Решение № 674 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500609 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6908/23.01.2025г. от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу РЕШЕНИЕ № 99/08.01.2025г., постановено по гр. дело № 20243110103964 по описа за 2024г. на ВРС, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК 103882821, седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за признаване на уволнението на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г. и Заповед № РД-0714/26.02.2024г. на Управителя на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна" ЕООД, ЕИК 103882821 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово. м. Лъджата за незаконно и за неговата отмяна.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК 103882821, седалище и адрес: гр. Варна, 1 р-н Аспарухово, м. Лъджата за възстановяване на Б. Д. З., ЕГН ********** на предишната работа на длъжност *** в "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна" ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу "Терем КРЗ Флотски арсенал Варна'" ЕООД ЕИК 103882821, седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за осъждане на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна" ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304,02 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу "Терем КРЗ Флотски арсенал Варна" ЕООД ЕИК 103882821, седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за осъждане на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че неправилно съдът е приел, че налагането на дисциплинарното наказание преди изтичане на срока за даване на писмени обяснение не нарушава правото на защита на работника. Недопустимо е работодателят да издава заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди да е изтекъл срокът за даване на писмени обяснения, дори и преди изтичането на този срок работникът да е отказал да се възползва от това право. Твърди се, че напълно необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че деянието е извършено в работно време. Посредством назначена СТЕ при проверка на автоматизираната система за персонален пропуск на работното място на ищеца, се установява, че на 21.02.2024г. Б. З. е заел работното си място в 2

07:054., т.е. бил е дневна смяна и към 21:14ч. /часът на проверката/ работникът не е бил в работно време, а присъствието му на място не може да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че част от фактическите изводи на съда са базирани на доказателства, събрани при допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като при настъпила след приключването на първото о.с.з. преклузия, с молба от 03.10.2024г. ответникът поставя своите въпроси към вече допуснатата СТЕ, които съдът в нарушение на процесуалните правила допуска и събира съответните доказателства. Посочва още, че неправилен е и изводът на състава на ВРС за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. З. е полагал труд при същия работодател без никакви провинения в продължение на 14 години. Установяването на алкохол в рамките на законово допустимата норма за управление на МПС при положение, че работникът не е осъществявал дейност на управление на машини и съоръжения, не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.

190 т. 7 КТ, което да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано.

С искането за писмени обяснения от 23.02.2024 г. е предоставена възможност от работодателя на ищеца да го изслуша и да приеме писмените му обяснения, но видно от самия документ, ищецът е отказал да дава писмени обяснения.

Даването на обяснения на работника е право, но не и задължение.

Работодателят е спазил разпоредбата на чл.193 от КТ, ал.1 като е поискал обяснения на ищеца, но той сам е отказал да даде такива преди издаване на заповедта за уволнение. Категорично от писмените и гласни доказателства по делото е доказано, че ищецът в процесния ден и час (21.02.2024 г., 21:10 часа) на констатиране на положителната проба за алкохол е бил на работа, като е бил единствен дежурен на ДОК 1 и след отстраняването му е бил заместен от повикания А.С.З.. В нито един момент ищецът не е възразил или отбелязал, че не е на работа. Счита, че правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на първото съдебно заседание и 3 искането за допълване на задачите на допуснатата от съда СТЕ не е преклудирано. Сочи, че съображенията за несъразмерност на наложеното наказание и тежестта на нарушението са несъстоятелни. Употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина (решение № 551/15.07.2010 г. по гр.д.№ 64/ 2009 г., IV г.о.). Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като „тежко". Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука. Ищеца е работел на длъжност *** и част от задълженията му са да поддържа експлоатационната годност на дока и да асистира при спуск и потапяне на кораби. Изпълняваната работа от ищеца е изключително отговорна, от една страна, защото докът е съоръжение с висока материална стойност и докувания на него кораб, както и не следва да се подценява опасността от настъпване на трудова злополука и/или смърт при грешки и/или пропуски в работата на „дежурен док" - ***.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а представителят на въззиваемата страна моли същата да бъде отхвърлена и решението да бъде потвърдено.

При проверката си по реда на чл.269 от ГПК, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, предявени от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу "Терем КРЗ Флотски арсенал Варна'" ЕООД ЕИК 103882821, седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата, както следва:

- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08- 1/26.02.2024г. и Заповед № РД-07-14/26.02.2024г. на Управителя на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК 103882821. със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово. м. Лъджата за незаконно и за неговата отмяна;

4

- с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Б. Д. З., ЕГН ********** на предишната работа- на длъжност *** в "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата;

- с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца;

- с правно основание чл. 55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД за осъждане на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 129/02.06.2011 г. и Допълнително споразумение № 191/01.01.2024г. Б. З. е работел в ответното дружество на длъжност ***, код по НКПД 31513007 на пълно работно време - 8 часа, с основно месечно БТВ в размер на 950 лв. За целия срок на трудовото правоотношение на работникът не е извършвал дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания. На 21.02.2024г. работникът бил на работа първа смяна - дежурен на ДОК № 1 заедно с със свой колега. Около 21:00ч. получил обаждане от диспечера да се яви на брега пред дока. Ищецът бил там, направена му била проверка за алкохол от униформено лице. Работникът доброволно се подложил на тест с дрегер. Без да му показват дрегера и резултата от теста, му съобщили, че устройството отчита наличие на 0,46 промила. На 23.02.2024г. работодателят връчил на работника искане, с което му дал 3-дневен срок да представи писмени обяснения. На 26.02.2024г. в 13:56ч. и 13.59ч. на работника били връчени съответно Заповед № РД-08- 1/26.02.2024г. и Заповед № РД-0714/26.02.2024г., с които работодателят налагал дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратявал трудовото правоотношение. В същия ден работникът чрез представител депозирал писмени обяснения по имейл. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна 5 поради следните съображения: На първо място, на работника не е предоставена реална възможност за даване на обяснение, като работодателят е наложил наказанието, без да вземе предвид същите. Оспорва работникът да е извършил нарушението, в което е обвинен. Никога не е употребявал алкохол в работно време. Оспорва всички обстоятелства, посочени в процесната заповед. Изрично оспорва достоверността на констатацията, че е имал 0,46 промила в кръвта. Изрично оспорва начина на измерването - че е било установено с годно техническо средство, както и метрологичната годност на същото. Твърди, че проверката за алкохол е извършена без правно основание вътрешна заповед, която да регулира условията, реда и начина на извършването на такива проверки и констатирането на резултатите. Твърди, че дори нарушението да е извършено, наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението. Работникът е полагал труд при същия работодател без никакви провинения в продължение на 14 години. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец преди уволнението - м. декември 2023г., възлиза на 1 550, 67 лв. След уволнението ищеца няма сключен друг трудов договор. Със заповедта за уволнение работодателят предявил към работника претенция за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1337,05 лв., което той удовлетворил на 14.03.2024г. след подписването на споразумение (озаглавено „декларация) за прихващане с последното му нетното трудовото възнаграждение + доплащане от негова страна на 182,16 лв. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.