Решение № 193 от 25.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Габрово, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500249 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №60 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 1294/2021 г. Районен съд – Габрово е осъдил П. П. П. да заплати на П. Г. П. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС половината от получените доходи от наем за съсобствен имот – апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул. „***“ № * ет. *, в размер на 4 163 лева, дължими за периода 01.08.2016г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва в размер на 509,56 лева, начислена за периода от 05.07.2018г. до 22.07.2021г., като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 6 600 лева поради изтекъл срок на погасителна давност. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сторените разноски в производството в размер на 416,66 лева. С цитираното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане в полза на П. Г. П. на сумата от 1 271 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от право на ползване на съсобствения имот в периода 01.07.2020г. – 22.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на договора до окончателното плащане. С решението е отхвърлен и предявеният от П. П. П. насрещен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на П. П. да заплати сумата от 900 лева, представляваща половината от получените доходи от наемни цени за съсобствения имот в периода от 01.07.2013г. до 01.04.2015г. поради изтекъл срок на погасителна давност.

Ответницата П. П., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, 1 обжалва първоинстанционното решение, като излага оплаквания за неговата неправилност. Посочва се, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевирани от ответницата процесуални възражения и насрещни твърдения, вследствие на което е постановил порочен съдебен акт. В подадения отговор на искова молба ответницата своевременно направила възражение за прихващане на евентуално дължимото вземане на ищеца с вземането на ответницата за сумата от 6 301,83 лева, представляваща дължима издръжка към малолетното им дете. Така релевираното възражение било отразено с приетия доклад по делото, обективиран в определение от 11.11.2021г.,като в хода на устните състезания ответницата отново акцентирала върху основателността на възражението при евентуална преценка за основателност на предявения иск.

Въпреки това в обжалваното решение първоинстанционният съд не се произнесъл но направеното възражение. Въз основа на така изложените оплаквания за наличие на пороци при постановяване на обжалваното решение въззивницата моли за отмяна на Решение №60 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 1294/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, като исковите претенции с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и за присъдената законна лихва бъдат отхвърлени като неоснователни и погасени чрез прихващане. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

Ищецът П. Г. П., въззивник и въззиваем пред настоящата инстанция, е депозирал отговор на подадената въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в чието съдържание е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба. В отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната от ответницата част, съответно за неоснователност на подадената въззивна жалба. С изложените доводи в насрещната въззивна жалба П. П. оспорва правилността на решението в частта, в която е частично отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, както и в частта в която е отхвърлен изцяло искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Изтъква, че в мотивите към обжалваното решение РС-Габрово неправилно приел, че на въззивника не следвало да се изплати обезщетение за лишаване от правото му да използва съсобствения имот, като не обсъдил представените писмени доказателства. Видно от договор за ипотечен кредит от 25.02.2005г. и нотариален акт №56 от 28.10.2008г. върху съсобственото жилище в гр. С. била учредена ипотека и погасителните вноски следвало да се заплащат от всеки един от съпрузите. Ответницата черпела права от ползването на съсобствения имот в гр. Габрово, като лишавала ищеца от припадащите му се ползи, а същевременно не изпълнявала задълженията си за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит. Оспорва като неоснователно релевираното възражение за прихващане, предвид обстоятелството, че ищецът заплащал част от дължимите суми за издръжка според финансовите си възможности. Незаплащането на пълния размер на издръжката се дължал на действията на ответницата, която го лишавала от ползите от имота в гр.

Габрово и същевременно не заплащала своята част от погасителните вноски 2 по кредита. Въз основа на така изложените съображения моли за потвърждаване на решението в обжалваната от въззивницата П. П. част. Моли за отмяна на решението в частта, в която е частично отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, както и в частта, в която е отхвърлен изцяло искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се излагат обстойни доводи за неоснователност и се отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем П. П. чрез упълномощения процесуален представител моли въззивната жалба да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на насрещната въззивна жалба по съображения, подробно изложени в депозирания отговор по чл. 263 ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем П. П. не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител. В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа отговора на въззивна жалба и насрещната въззвна жалба.

Депозираната въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са допустими.

Същите са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от обжалването.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, съответно иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на П. П. да заплати на ищеца сумата от 6 600 лева, представляваща половината от получения от ответницата наем за съсобствен имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „***“ №* по договор за наем за периода от 01.02.2016г. до датата на предявяване на иска, ведно с лихва за забава върху всяка наемна вноска в общ размер на 509,56 лева, начислена в периода 05.07.20218г. – 22.07.2021г., и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 31, ал.

2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 271 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото му да ползва съсобствения имот в периода от 01.07.2020г. – 22.07.2021г., ведно с лихва за забава от датата на прекратяване на договора за наем до окончателното плащане. Излагат се твърдения, че страните по спора се намирали в брачно правоотношение, като по време на брака придобили недвижим имот, находящ 3 се в гр. Г. След прекратяване на брака върху имота възникнала обикновена съсобственост при равни дялове за всеки един от съпрузите. Страните се уговорили, че имотът ще бъде отдаван под наем, като ответницата следвало да получавала наемната цена в пълен размер, а полагаща се част на ищеца щяла да бъде прихващана срещу задължението му за издръжка по отношение на общото им дете И.П.П. На 01.06.2016г. П. П. сключила договор за наем с „А.П.“ ООД като дължимият месечен наем в размер на 200 лева бил изплащан на нея. На 16.01.2018г. ответницата се снабдила с изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на решение №207 от 16.04.2013г. по гр. д. №647/2013г. по описа на Районен съд – Габрово, с предмет дължимите суми за издръжка по отношение на общото им дете. Въпреки проведените разговори ответницата отказала да заплати на ищеца припадащата му се част от получаваните наеми за съсобствения имот, с което се обогатила за сметка на настъпилото обедняване в неговата правна сфера. В случай, че ответницата е прекратила договора за наем през посочения период ищецът предявява иск да присъждане на обезщетение за лишаване от правото му да използва съсобствения имот в размер на 100 лева месечно или общо 1 271 лева за периода от 01.07.2020г. – 22.07.2021г., ведно с лихва за забава от датата на прекратяване на договора за наем до окончателното плащане В депозирания отговор на исковата молба ответницата оспорва исковите претенции като неоснователни. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за периода 01.06.2016г. – 01.07.2019г. Посочва, че с Решение №207/16.04.2013г. по гр. д. №647/2013г. по описа на Районен съд – Габрово процесният недвижим имот бил предоставен за ползване на ответницата, като ищецът изрично заявил, че няма претенции за неговото ползване. Договорът за наем от 01.06.2016г. бил прекратен, считано от 15.06.2020г. От датата на прекратяване на договора за наем имотът не се ползвал от ответницата или членове на нейното семейство, като ползването върху него не било отдавано на трети лица на възмездно или безвъзмездно правно основание. Ответницата оспорва иска по чл. 31, ал. 2 ЗС като преждевременно предявен, доколкото представената като доказателство по делото покана не й била надлежно връчена. Позовавайки се на цитираното решение, с което бракът между страните е бил прекратен, ответницата посочва, че страните са уредили доброволно отношенията си във връзка с упражняването на правото на ползване на двата съсобствени имота в гр. Г. и гр. С. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на уговорка между страните за прихващане на получаваната наемна цена за имота в гр. Г. срещу определената издръжка, дължима от ищеца спрямо малолетната им дъщеря. Общият размер на неплатените задължения за издръжка по образуваното изпълнително дело възлизал на 6 301,83 лева, като в случай на уважаване на предявените искови претенции ответницата прави възражение за прихващане с посоченото вземане.

Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното 4 от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По силата на сключен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт №63, том I, рег.№4152, нот. дело №240 от 31.10.2018г. на нотариус Г.Д., с район на действие РС-Габрово, П. П. и П. П. са придобили 99/100 идеални части от правото на собственост върху апартамент със застроена площ от 86 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня- клозет, коридор и килер с площ от 3,75 кв. м. на партерен етаж срещу външната входна врата, заедно с 35,5% идеални части от общата тераса, 35,5% идеални части от мазата, 22% идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с кад. идентификатор №***, находящ се в гр. Габрово ул. „***“ № 14, предназначение: жилище, апартамент.

По силата на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том *, рег.№**, нот. дело №** от *** на нотариус ***, с район на действие СРС, рег. №*** при НК, П. П. и П. П. са придобили апартамент, находящ се в гр. С., ул. „***“ №**, ет. *, състоящ се от една кухня, хол, клозет, балкон, заедно с ½ идеални части от входното антре и 15/150 идеални части от общите части на сградата и от дворното място.