Решение № 4576 от 17.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4576 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110104998 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. /десет/ лева, част от сумата от 1 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак от алуминий на собствения му л.а. марка „*", с per. № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по Застрахователна полица - „КАСКО Стандарт“ № *, с валидност от 26.09.23 г. до 25.09.24 г. за застраховка „Каско“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /24.04.24 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът С. К. С. твърди, че притежава в собственост, лек автомобил марка „*“, модел **, рег. № *, черен металик, хибрид, произведен 2021 г. За същия, към датата на застрахователното събитие, има валидна Застрахователна полица - „КАСКО Стандарт“ № *към ЗАД „*“, с валидност от 26.09.23 г. до 25.09.24 г. Допълва, че автомобилът е в изправност, в движение и управляван с валидно свидетелство за правоуправление. Излага, че в следствие на действия на неизвестни лица или предмети по автомобила е нанесена щета, която е регистрирана и заведена към ЗАД „*“ под № *на дата 19.03.24 г. На същата дата е извършен оглед на автомобила и съставен опис на претенцията № *. Огледа установява щета, изразяваща се в повреден преден капак 1 бр., степен на деформация 2 и боя. На 21.03.24 г. ищецът е получил, за заведената щета, по банков път, обезщетение в размер 268,40 лв. Твърди, че след направена справка с автосервизи, магазини и консултации, изплатеното обезщетение не отговаря на нанесената щета. Счита, че стойността на средствата необходими за отстраняване на щетата са в общ размер 1 268,40 лв.

Моли, съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., представляваща, частичен иск за обезщетение на имуществени вреди с общ размер 1 000 лв., както и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на обезщетението и за присъждане на разноски.

1

Ответникът ЗАД „*“ е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на действително застрахователно правоотношение между страните. Не оспорва, че на 19.03.24 г. ищецът го е уведомил за щетата, както и че на същия е заплатена сума от 268.40 лв. по процесното събитие. Оспорва стойността на претендираното от ищеца обезщетение, като счита, че то значително надвишава действително претърпените вреди. Оспорва уврежданията, като счита, че същите не са в следствие на процесното събитие от 18.03.24 г. Оспорва исковата претенция по размер, като счита че исканата главница е в по-голям размер. Излага, че обезщетението е заплатено по „експертна оценка“ съгласно чл.1 от Раздел V „Обезщетяване на МПС над седем години“, както и че съгласно „Общите условия“ по процесната застраховка, обезщетение по частични щети се изчислява на база „експертна оценка“, която не е обвързана с реално извършените разходи. Излага, че за определяне на застрахователно обезщетение, по отношение на труда за бояджийски операции, включително материали за един детайл за превозни средства над 14 г. съгласно „Общите условия“ също е приложима „експертна оценка“. Твърди, че при завеждане на щетата, ищеца изрично е поискал застрахователното обезщетение да бъде определено на база „експертна оценка“. Оспорва исковата претенция за присъждане на законна лихва, с посочената начална дата, по основание и размер, с оглед на неоснователността на главния иск. Моли, в условия на евентуалност при уважение на увеличението на исковата претенция, законната лихва да се дължи от датата на завеждане на молбата за увеличение. Не възразява по приемане на писмените доказателства, както и по допускане на САТЕ. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е увеличение на иска до сумата от 3 002,04 лв. окончателен размер.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „КАСКО Стандарт“ № *на собствения на ищеца лек автомобил марка „*“, модел **, рег. № *, със срок на действие от 26.09.23 г. до 25.09.24 г. На 19.03.2024 г. е уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като представител на застрахователното дружество извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на претенцията № *. В описа, като увредени детайли са описани повреден преден капак 1 бр., степен на деформация 2 и боя. Застрахователят заплатил на ищеца сумата от 268,40 лв. застрахователно обезщетение.

По делото е допусната съдебно автотехническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че стойността на увредения преден капак по пазарни цени в официален сервиз на марката, съгласно полицата, към датата на събитието е в размер на 3 270,44 лв.

Посочва, че капакът е изработен от алуминий и увреждането е в горен ръб на детайла, като предвид спецификата на материала, мястото, вида на увреждането и възрастта на автомобила, е нужно детайлът да бъде подменен с нов. Той може да бъде ремонтиран, но не може да се гарантира основната му функция – осигуряване на безопасност за пешеходци и велосипедисти при евентуален удар в предната част. Този капак се предлага само като оригинална резервна част на цена от 2 158,32 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „КАСКО“ по чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, 2 покриващ датата на застрахователното събитие (не се спори) и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие; че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат (прието за безспорно); както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди или че са налице основания за отказ от изплащане на допълнително застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, че е налице действително застрахователно правоотношение, че на 19.03.24 г. ищецът е уведомил ответника за щетата, както и че на 21.03.24 г. ищеца е получил застрахователно обезщетение в размер 268.40 лв.

Съдът намира, че със заплащането на застрахователно обезщетение по заявената претенция ответникът не е оспорил (признал е извънсъдебно) механизмът на настъпване на уврежданията (причинно-следствената връзка), поради което и възраженията му в тази насока, релевирани в отговора на исковата молба, не следва да се разглеждат в настоящото производство.

Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на обезщетение.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

Съгласно заключението на вещото лице се установява, че увредения детайл не може да се ремонтира, а следва да бъде подменен с нов, като предвид възрастта на автомобила и изискването за ремонт в официален сервиз, то и стойността на новата резервна част, заедно с труда е в размер на 3 270,44 лв.

След приспадане на размера на извършените плащания от 268,40 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от 3 002,04 лв.

С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3 002,04 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на 3 подаване на исковата молба – 24.04.24 г. до окончателното изплащане на задължението.

В случая е без значение дали е следвало автомобилът да бъде ремонтиран в официален сервиз или застрахованият е пожелал да му бъде определено обезщетение на база експертна оценка. Обезщетението следва да бъде в размер на действително претърпените вреди, които вещото лице е посочило, че са в приетия от съда по-горе размер.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 1 030,08 лв., от които 120,08 лв. заплатена държавна такса, 310 лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени списък и доказателства за плащане. Последното е в минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004 за МРАВ, поради което и бланкетното възражение за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 3 002,04 лв. /три хиляди и два лева и четири стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак от алуминий на собствения на ищеца л.а. марка „*", с per. № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 19.03.2024 г. по Застрахователна полица - „КАСКО Стандарт“ № *, с валидност от 26.09.23 г. до 25.09.24 г. за застраховка „Каско“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /24.04.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.