Определение № 212 от 14.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Варна, 14.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600266 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.341,ал.2 във вр. с чл.270,ал.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.М. Т.-ДАК, като процесуален представител на подс. С. П. против протоколно определение №310 от 03.08.2023г. по НОХД№154/2023г. на ВОС.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане за изменение на взетата спрямо подс.П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

В жалбата се излагат съображения за разколебаване на обоснованото предположение за извършено от подсъдимия деяние по чл.115 от НК. Същото се аргументира с установената от вещо лице Н. „смъртоносна“ концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, която внася съмнение по отношение причината за смъртта му.

Варненският апелативен съд след като обсъди доводите в частната жалба, мотивите на атакуваното определение и прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е подадена в законовия срок, а преценена по същество се явява неоснователна.

С атакувания съдебен акт- протоколно определение №310 от 03.08.2023г. по НОХД№54/2023г.,състав на ВОС е оставил без уважение направеното искане за изменение на взетата спрямо подс.П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Взетото решение съдът е аргументирал с липсата на нови обстоятелства и наличието на обосновано предположение в съпричасността на подсъдимия към извършеното деяние.

В настоящото производство, по реда на чл.270 от НПК съдът 1 дължи произнасяне по отношение наличието на всички предпоставки на чл.63,ал.1 от НК за продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ. настъпили нови обстоятелства, които разколебават същите.

По отношение на подсъдимия П. е внесен Обвинителен акт за извършено престъпление по чл.115 от НК. Спрямо същия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в хода на досъдебното производство на 18.10.2021г..

Въззивната инстанция счита, че при строго съблюдаване на презумпцията за невинност на подсъдимия, към настоящия момент не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение обоснованото предположение, за съпричасността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Същото, с необходимата степен на вероятност може да бъде извлечено от събраните до този момент доказателства. Предоставеното от в.л.Н. експертно становище не оборва този извод. Вещото лице е изследвало съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия двукратно, като е установило стойности в размер на 7,48 и 8,06 промила. В съдебно заседание Н. е определила тази стойности като “смъртоносни“. В същото време, вещото лице не се ангажирало с отговор на въпросите за причините за тези стойности, респ. дали същите са в основата на леталния изход. Същата е заявила, че не е съдебен лекар, а само аналитик.

Видно от заключението на СМЕ за аутопсия на труп, като причина за смъртта на Б. П. е определена черепно-мозъчна травма, изразена с кръвоизлив под меките обвивки и контузия на мозъка, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност от централен произход, които са посочени и като НЕПОСРЕДСТВЕН МЕХАНИЗЪМ за настъпването на смъртта. Според вещото лице съществува пряка причинна връзка между получените травми и смъртта на пострадалия. Тези изводи на вещото лице не са разколебани от констатациите на в.л. Н.. В извършената СМЕ по писмени данни, вещото лице е взело предвид установената концентрация на алкохол, по повод на която е изразило становище, че е малко вероятно същата да се дължи на употреба на алкохол. Имайки предвид, че кръвта е изследвана повече от два месеца след смъртта на пострадалия,вещото лице изразява предположение, че установената концентрация се дължи на по-високи температури при нейното съхранение. Същото се аргументира и с установени по-високи стойности, при последващо изследване.

В извършената нова СМЕ, вещото лице потвърждава своите изводи досежно причината за смъртта като дава заключение, че няма пряка причинна връзка между заболявания и алкохолно опиване на Б. П. и смъртта му, като последното до голяма степен е ограничило възможностите му за самоотбрана.

Настоящия състав намира, че изложеното не разколебава извода за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Доколкото се 2 касае до мярка за неотклонение в неприключило първоинстанционно производство, степента на доказване на предположението за авторството на деянието, като предпоставка за задържане, е значително по-ниска от тази, необходима на съда да постанови осъдителна присъда. Събраните до този момент доказателства са достатъчни за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение, че подс.П. е участвал в инкриминираната дейност, за която е предаден на съд. Предстои извършване на нови процесуалноследствени действия в съдебна фаза, в хода на която ще се събират и проверяват всички доказателства, необходими за изясняване на относимите към процеса обстоятелства, за доказване на обвинението срещу подсъдимия по несъмнен и категоричен начин.

Продължителността на задържането на подсъдимия е в рамките на разумната и в никакъв случай не може да се приеме, че с настоящата тежка мярка за неотклонение са накърнени основните човешки права, визирани в ЕКЗПЧОС, която също не гарантира абсолютно право на освобождаване на задържано лице, след изтичане на определен период от време от неговото задържане. Във всеки отделен случай съдът е компетентният орган, който следва да прецени дали друга мярка за процесуална принуда би могла да постигне със същата степен на сигурност целите, които задържането под стража преследва- осуетяване извършването на престъпление и обезпечаване на нормалния ход на наказателния процес. Делото е в съдебната си фаза, в която законодателят не е предвидил ограничение на срока на задържането от една страна, а от друга, видно е от материалите по делото, че съдебното производство протича в изключително кратки срокове при необходимата интензивност, без това да рефлектира върху правата на подсъдимия.

Естеството на конкретното наказателно производство, високата степен на обществена опасност на престъпното деяние, могат да оправдаят като законно и разумно едно макар и по-продължително задържане, явяващо се обаче единствено възможно да обезпечи постигането на целите по чл. 57 НПК и да гарантира защита на обществения интерес.

Настоящият състав намира, че към настоящия момент рискът от укриване и извършване на престъпление не е хипотетичен, а напълно реален.

Съгласно практиката на ЕСПЧ, както и практиката на българските съдилища, оценката на риска следва са се основава на комплексната преценка на индивидуалните обстоятелства по случая - естеството и сериозността на престъплението, предвид конкретните обстоятелства по делото, наказанието, което ще бъде понесено в случай на влизане в сила на осъдителна присъда, възрастта, здравословното състояние, съдебното минало, личните и социални връзки с общността.

В случая се касае за лице с чисто съдебно минало, с постоянен адрес в страната, несемейно, без данни за налични проблеми от здравословен характер, налагащи извод за несъвместимост с условията на местата за лишаване от свобода. Естеството на засегнатите обществени отношения и сериозността на престъплението по предявеното обвинение- извършено 3 престъпление по чл.115 от НК, както и наказуемостта на деянието, съответно с лишаване от свобода от 10 до 20 години, навеждат на извод за реална опасност от евентуално противоправно поведение при смекчаване на упражняваната до момента мярка за процесуална принуда.

Изследвайки всички факти, значими за вида на мярката за неотклонение, въззивният съд намери, че задържането под стража на подсъдимия П. е най-адекватната мярка за процесуална принуда, която ще може да гарантира за в бъдеще нормалния ход на процеса и скорошното му приключване.

Воден от тези съображения, настоящата инстанция направи извода, че в случая не са налице условията на закона за промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“. В този смисъл атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека е законосъобразно, а искането се преценява като неоснователно.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №310 от 03.08.2023г. по НОХД№154/2023г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4