Решение № 946 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500723 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №262313/17.01.2022 г., подадена от С. П. П., чрез адв. И.Н., срещу Решение №266778/01.12.2021 г. по гр.д.№1149/2020 г. на СГС, I ГО - 24 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над присъдения размер от 7000 лв., до пълния претендиран размер от 100 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД №1412/2014 г. на СНС, 12 състав, влязла в сила на 23.11.2016 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост.

Сочи се несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение, който не е съобразен с обстоятелството, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение "домашен арест" за период от една година и седем месеца. Поддържа се, че присъденото обезщетение също така има характер на санкция, която се понася от държавата, поради което то следва да е достатъчно голямо, за да стимулира зачитането на накърненото право /в случая свободата на личността/. Така определеното обезщетение не отчита в пълна степен негативните преживявания, които ищецът е търпял по време на наказателното производство срещу него, които са довели до настъпване на промяна в личността - от екстровертна личност, ищецът се е затворил в себе си, изолирал се е от социалната си среда. Необосновано не са кредитирани показанията на свидетелите относно наличието на причинна връзка между наказателното производство срещу ищеца и прекратяването на неговия брак. Не е съобразено, че при повдигането на обвиненията срещу ищеца той е бил на 37 години и 1 не е бил осъждан, повдигнати са му обвинения за 14 тежки престъпления, наказателното производство е продължило повече от 5 години, през който период ищецът е участвал в 45 процесуални действия в досъдебното и съдебното производство, задържан е за 72 часа и впоследствие е търпял мярка за неотклонение "домашен арест" в продължение на една година и седем месеца. Не са съобразени установените по делото неимуществени вреди и обществено-икономическите условия към момента на влизане в сила на оправдателната присъда. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част изцяло, и постановяване на ново решение по същество, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен размер от 100 000 лв., а при условията на евентуалност - да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител за производството пред САС, приложено е доказателство за платена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№264839/28.01.2022 г., подаден от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Надя Зогорова от СГП, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същото е обосновано със събраните по делото писмени и гласни доказателства, първостепенният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ПРБ, като е намерил точния паричен еквивалент за обезщетяването на ищеца за претърпените неимуществени вреди. Съобразени са продължителността на воденото наказателно производство от 26.09.2011 г. до 27.07.2016 г., приложената мярка за неотклонение /домашен арест/, тежестта на повдигнатите обвинения, броя на процесуалните действия, в които ищецът е участвал лично, както и обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан. Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът е оправдан с мотиви за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, поради невъзможност да се осигури явяването пред съд за разпит на трима анонимни свидетели, за които съдът е отказал да допусне прочитане на показанията им по реда на чл.281 от НПК, дадени пред разследващия орган.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

По делото не се спори, че с Постановление за привличане на обвиняем от 16.09.2011 г. по ДП №399/2011 г. по описа на ОДМВР – Бургас, ДП №522/2011 г. по описа на ОП – Бургас, ищецът С. П. П. е бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършени престъпления в периода от м. май, 2011 г. до 15.09.2011 г., по които обвинения е бил оправдан с Присъда от 16.07.2015 г. по НОХД №1412/2014 г. на 2

Специализирания наказателен съд – НК – 12 състав, влязла в сила на 23.11.2016 г. Не се спори, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, в качеството на процесуален субституент на Държавата, за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от проведеното срещу него незаконно наказателно производство, до размера от 7000 лв., до който искът е уважен от първостепенния съд, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 28.01.2017 г. до окончателното плащане. Спорен пред въззивната инстанция е обема на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с незаконното наказателно производство срещу него, както и справедливия размер на дължимото от ответника обезщетение над размера от 7000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.

Във връзка със спорните въпроси пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

От приложените материали по ДП №399/2011 г. по описа на ОДМВР – Бургас, ДП №522/2011 г. по описа на ОП – Бургас, се установява следното от фактическа страна:

На 16.09.2011 г. с Постановление за привличане на обвиняем , постановено по ДП №399/2011 г. /на л.13, т.1 от ДП/, ищецът, тогава на 37 години, и неосъждан, е бил привлечен като обвиняем за извършени в периода от м. май, 2011 г. до 15.09.2011 г., в гр. Бургас, четири престъпления:

1. Участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел да извършва престъпления по чл.155 и чл.159а-159г от НК – престъпление по чл.321, ал.3, вр. с ал.2 от НК, вр. с чл.93, т.20 от НК /наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години/;

2. За склоняване към проституция с користна цел, в изпълнение на решение и по поръчение на ОПГ, и свождане към блудствени действия и съвукупление, по отношение на повече от две лица /в обвинението са посочени общо 6 лица от женски пол/ – престъпление по чл.155, ал.5, т.1 и т.3, вр. ал.3, вр.ал.1 от НК /наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и глоба от 10 000 лв. до 25 000 лева /;

3. За предоставяне с користна цел систематически помещение за полови сношения и блудствени действия на различни лица, в изпълнение на решение и по поръчение на ОПГ, извършено по отношение на повече от две лица /същите 6 лица от женски пол/ – престъпление по чл.155, ал.5, т.1 и т.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК /наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и глоба от 5 000 лв. до 15 000 лева /;

4. За набиране и транспортиране на отделни лица /същите 6 лица от женски пол/, в изпълнение на решение и по поръчение на ОПГ, с цел да бъдат използвани за развратни действия, чрез даване и получаване на облаги – престъпление по чл.159г, вр. чл.159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1 от НК /наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв./.

На същата дата /16.09.2011 г./ ищецът е бил задържан за 72 часа с

Постановление изх.№4433/11 на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас /на л.25, т.1 от ДП/, разпитан е в качеството на обвиняем /протокол на л.14, т.1 от ДП/, извършен му е личен обиск и са иззети негови лични вещи /протокол на л.74, т.1 от ДП/, в това число и документа му за самоличност /лична карта/, която му е върната на 20.09.2011 г. /разписка на л.107, т.3 от ДП/. Впоследствие ищецът е правил искане да му бъдат върнати иззетите като веществени доказателства лични вещи, което му е било 3 отказано с Постановление от 16.05.2012 г., потвърдено с Определение №197/02.0.2012 г. по ЧНД №795/2012 г. на БОС.

Впоследствие, ищецът е участвал лично в процесуално-следствени действия по досъдебното производство на 26.09.2012 г. /предявяване на протокол за разпит на свидетел с тайна самоличност – на л.95, т.2 от ДП/, на 15.02.2012 г. /за ново привличане като обвиняем за същите престъпления – на л.80, т.3 от ДП; и за разпит в качеството на обвиняем/, на 16.02.2012 г. /за предявяване на разследване – л.127, т.3 от ДП/.

С Постановление за привличане на обвиняем от 10.08.2012 г., постановено по ДП №399/2011 г. на ОДМВР – Бургас, ДП №522/2011 г. на ОП-Бургас, предявено на ищеца на 23.08.2012 г. /на л.200, т.3 от ДП/ повдигнатите на ищеца обвинения са били прецизирани, като за същите деяния, с посочен период на извършване от м. септември, 2010 г. до 15.09.2011 г. в гр. Бургас /периода на престъпна дейност е разширен от поранна дата – м. септември, 2010 г., вместо м. май,2011 г. по първоначалното обвинение/, са повдигнати общо 14 отделни обвинения – като обвиненията за престъпленията, описани в т.2 и т.4 от първоначалното обвинение, са повдигнати поотделно за всяко от 6-те лица от женски пол, визирани в първоначалното обвинение.

Прецизирана е и правната квалификация на престъпленията, за които са повдигнати обвиненията, което не променя вида, характера и тежестта на повдигнатите обвинения, и предвидените за тях наказания. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем по повдигнатите му прецизирани обвинения /протокол на л.202, т.3 от ДП/.

На 24.09.2012 г. са му били предявени материалите по разследването /на л.210, т.3 от ДП/, но поради непредявяване на част от материалите по разследването, наблюдаващият прокурор е върнал на разследващия полицай материалите по ДП, за извършване на ново предявяване, което е проведено на 09.11.2012 г. /протокол на л.232, т.3 от ДП/.

Във връзка с наложената на ищеца в наказателното производство мярка за неотклонение, от приложените материали се установява следното:

След задържането на ищеца за 72 часа на 16.09.2011 г. с постановление на наблюдаващия прокурор, е било внесено в съда искане на прокуратурата за вземане на постоянна мярка „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия С.П.. На 18.09.2011 г. с протоколно определение по ЧНД №1354/2011 г. на БОС /на л.22 от делото на СГС/, по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., като определената сума за гаранцията е била внесена на 21.09.2011 г. /вн.бел. на л.53, т.2 от ДП/. Така определената мярка за неотклонение е била протестирана от Прокуратурата с частен протест, по който е образувано ВЧНД №246/2011 г. на АС – Бургас , и с окончателно Определение №189/26.09.2011 г. по отношение на ищеца е била взета по-тежка мярка за неотклонение – „домашен арест“, която да се изпълнява по настоящия адрес на ищеца – гр. Бургас, ул.“Войнишка“ №23, ет.3, ап.десен. Впоследствие, по молба на ищеца, мястото на изтърпяване на мярката за неотклонение е било променено, като с Постановление от 06.10.2011 г. на наблюдаващият прокурор е определено местоизпълнението на мярката за неотклонение да е друг адрес.