Решение № 329 от 01.09.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Велико Търново, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20264110200557 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят А. Т. Т., ЕГН, от гр. ***, чрез процесуалния си представител адв.

И. М. от ВТАК, обжалва Наказателно постановление № **-**-*/**.**.**** г. на директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 18 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, във връзка с чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 53 от ЗАНН, размер на 40,90 евро. е наложено административно наказание глоба в

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа се, че същото не е било надлежно връчено, както и че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. С писмено изявление моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Представя писмено становище, с което прави възражение за недопустимост на жалбата, а при евентуалност - поддържа по същество издаденото наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта

Жалбата е допустима.

Настоящият състав изцяло споделя изложените в разпореждането за насрочване съображения относно ненадлежното връчване на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа правна фикция и като изключение от общия ред следва да се тълкува стриктно. За да се приложи, е необходимо кумулативно нарушителят да не бъде намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен, като тези обстоятелства следва да са надлежно удостоверени. В случая връщането на пощенските пратки с отбелязване „непотърсено“ не е равнозначно на установяване, че лицето не е намерено на адреса, нито че новият му адрес е неизвестен.

Отделно от това от съдържанието на АУАН не може да се установи валидно изразена воля наказателното постановление да бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил в системата за сигурно електронно връчване.

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление е станало известно на жалбоподателката на 29.04.2026 г., поради което подадената жалба е в срок и е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено :

От приложената административнонаказателна преписка и от показанията на свидетелите В. И. и Д. А. се установява, че на 02.12.2025 г. служители на РЗИ – Велико Търново извършили проверка в „***“ ЕООД. При проверката, въз основа на амбулаторен лист и медицинската документация, било прието, че майката А. Т. Т. не е осигурила присъствието на детето си А. С. Т. за провеждане на задължителна имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит.

На 22.12.2025 г. в РЗИ – Велико Търново бил съставен АУАН № **-****/**.**.**** г., връчен лично на жалбоподателката, която е вписала възражение, че детето е имунизирано по имунизационния календар на Испания.

Въз основа на този акт е издадено процесното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на 02.12.2025 г. в гр. ***.

От правна страна

Жалбата е основателна.

Не се спори, че родителите са длъжни да осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, а при неизпълнение носят административнонаказателна отговорност по чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, във връзка с общото задължение по чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето.

Спорът по делото е съсредоточен върху това кога е извършено нарушението и дали към момента на съставяне на АУАН не е бил изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

2

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на една година от извършване на нарушението. Това е преклузивен срок, а не давностен, като с изтичането му се погасява самата възможност за реализиране на административнонаказателна отговорност. Такава е и трайната практика, включително Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК.

В случая наказващият орган неправилно е приел, че датата на нарушението съвпада с датата на проверката – 02.12.2025 г. Този извод не може да бъде споделен.

Процесното деяние се осъществява чрез бездействие – неосигуряване на дължимото поведение в законоустановения срок. При този вид нарушения съставомерността настъпва с изтичане на срока, в който задълженото лице е следвало да извърши съответното действие. Последващата проверка само констатира вече осъщественото нарушение, но не определя неговия момент на извършване.

Тъкмо при нарушения, извършени чрез бездействие, правнорелевантни са времето и мястото, в които е следвало да бъде проявено дължимото активно поведение. В този смисъл е Определение № 173 от 28.11.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 2107/2013 г., II н. о., Н К , в което изрично е прието, че при нарушение чрез бездействие мястото на осъществяване е мястото, където лицето е следвало да действа. По аналогия същото разрешение следва и за момента на извършване на нарушението – това е моментът, в който задължението е следвало да бъде изпълнено, но не е било.

Същият принцип е възприет и в Решение № 14850 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова, където е прието, че при неизпълнение на задължение, обвързано с определен краен срок, датата на извършване на нарушението е именно крайната дата за изпълнение.

В конкретния случай административнонаказващият орган сам е изходил от разбирането, че задължителното поведение е следвало да бъде осъществено най-късно до 31.12.2024 г. Следователно именно с изтичането на този срок деянието е станало съставомерно. От този момент нататък е налице довършено административно нарушение, а не ново нарушение към датата на последващата проверка.

Не може да се приеме и че е налице продължено нарушение. Налице е еднократно неизпълнение на задължение в определен срок, което се довършва с изтичането на този срок. Последващото бездействие не измества момента на извършване на нарушението и не поражда нов начален момент за срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

След като нарушението е било довършено на 31.12.2024 г., едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл на 31.12.2025 г. С оглед приетата по делото фактическа рамка и наведеното от жалбоподателката възражение съдът приема, че към момента на образуване на административнонаказателното производство е била налице пречка за ангажиране на отговорността поради изтичане на този срок. В тази хипотеза наказващият орган е следвало да прекрати производството с мотивирана резолюция на основание чл. 54, 3 ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Тъй като това не е сторено, а е издадено наказателно постановление, същото е незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство – прекратено съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН.

По разноските

С оглед изхода на делото на жалбоподателката се дължат направените разноски за процесуално представителство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 29.04.2026 г., от който се установява, че на адв. И. М. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро. Тази сума следва да бъде присъдена.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-**-*/**.**.**** г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, с което на А. Т. Т., ЕГН ********** от гр. ***, за нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 18 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, във връзка с чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 40,90 евро.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство срещу А. Т. Т. поради изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, представляващо основание за прекратяване по чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Велико Търново да заплати на А. Т. Т., с ЕГН ********** от гр. ***, сумата 150 евро, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. И. М..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4