Определение № 480 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Частно наказателно дело № 20263100201115 по описа за 2026 година и констатира следното :

Производството е по реда на чл. 213 ал. 4 от НПК, образувано по жалба от М. Д. и С. Д. срещу постановление на АП Варна по преписка № 4708/ 25г по описа на прокуратурата, с което е потвърдено постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. 4708/2025 г.

Според процесуалния законов текст, съдебната проверка за обоснованост и законосъобразност следва да изхожда от обстоятелствената част на постановлението на прокурора, в което е обективирана проверката за съответното престъпление. Тоест, на проверка следва да подлежи не потвърждаващото постановление/ това на АП Варна/, а потвърденото от нея постановление на Окръжна прокуратура.

За да приеме, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, прокурор от тази прокуратура е изложил следната фактология :

На 06.08.2025 г. жалбоподателката М. Д. се грижела за 3-месечния си внук А, който бил син на дъщеря й С. Д.. Около 13.00 ч. М. Д. извела детето на разходка, като бутайки бебешката количка се движела в централната част на град Варна, по улиците „С.С“, „Ч.Х“ и „П.Г“. Шум от строителни машини обаче стреснал детето и то се разплакало. За да го успокои жената се спряла на ул. „П.Г" и започнала да люшка количката му. В този момент видяла да се приближава непознат за нея мъж. Непознатият бил С.Н.К ЕГН **********, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, който живеел в жилище, изходящо се на ул. „Ч.Х". Приближавайки се, К попитал М. Д. защо плаче бебето и й казал да му даде вода. След това казал, че това бебе плаче отдавна, че има нужда от помощ и че вероятно е обезводнено. Жената се опитала да му обясни, че детето скоро ще заспи и че педиатър е казал, че се касае за колики. Детето обаче продължавало да плаче и считайки, че то наистина има нужда от помощ, К набрал ЕЕН 112.

Обаждането извършил от своя мобилен телефон, като след като се представил с имената си обяснил на оператора, че се касае за 3-месечно бебе. което е много зле и незабавно трябва да бъдат изпратени екипи на Спешна помощ и на полицията. Заплашил, че при липсата на спешна реакция 1 ще извика телевизионен екип за отразяване на случая. Междувременно К взел плачещото бебе от количката мислейки, че по този начин то ще се успокои.

Тогава М. Д. му казала да остави детето обратно в количката, тъй като вече ще го прибира от разходка. К отговорил, че тя не може да прибере детето преди да дойдат повиканите екипи. И след разговора с оператора на ЕЕН 112, К продължил да държи детето в ръцете си и да се движи е него напред-назад но ул, „П.Г" в изчакване на линейка и полиция. През това време М. Д продължила да настоява К да й върне детето. Тъй като той не го връщат жената се притеснила много и на свой ред също позвънила на ЕЕН 112.

Преди това потърсила помощ и от преминаващ гражданин П.В.Д, който по това време вървял по същата улица със своето дете. На него К обменил, че М. Д била откраднала бебето и че не се грижела за него.

След това К тръгнал с детето в посока ул. „Ч.Х", което още повече притеснило М. Д.. Тя тръгнала след него викайки му да й върне детето, като на около 50 метра К спрял и М. Д. успяла да го настигне. В този момент по ул. „С.С“ вървяла Д.П.С, която възприела случващото се. Първоначално С помислила, че К и М. Д. са баба и дядо на детето, и че поради някаква причина са се скарали. Започвайки разговор е тях обаче разбрала, че не е така. К й казал, че е взел детето понеже то не спирало да плаче и било дехидратирано, а М. Д. се обърнала към нея за помощ, обяснявайки и че детето е на дъщеря й и че К е непознат, който е взел детето без нейно разрешение. К пък не спирал да повтаря, че детето има нужда от помощ, тъй като е дехидратирано. По повод предложение на събрали се граждани да се подаде сигнал в полицията, К заявил, че вече е подал сигнал на ЕЕН 112 и че изчаква да пристигнат екипи на Спешна помощ и полиция. Разбирайки, че М. Д. е баба на детето, С помолила К да й даде бебето, казвайки му, че не е редно да взема детето по този начин, а ако счита, че то е в опасност трябва да се обърне към съответните институции. К й дал детето. С го сложила в количката и М. Д. си тръгнала е бебето. Малко след това на мястото пристигнали полицейски екип и линейка. Изпратените по повод сигнала трима полицаи от сектор „СПС" към отдел „ОП" при ОД ла МВР гр.

Варна заварили К, М.Д. и други граждани. К им обяснил, че именно той е подал сигнала на ЕЕН 112, тъй като възрастна жена в неадекватно сътояние и с неадекватно поведение, умишлено тормозела новородено бебе в количка, като не му давала вода, а то плачело постоянно. Изразил съмнение дали изобщо жената с баба на детето. Чувайки този разказ полицейските служители предприели действия за установяване на тръгналата си вече М.

Д.. Започнали обход и след около 5-6 МИНУТИ забелязали жената. Детето спяло спокойно в количката и по него нямало следи от насилие. След установяване ла самоличността й М. Д. заявила, че е баба на детето, че в момента се грижи за него и че твърдяното от К не отговаря на истината.

Казала на полицаите също, че К бил взел детето от количката без нейно съгласие, но че очевидно се касаело за болен човек, към който нямала никакви претенции и не желаела да се занимава повече с този случай. След направена справка в ОДЧ и потвърждаване родствената връзка на М. Д. с детето, полицейските служители казали на М. Д., че по повод подадения сигнал е пристигнала и линейка, като би било добре детето да бъде прегледано от медицинския екип. М. Д. не възразила, съответно детето било прегледано от 2 лекаря па ЦСМП Варна д-р Б.Д. При прегледа не се установило нищо нередно - но детето нямало следи от насилие и то било добре обгрижено. След така направените при прегледа констатации и след заявеното от М. Д. нежелание да депозира жалба във връзка със случая, полицейските служители се върнали на мястото, където оставили К и другите граждани, но там вече нямало никой. Тогава полицаите докладвали в ОДЧ и напуснали района. Покъсно изготвили докладна записка във връзка с посетения сигнал.

По-късно съшия ден. около 16,30 ч. - 17.00 ч.. М. Д. посетила 1 РУ ОД на МВР гр. Варна, като заявила на постовия, че желае да пусне жалба. С жената разговаряли основният и усилващият дежурен на Първо РУ - ОД на МВР гр. Варна за времето от 08,30 ч. до 17.30 ч. на 06.08.2025 г. След като я изслушал, усилващият дежурен казал на жената, че ще й снеме сведения по случая, но М. Д. отвърнала, че в момента е афектирана и че желае първо да се консултира с дъщеря си, която била адвокат. Тогава служителят й обяснил, че във връзка със станалото може по всяко време да й бъде снето сведение или да депозира жалба в 1 РУ ОД на МВР гр. Варна. М. Д. напуснала полицейското управление, като па следващия ден. чрез дъщеря си адв. Е. Д.

А., изпратила по пощата жалба във връзка със случилото се до Окръжна прокуратура - Варна.

В 18,24 ч. на 06.08.2025 г., оп своя мобилен телефон С К отново се обадил на ЕЕП 112. Целта на обаждането била да се информира какво е състоянието на бебето, за което бил подал сигнал по-рано същия ден.

Отново заявил, че ако не е оказана адекватна помощ ще уведоми телевизиите за случая.

Въз основа на това прокурорът е направил извод, че действията на К не са целели принудително преместване на детето, а оказване на помощ, макар и в резултат на необоснована представа, че такава помощ е необходима.

Акцентът на извършваната предварителна проверка, послужила като основа за изградената фактическата обстановка, е бил поставен върху това, как полицейските служители са изпълнили служебните си задължения след получаване на сигнала за отвлеченото дете, а не –има ли извършено престъпление или не.

Тезата на прокурора за високо ниво на проявен полицейски професионализъм не се споделя от съдебния състав, дори само и заради съдържанието на разговорите на служителите, проведени в тази връзка и записани от „боди“ камери.

Действията на К в никакъв случай не могат да се приемат за адекватни или безобидни. Независимо от предположенията на прокурора за добронамереност, вземането на детето от количката без съгласието на баба му и отдалечаване с него, отказа бебето да бъде върнато, поставяне на „медицинска диагноза“ за състоянието му, настояване на дължимо поведение от страна на Д. и заканителните жестове към нея са все действия, насочени към „ принудителното преместване в пространството на пострадалото лице“ Тоест, според съдебната преценка, от обективна страна формално е осъществен състав на престъпление от общ характер. Незначителността на общественоопасните последици на описаното деяние обаче го прави непрестъпно, по аргумент от чл. 9 ал. 2 от НК, поради което становището за 3 отказ за образуване на наказателно производство следва да се приеме за правилно.

Но описаното от прокурора води до съмнение във вменяемостта на Коротко. В подкрепа на това съмнение са и свидетелстващи показания, анализа на приложените аудиозаписи и докладна справка за преглед на записи от охранителни камери.

При наличие на социален критерий за проверка относно необходимост от лечение по Закона за здравето, редно би било да се установи основателно ли е това съмнение и не съществува ли психично разстройство, нуждаещо се от задължително лечение.

Очевидно такова е било и становището на прокурора, който извършил проверка за това, води ли се на психиатричен учет С К. Отсъствието на диспансеризация обаче не означава автоматично липса на заболяване, а само на данни за регистрация и лечение.

Ето защо преписката трябва да бъде преценена от прокурора за препращането й на районна прокуратура гр. Варна с оглед приложение на чл.

157 от ЗЗ.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 213 ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. 4708/2025 г. на Окръжна прокуратура Варна.

Съдебният акт е окончателен.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4