно нареждане от 17.02.2018г. застрахователното дружество изплатило на собственика на л.а. сумата от 226.64 лв.Безспорно е и че ликвидационни разходи възлизат на сумата от 10.00лв.

По силата на чл.30 ЗП на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е и процесният път.

Предвид установените фактически положения, въззивният съд приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа или да обезопаси пътната неравност /дупка/, вследствие на която е настъпил инцидентът. Наличието на неизправност по пътя се установява както от писмените доказателства – протокол за ПТП, така и от автотехническата експертиза. Механизмът на произшествието и причинените вреди се установяват от посочения протокол за ПТП и заключенията на вещото лице. То изнася и данни за пазарната стойност на вредите. По делото няма доказателства въз основа на които да се приеме, че е налице виновно поведение на ищеца, като водач на увредения автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Не се установява да е управлявал автомобила с превишена или несъобразена с метеорологичните условия скорост, да е имал възможност да избегне преминаването през неравността, или да е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата, за да бъде прието, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради виновното му поведение или той да е допринесъл за това, в който смисъл направеното от ответника възражение е неоснователно. Освен това, съгласно трайната практика на ВКС, съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му 2 като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. При липса на доказан принос на Н/какъвто е настоящия случай/ и то при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.

По изложените съображения и на посоченото основание ответникът следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, заплатени на увредения по силата на сключена застраховка „Каско“, тъй като с виновното си бездействие жалбоподателят е създал предпоставки за настъпването му.

Неоснователни са възраженията на ответника за това, че е възложил задълженията по поддръжката на пътя на трето лице и съответно агенцията не носи отговорност.

Отговорността за поддръжката на пътя е на Агенция "Пътна инфраструктура" и агенцията не може да се освободи от нея, като я прехвърли. Правоотношенията между ответника и лицата на които е възложил поддръжката на пътя са самостоятелни и не влияят на отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура" за задълженията, които са й възложени със закон.

По изложените съображения, предявеният иск е основателен и правилно е уважен от районния съд.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260657 от 17.12.2021г., постановено по гр. д. № 5699/2020 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: 000695089- гр.София да заплати на "Застрахователна компания „Лев Инс" АД , ЕИК: 121130788- гр. София сумата от 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: 000695089- „Хидрострой“ АД- гр.

София, ЕИК 103029862 и „Пътинженеринг“ АД- гр. Русе, ЕИК 202920330.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3