Решение № 175 от 27.12.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Берковица, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100047 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен от Д. Н. К. против В. И. В. иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск за признаване на установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2025 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 75/2007 г. по описа на РС-Берковица, поради изтекла давност.

Ищцата Д. Н. К. твърди в исковата си молба, че е наследник на Г. Н.

Г. срещу когото приживе било образувано изп.д. № 63/2020 г. по описа на ДСИ при РС-Берковица, с взискател ответника - В. И. В.. След смъртта на своя наследодател ищцата е конституирана на негово място като длъжник по посоченото изпълнително дело. Същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на 03.01.2013 г. по гр.д. № 75/2007 г. по описа на РСБерковица за общо 2205 лева – деловодни разноски за водене на делото пред първа и въззивна инстанция. Поддържа, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като изпълнителното дело е образувано на 08.07.2020 г. – повече от шест години след издаването на изпълнителния лист.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че 1 не дължи на ответника В. И. В. сумата от 2025 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 75/2007 г. по описа на РС-Берковица, поради изтекла давност.

Претендират разноски.

Ответната страна В. И. В. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че още при издаването на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело, което е прекъснало давността и което е било присъединено към посоченото от ищцата изпълнително дело.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК длъжникът оспорва притезанието на взискателя, поради обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение.

В настоящия случай са изложени твърдения за погасяване по давност на материалните права, след влизане в сила на съдебния акт, с който са установени вземанията.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че ищцата Д. Н. К. е наследник на Г. Н. Г., починал на 08.09.2023 г.

/Удостоверение за наследници на л. 7/.

На 10.07.2020 г. приживе на наследодателя Г. Н. Г. е образувано изп.д. № 63/2020 г. по описа на ДСИ при РС-Берковица, което е изискано и приложено към настоящото дело, с взискател - ответника В. И. В. и длъжник наследодателя на ищцата Г. Н. Г. /Разпореждане за образуване на л. 4 от делото и на л. 1-2 по приложеното изп.д. № 63/2020 г./ След смъртта на Г.Н.Г., като длъжник по изпълнителното дело е конституирана неговата наследница – ищцата Д. Н. К. /Разпореждане от 07.12.23 г. на л. 203 по приложеното изп.д. № 63/2020 г./ Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, 2 издаден от Районен съд-Берковица на 03.01.2013 г. по гр.д. № 75/2007 г. за 500 лева, направени в производството разноски и 1705 лева, разноски пред въззивната инстанция, или общо за сумата 2205 лева /изпълнителен лист на л. 6 от делото и на л. 5 по приложеното изп.д. № 63/2020 г./, като в изпълнителния лист изрично е отбелязано, че решението е влязло в законна сила на 12.12.2012 г., съгласно определение на ВКС.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, както е в настоящия случай, срокът на новата давност е 5 години.

Погасителната давност за вземането е започнала да тече в момента на влизане в сила на съдебния акт на 12.12.2012 г. и е изтекла на 12.12.2017 г. – тоест давността е била изтекла към датата на образуване на приложеното изп.д. № 63/2020 г. – 10.07.2020 г.

Давността се прекъсва в изрично посочените в чл. 116 ЗЗД хипотези, а именно: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В случая ответникът твърди, че са били предприети изпълнителни действия, като е било образувано изпълнително дело, което е прекъснало давността.

По настоящото дело не се представиха доказателства, от които да се установява извършването на такива действия по принудително изпълнение на материалното право през релевантния петгодишен период.

Установи се, че през посочения период ответникът единствено се е снабдил с изпълнителен лист, но молбата за издаване на такъв лист не е действие по принудително изпълнение, поради което с подаването й до районния съд давността не се прекъсва. Този документ материализира волята на кредитора да бъде издаден изпълнителен лист за определено вземане, но не волята му материалното право да бъде удовлетворено принудително. Това е така, защото принудителното изпълнение не е задължителна последица от 3 издаването на изпълнителен лист. Дали ще се стигне до принудително упражняване на притезанието зависи единствено от волята на кредитора, но обективирана в молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника /така т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Има данни, че към изп.д. № 63/2020 г. по описа на ДСИ при РСБерковица, което е образувано въз основа на изпълнителния лист от 03.01.2013 г. по гр.д. № 75/2007 г. по описа на РС-Берковица действително е присъединено друго изпълнително дело. На л. 145 /по приложеното изп.д. № 63/2020 г./ се намира Разпореждане от 26.05.2023 г. на ДСИ при РС-Берковица, с което е присъединил вземането на ответника по изп.д. № 156/2021 г. по описа на ДСИ при РС-Берковица по изпълнителен лист, издаден от РСМонтана на 24.06.2021 г. по гр.д. д. № 2116/2020 г. по описа на съда. /това се потвърждава и от Удостоверение на л. 144 по приложеното изп.д. № 63/2020 г./.

Но присъединеното изп.д. № 156/2021 г. не е прекъснало давността за вземането, предмет на настоящия спор, тъй като:

- е за друго вземане,

- образувано е въз основа на друг изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело и

- освен това е образувано СЛЕД изп.д. № 63/2020 г., а не преди него, както твърди ответника.

Следователно към датата на образуване на приложеното изп.д. № 63/2020 г. – 10.07.2020 г. вземането на ответника по издадения изпълнителен лист от 03.01.2013 г. по гр.д. № 75/2007 г. по описа на РС-Берковица е било погасено по давност.

Погасяването на вземането по давност се явява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, който е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ето защо така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

4

С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК в размер общо на 98 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 88 лева ДТ за разглеждане на исковата молба /л. 1/ и 10 лева ДТ за изготвяне на преписи /л. 17/.

Относно искането за плащане на транспортни разходи, съобразно представения списък съдът намира, че тези разноски не подлежат на заплащане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК на заплащане подлежат заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Тоест на заплащане не подлежат всички направени разходи от страната, а само изрично посочените разходи.

Разходите за гориво/пътни/ не представляват подлежащи на възстановяване разходи по смисъла на чл. 78 ГПК и следва да останат за сметка на ответника.

Под "разноски по производството" следва да се разбират такива разноски, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват. Ако страната, която не е станала без основание повод за завеждане на делото, претендира от насрещната и друго имуществено увреждане, няма пречка да търси репарация с отделен иск /в този смисъл Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК/.

Предвид което заплатените от ищцата разходи за гориво на процесуалния й представител в общ размер на 200 лева, съобразно представения списък не подлежат на заплащане от страна на ответника.

Относно искането от процесуалния представител на ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА:

От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна 5 правна помощ на ищцата, за което е представен Договор за правна помощ /л. 8 от делото/.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Това възнаграждение се присъжда в полза на адвоката, оказал безплатната помощ и съдействие.

В случая с оглед цената на иска възнаграждението за исковото производство е в размер на 502.50 лева, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и това е размерът, който следва да бъде осъден да заплати ответника, като съдът намира за неоснователно искането за присъждане на повисок размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, още помалко пък с оглед пътуванията на адвоката и разходите му за гориво, които не следва да се взимат предвид при определяне на дължимото възнаграждение.

Претендира се и възнаграждение в размер на 300 лева за оказана безплатна адвокатска помощ във връзка с обжалваната от ответника обезпечителна заповед, по което е образувано ч.гр.д. № 349/2024 г. по описа на ОС-Монтана. Съдът следва да присъди и разноските в обезпечителното производство, тъй като тези разноски се присъждат при решаване на спора по същество /така т.5 на Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6 от 2012г./. В случая така претендираният размер на възнаграждението е под минималните размери по Наредбата /с оглед предвиденото в чл. ал. 1, т. 7 във вр. чл. 11/, предвид което искането се явява основателно, като съдът се съобрази със заявения от процесуалния представител на ищцата по-малък размер.

Така с оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата общо 802.50 лева за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

6

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Н. К. с ЕГН ********** от **********, НЕ ДЪЛЖИ на В.

И. В. с ЕГН: ********** от гр. С., СУМАТА от 2025 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 75/2007 г. по описа на РС-Берковица, поради изтекла давност.

ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН: ********** от гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н.

К . с ЕГН ********** от **********, СУМАТА о т 98 лева, представляваща направени в производството деловодни разноски.

ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН: ********** от гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. В. С. от АКПловдив с ЕГН ********** с адрес гр. П., СУМАТА 502.50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство и 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за ч.гр.д. № 349/2024 г. по описа на ОС-Монтана, за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие н а Д. Н. К. с ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 47/2024 г. по описа на Районен съд-Берковица.